Неразказаната история на Стефко Колев: Откуп от 1 милион и липса на възмездие
Наскоро умрелият Стефко Колев по този начин и не получи отмъщение за своето похищение през 2001 година. Той беше първият български предприемач, похитен за откуп. Похитителите му, свързани с Йоско Костинбродския, по-късно вземат участие в убийството на Фатик. Държавата не съумя да изправи виновниците пред съда.
Стефко Колев, някогашен шеф на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Руен “, умря на 23 януари. Неговата орис е знак на немощта на правораздаването. Поклонението му се състоя в ритуалната зала на Централните софийски гробища. Случаят му стана прочут, когато огромна част от парите за откупа бяха открити разпилени край жп линията до Курило. Кольо Кантонера ги предава на полицията, без да ги прибере.
За отвличането на притежателя на фабрика „ Руен “ е арестувана групата на Йосиф Йосифов – Костинбродския. В нея влизат братята Даниел и Стефан Георгиеви, Ивайло Йосифов, Асен Петров-Шаки и Борис Арсов-Борчо. Въпреки арестите, бандата е освободена заради липса на задоволително доказателства. Две години по-късно тези същите лица са забъркани в убийството на Филип Найденов-Фатик.
След разстрела на Фатик, ДНК на Борис Арсов е открита на маска. При ареста си той носи часовника на Стефко Колев, лишен му по време на отвличането. Тези доказателства обаче не са задоволителни за българското правораздаване. Хората на Йоско Костинбродския са разследвани и за атентата против Киро Японеца. Те са упрекнати и за убийството на предпазения очевидец Хрисим Хрисимов. Той е трябвало да даде показания за убийството на Фатик, само че е убит преди този момент.
Държавата не съумява да събере доказателства и за други закононарушения. Сред тях са отвличанията и убийствата на сина на Венци Стефанов и на хърватина Иван Може. Чужденецът изчезва след среща с Йоско Костинбродския в Сливница. Предполага се, че е погубен като възмездие. Само двама от бандата получават отмъщение, само че не от страната. Борчо е убит през ноември 2003 година в София. Година по-късно Шаки е премахнат от Иван Може.
„ За 10 години съумях да върна парите за откупа, тъй като съвсем половината от тях бяха заеми с доста висока рента “, споделя приживе Стефко Колев. „ Справих се с психическата контузия, само че не получих правдивост. Бизнесът ми се срути. Колкото бях жертва на нарушители, толкоз бях жертва и на страната. “
Отвличането се случва на 20 септември 2001 година в столичния кв. „ Княжево “. Колев и водачът му Дончо пътуват в „ Ауди А8 “. Стефко Колев е първият похитен предприемач в България.
В тясната улица ни засече една кола и от вътрешната страна като по филм изскочиха четирима мъже, въоръжени с автомати, имаха надписи полиция по облеклата си. Аз ги помислих за същински служители на реда, тъй като това се случи 9 дни след терористичните офанзиви в Съединени американски щати. Помислих, че търсят терористи. Даже в първия миг бях спокоен. После обаче отвориха вратите, хвърлиха водача в багажника, а мен на задната седалка. Вързаха ми очите със скоч и ми сложиха белезници. Прехвърлиха ни в общо 3 коли, до момента в който стигнем мястото.
Първоначално похитителите желаят 2 милиона марки. Колев им дава отговор, че това е невероятно. Историята за откуп е изпълнена с трагични моменти. Заплашват го с горелка и с ампутиране на ръцете и краката. Накрая склоняват на 1 милион марки.
Ако не искаш да те убием, ще би трябвало да платят за теб 2 милиона марки!
И да нямаш пари, компанията ще ги събере! Иначе ще ти отрежем ръцете и краката и ще ги пратим на жена ти!
Съпругата му Теодора и финансовият шеф Тасков схващат за отвличането към 10:30 ч. сутринта. Програмистката на компанията оказва помощ да проследят телефона на Колев до Костинброд. Телефонът на водача също е проследен, преди сигналът да изчезне. Семейството е в суматоха, само че полицията не може да помогне.
Един милион желаят! Много е ужасно! Един милион желаят!
Похитителите се обаждат на Теодора Колева. Дават период до вторник за събиране на парите. Стефан Колев прекарва 6 денонощия с белезници и с тиксо на очите. Постоянно е охраняван от двама души. Хранят го с самун, краставици, домати и сирене. Предлагат му даже опиати.
Всеки ден към това тиксо навиваха още и още… най-после несъмнено стана повече от 10 пласта.
Близките на Стефко Колев трескаво събират парите. Похитителите дават указания парите да бъдат в състезателен сак. Теодора и брат ѝ би трябвало да ги предадат. В 19:00 часа под часовника на гарата. Получават указания по телефона да купят билети за трен за Мездра и да се качат в последния вагон.
Сваляй десния прозорец и хвърляй!
Теодора Колева хвърля сака от влака, до момента в който той се движи. Обещават, че Стефан ще се прибере след 3 часа, само че това не се случва. Надеждата на фамилията изчезва. Стефан Колев е освободен на 26 септември сутринта. Изхвърлен е на непознато място, без белезници, само че с подути очи. Около 20 минути върви, до момента в който стига до село Летница.
Десет месеца след отвличането, Стефан и Теодора Колеви разясняват следствието. Теодора е уверена, че служители на реда са взели участие в отвличането. Тя вижда втора кола на похитителите, цялостна с въоръжени мъже с надписи „ Полиция “. РЗБОП си свършва работата, само че следствието е потулено. Задълженията по откупа с лихви доближават 1 700 000 лева, които се изплащат 10 години. Отвличането води до срив на бизнеса на „ Руен “ и загуба на работа за към 2000 души.
Абсурдно е страната да не може да се оправи с тези хора, на всичко от горната страна те не са някаква формация, а тайфа с предмет на активност отвличания и грабежи. Сега обаче с нашите пари те заплащат на юристи.
Стефко Колев е бил президент на ФК „ Добруджа “ (Добрич) сред 1995 и 1999 година Два месеца след отвличането полицията задържа бандата, дружно с двама служители на реда, които са им помагали. Случаят остава забранен, а виновниците – ненаказани.
