Разтърсваща драма: На смъртния одър на свекърва ми разбрахме за саможертвата й
Наскоро погребах свекърва си. Въпреки че не бяхме в положителни връзки и на процедура не поддържахме връзка, гибелта й доста ме натъжи. Лидия, свекърва ми, цялостен живот живееше на село, а ние със брачна половинка ми – в града. Когато се оженихме, няколко пъти я посетих и тя се отнесе към мен прекомерно студено.
Дори на сватбата ни не пристигна – промърмори нещо за добитъка, който не можела да остави самичък и затвори телефона, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. Понякога с мъжа ми й гостувахме за ден – два, само че отношението й не се променяше. Посрещаше ме, нагостяваше, но избягваше да стоим дружно на една маса. Запомних я като мрачна жена, постоянно нацупена, която ме отбягваше, като че ли съм прокажена.
Поведението й ме отврати и след години стопирах да я навестявам. Мъжът ми продължи да върви и всякога си идваше претрупан с картофи, месо, мляко, извара. Когато родих сина ни, свекървата не пристигна да го види.
Веднъж сподели по телефона, че доста го обичала, само че селото не било уместно за едно малко дете, по тази причина да не й го водим на посетители. Стана ми обидно от думите й. Изминаха години и не щеш ли наскоро свекърва ми се разболя съществено. Болестта й ме пречупи, цялото семейство се качихме в колата и тръгнахме към село.
Намерихме я в извънредно тежко положение: бледа и едвам дишаща. Горката, стенеше от болежка. Щом ни видя, Лидия се надигна леко, протегна едната си ръка към мен, а другата към изплашения ми наследник и сподели: „ Таня, елементарни ми. Много неприятно се отнасях към теб, само че си имаше причина. Животът ми мина мъчно. Майка ми беше злобен човек, психологично болна.
Тя ме прокле да нося злощастие на дамите в нашия жанр. След време я откриха замръзнала в гората. Никой не искаше да се допре до нея: даже умряла, всяваше боязън. Затова те отблъсквах. Не желаех да те нараня с неприятната си сила. Толкова те обичам, че избрах да пребивавам в самотност.
Бъдете благословени, деца. И ми простете! “
Същата нощ тя умря, а аз оплаках горчиво гибелта й. Защото саможертвата й и страхът да не ни „ болести “ с злощастие, беше демонстрация на същинска и всеотдайна обич.
