Вече я няма “Земята на свободните”
Наскоро обсъдихме феномена на американския живот - полемиката, която се развихри там за това по какъв начин Доналд Тръмп ще пристигна на власт и ще откри тирания с друга робия. И единствено през идващите няколко дни в тази област се случиха доста нови и забавни неща.
Първо: вълната от отзиви се трансформира в цунами, даже се появи нов род - дебрифинг, изявления с връзки, обясняващи на обществото всичко за предходни изявления по тази тематика (кой какво е казал). Второ: даже Доналд Тръмп и Джо Байдън се включиха в диалога - последният се прекръсти при споменаването на диктатурата на Тръмп.
Трето: започнаха да се надигат изказванията, че в Съединени американски щати от дълго време има тирания. Опитайте да въведете в търсачките на британски език „ USA tyranny dictatorship “, ще видите освен блогове, само че и надали не всички прилични и неприлични изявления, които са коментирали тази тематика. Тоест, по-добре би било демократите да не стартират този диалог.
И също така има един феномен - две изявления от известни създатели, които се повтарят съвсем буквално и излизат съвсем в един и същи ден. Тоест не са знаели, че ще съвпаднат по този начин. Единият създател написа в “Американ Консърватив ”, а другият написа в “Епох Таймс ”. И двамата приказват не напълно и освен за политическата система, а по-скоро за това, което е под нея.
Някой може да си намерения, че тиранин и деспот е човек, който е завзел висшата власт и тероризира всевъзможни политически кръгове и институции. А нашите двама създатели – те приказват за друго, за всекидневието на всички, освен на сенатори или журналисти.
Списъкът с диагнози е голям. Стана норма да ви претърсват, да ви цензурират изказванията, да ви имунизират принудително, да ви заключват вкъщи за неопределен срок, камери и други системи за наблюдаване виждат даже тези, които съмнително „ свеждат очи “. Миналата година полицията проникна в 50 хиляди къщи с тарани и кози крайници по едно или друго съмнение. Само в страната има 5200 федерални члена от наказателния кодекс, с 36% повече, в сравнение с през 90-те години. Има 10 милиона ареста годишно, а популацията на пандизите е повишено с 500% от 80-те години на предишния век – международен връх.
Тук става дума единствено за „ полицейската ” част и описът е дълъг, най-малкото за учителите, които са извадени от всевъзможен надзор, а родителите са лишени от най-малкото право да въздействат на това, което се споделя на децата им в учебно заведение. Или за културата на протест на всички и всичко – по всевъзможен мотив.
Най-важното тук не е, че този нетърпим живот в Съединени американски щати се случва, а че големите маси от хората са съгласни с това и са ужасени от това, което друга част от популацията назовава независимост. И такива хора ще гласоподават за претендента на демократите или даже за Джо Байдън - това ще забележим скоро.
Тук в една от двете публикации проблясва цифра: към 100 милиона души в Съединените щати живеят на помощи и не работят доста (при население от 335 милиона). Тези ли са хората, които са удовлетворени от тиранията или не? Или: към една трета от интервюираните млади американци са съгласни, че полицейски камери и други външни средства за наблюдаване би трябвало да бъдат конфигурирани в домовете и жилищата им, което сякаш понижава равнището на домашно принуждение и покачва тяхната сигурност.
Всъщност водим доста потребен диалог за това какво е естествена страна и какво е тирания. Очевидно въпросът е, че тиранията е извънредно принуждение от страна на малцинство над волята на болшинството от популацията, а без това е просто прелом на върха. Във всеки случай сходна робия е краткотрайна: прекатурнаха нещо на върха и по-късно няма да устоят дълго без всеобщата поддръжка или най-малко безмълвното приемане на болшинството.
Но какво да кажем за Съединените щати, където популацията е разграничено почти на половина безусловно по всички въпроси от десетилетия? Тоест за едни Тръмп „ пристигна да даде независимост “, а за други тази независимост е цялостен призрачен сън? И към момента не сме почнали да приказваме за това по какъв начин наподобява всекидневието да вземем за пример в Германия и по какъв начин се усещат другите елементи от популацията там една по отношение на друга.
Нека напомним, че демократичните идеолози всекидневно назовават съвсем всички страни от „ международното болшинство “ най-малкото автокрации. Но в границите на това болшинство, в това число в Русия, има народен консенсус от най-малко 70% по основни въпроси. И главният проблем на страните от западната цивилизация е, че няма подобен консенсус. Затова поддържат родната си робия - тиранията на една голяма част от народа над друга.
Превод: В. Сергеев
Първо: вълната от отзиви се трансформира в цунами, даже се появи нов род - дебрифинг, изявления с връзки, обясняващи на обществото всичко за предходни изявления по тази тематика (кой какво е казал). Второ: даже Доналд Тръмп и Джо Байдън се включиха в диалога - последният се прекръсти при споменаването на диктатурата на Тръмп.
Трето: започнаха да се надигат изказванията, че в Съединени американски щати от дълго време има тирания. Опитайте да въведете в търсачките на британски език „ USA tyranny dictatorship “, ще видите освен блогове, само че и надали не всички прилични и неприлични изявления, които са коментирали тази тематика. Тоест, по-добре би било демократите да не стартират този диалог.
И също така има един феномен - две изявления от известни създатели, които се повтарят съвсем буквално и излизат съвсем в един и същи ден. Тоест не са знаели, че ще съвпаднат по този начин. Единият създател написа в “Американ Консърватив ”, а другият написа в “Епох Таймс ”. И двамата приказват не напълно и освен за политическата система, а по-скоро за това, което е под нея.
Някой може да си намерения, че тиранин и деспот е човек, който е завзел висшата власт и тероризира всевъзможни политически кръгове и институции. А нашите двама създатели – те приказват за друго, за всекидневието на всички, освен на сенатори или журналисти.
Списъкът с диагнози е голям. Стана норма да ви претърсват, да ви цензурират изказванията, да ви имунизират принудително, да ви заключват вкъщи за неопределен срок, камери и други системи за наблюдаване виждат даже тези, които съмнително „ свеждат очи “. Миналата година полицията проникна в 50 хиляди къщи с тарани и кози крайници по едно или друго съмнение. Само в страната има 5200 федерални члена от наказателния кодекс, с 36% повече, в сравнение с през 90-те години. Има 10 милиона ареста годишно, а популацията на пандизите е повишено с 500% от 80-те години на предишния век – международен връх.
Тук става дума единствено за „ полицейската ” част и описът е дълъг, най-малкото за учителите, които са извадени от всевъзможен надзор, а родителите са лишени от най-малкото право да въздействат на това, което се споделя на децата им в учебно заведение. Или за културата на протест на всички и всичко – по всевъзможен мотив.
Най-важното тук не е, че този нетърпим живот в Съединени американски щати се случва, а че големите маси от хората са съгласни с това и са ужасени от това, което друга част от популацията назовава независимост. И такива хора ще гласоподават за претендента на демократите или даже за Джо Байдън - това ще забележим скоро.
Тук в една от двете публикации проблясва цифра: към 100 милиона души в Съединените щати живеят на помощи и не работят доста (при население от 335 милиона). Тези ли са хората, които са удовлетворени от тиранията или не? Или: към една трета от интервюираните млади американци са съгласни, че полицейски камери и други външни средства за наблюдаване би трябвало да бъдат конфигурирани в домовете и жилищата им, което сякаш понижава равнището на домашно принуждение и покачва тяхната сигурност.
Всъщност водим доста потребен диалог за това какво е естествена страна и какво е тирания. Очевидно въпросът е, че тиранията е извънредно принуждение от страна на малцинство над волята на болшинството от популацията, а без това е просто прелом на върха. Във всеки случай сходна робия е краткотрайна: прекатурнаха нещо на върха и по-късно няма да устоят дълго без всеобщата поддръжка или най-малко безмълвното приемане на болшинството.
Но какво да кажем за Съединените щати, където популацията е разграничено почти на половина безусловно по всички въпроси от десетилетия? Тоест за едни Тръмп „ пристигна да даде независимост “, а за други тази независимост е цялостен призрачен сън? И към момента не сме почнали да приказваме за това по какъв начин наподобява всекидневието да вземем за пример в Германия и по какъв начин се усещат другите елементи от популацията там една по отношение на друга.
Нека напомним, че демократичните идеолози всекидневно назовават съвсем всички страни от „ международното болшинство “ най-малкото автокрации. Но в границите на това болшинство, в това число в Русия, има народен консенсус от най-малко 70% по основни въпроси. И главният проблем на страните от западната цивилизация е, че няма подобен консенсус. Затова поддържат родната си робия - тиранията на една голяма част от народа над друга.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ