Имате ли време за „Бяло поле”?
Наскоро попаднах на огромна мениджърска конференция. Един от лекторите се оказа създателят на бестселъри Джим Колинс, с който съумях да си поговоря на четири очи. Попитах го и за стила му на работа и тогава получих неочакван отговор - вместо да се пробва да запълни времето си, той прави тъкмо противоположното. Опитва се да си освободи време.
Колинс взе лист хартия и нарисува четири блокчета едно върху друго. Показа най-горното блочке и изясни: „ Запазвам времето от 8.00 до 12.00 ч. всеки ден за мислене, четене и писане. “ Но по какъв начин го прави? Изключва всички електронни устройства в близост, в това число и връзката с интернет на компютъра си.
След обяд прекарва времето си в офиса. В късния следобяд отива да тича или да се катери, с цел да прочисти мозъка си. След което идва вечерята, може още малко писане и спане.
За Колинс, висококачествената работа изисква доста и качествено мислене. „ Бялото поле “, както той дефинира този развой, е нужда за изобретателните процеси. Това е времето, в което нищо не е планувано – миг, в който Колинс може да изпразни мозъка си и да го изпълни с нови мисли. Целта му е да прекара 100 дни от идната година в бялото поле.
Колинс живее друг живот от множеството хора, тъй като е романист и може да си го разреши. Но даже и когато не е можел, той е отделя време за мислене и време за работа по първата си книга „ Създадени безконечни “, отказвайки на оферти за консултиране от страна на огромни компании, които обаче са били свързани с пътувания. Самият той споделя, че дължи триумфа си на „ времето, прекарано в пещерата “.
Поучителният опит на Колинс ни провокира да си позволим време, с цел да бъдем в своето „ Бяло поле. ” В края на словото му на конференцията той прикани събралите се мениджъри по човешки запаси да основат свое лично бяло поле – даже и единствено за половин час дневно. Но за какво ли като че ли слушам по какъв начин всички си споделят: „ Страхотна концепция! Харесва ми! Но нямам време! “
Бронуин Фрайер, редактор в Harward Business Review
Колинс взе лист хартия и нарисува четири блокчета едно върху друго. Показа най-горното блочке и изясни: „ Запазвам времето от 8.00 до 12.00 ч. всеки ден за мислене, четене и писане. “ Но по какъв начин го прави? Изключва всички електронни устройства в близост, в това число и връзката с интернет на компютъра си.
След обяд прекарва времето си в офиса. В късния следобяд отива да тича или да се катери, с цел да прочисти мозъка си. След което идва вечерята, може още малко писане и спане.
За Колинс, висококачествената работа изисква доста и качествено мислене. „ Бялото поле “, както той дефинира този развой, е нужда за изобретателните процеси. Това е времето, в което нищо не е планувано – миг, в който Колинс може да изпразни мозъка си и да го изпълни с нови мисли. Целта му е да прекара 100 дни от идната година в бялото поле.
Колинс живее друг живот от множеството хора, тъй като е романист и може да си го разреши. Но даже и когато не е можел, той е отделя време за мислене и време за работа по първата си книга „ Създадени безконечни “, отказвайки на оферти за консултиране от страна на огромни компании, които обаче са били свързани с пътувания. Самият той споделя, че дължи триумфа си на „ времето, прекарано в пещерата “.
Поучителният опит на Колинс ни провокира да си позволим време, с цел да бъдем в своето „ Бяло поле. ” В края на словото му на конференцията той прикани събралите се мениджъри по човешки запаси да основат свое лично бяло поле – даже и единствено за половин час дневно. Но за какво ли като че ли слушам по какъв начин всички си споделят: „ Страхотна концепция! Харесва ми! Но нямам време! “
Бронуин Фрайер, редактор в Harward Business Review
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ