Наскоро на сайта на влиятелното списание Форин Полиси“ (Foreign Policy“)

Наскоро на уеб страницата на авторитетното списание „ Форин Полиси “ („ Foreign Policy “) се появи публикация, озаглавена „ Доналд Тръмп е отговорен. Единственият въпрос е в какво тъкмо? “. Авторът й се пробва да проучва последните събития в следствието на Робърт Мълър (бивш началник на ФБР) за хипотетичните връзки на Тръмп с Русия.

Постоянната политическа внушаемост в предубедените медии затруднява разбирането на протичащото се. За да оценят резултатите от активността на Мълър, е належащо да се напомнят аргументите и задачите на следствието му. През май 2017 година заместник-министърът на правораздаването на Съединени американски щати Род Розенстийн назначава Мълър за „ специфичен прокурор “ за следствие на връзката и координацията сред предизборната акция на Доналд Тръмп и съветските управляващи. Решението е на Розенстийн, защото министърът Джеф Сешънс публично си направи самоотвод заради обстоятелството, че като един от най-близките сътрудници на президента може да бъде упрекнат в пристрастия.

Важно е да се създадат следните две уточнения. Първо, назначението на Робърт Мълър е откакто Джеймс Коми е уволнен като началник на ФБР, само че ведомството му към този момент беше почнало следствие на връзките на Тръмп с Русия. Второ, повода за началото на следствието на Мълър е политическата акция с обвинявания по адрес на Тръмп. Всъщност, против президента, неговите сътрудници и семейство му е повдигнато групово обвиняване от страна на политическия хайлайф на демократите, който към този момент осъди Тръмп, а Мълър би трябвало единствено да разбере по какъв начин, кой и на какво съображение е упрекнат.

Задачата на Мълър е да изследва случая от позиция на наказателното право. Ситуацията не е от нормалните. Без да е ясно има ли осъществено закононарушение, следствието си тече. Ако се вземе поради уволнението на Коми, към политическите обвинявания против президента се прибавя и „ възпрепятстване на правораздаването “, а съперниците на президента желаят наказване и за това.

Отделът на Мюлер има всичко належащо за своята работа – пълномощия, хора, запаси. Докъде стигна той след повече от шест месеца? Повдигнати са обвинявания против четирима души: служителя в изборния щаб на Тръмп Джордж Папандопулос, ръководителя на акцията Пол Манафорт, помощника му Рик Гейтс, някогашния началник на военното разузнаване, както и първия консултант на Тръмп по националната сигурност Майкъл Флин. Обвиненията против Папандопулос и Флин са релативно дребни – подправени показания. И двамата признаха своята виновност. Обвиненията против Гейтс и Манафорт са многочислени и по-сериозни, като пране на пари и посланичество на непознати сили без регистрация.

Въпреки това, картината за заговора сред Тръмп и Русия към момента не е ясна.
Някои наблюдаващи призоват да не се бърза, виждайки в дейностите на Мълър ефикасна тактика. Много от тях допускат, че Мълър се катери по „ стълбата “ на обкръжението на Тръмп, като употребява обвинявания за закононарушения, които не са свързани с миналогодишните избори. Прави го, с цел да получи съдействието на второстепенни лица в преследването си на водачите на акцията, за които се твърди, че са в незаконен скрит план с Москва.

При подобен метод даже Флин ще изиграе ролята на „ ходило “, водещо до самия връх. В началото на декември стана ясно, че генералът в оставка се признава за отговорен в даването на подправени показания съгласно ФБР и е склонен да сътрудничи на следствието. Кога той лъже? Персоналът на Бюрото разпитва Флин за контактите му със Сергей Кисляк (посланик на Русия в Съединени американски щати два мандата – 2008-2017) още на 24 януари, без да е ясно в границите на какво следствие сътрудниците са разпитвали генерала. Та нали далновидният Коми авансово стартира без значение следствие на активността на новия президент?

Във всеки случай е ясно, че в акцията на Тръмп Флин е играел една от главните функции, като доста непосредствен до милиардера. И съгласно хипотезата на Мълър е допустимо той да е знаел за тайното съглашение сред Тръмп и Москва, в случай че такава интрига съществува. Флин в показанията си споделя, че е получил инструкции от един от водачите на преходния екип на Тръмп да се свърже с Кисляк и да разиска с него резолюцията на Организация на обединените нации за Израел. Други осведомени източници загатват, че този водач най-вероятно е зетят на президента – Джаред Кушнер (съпругът на Иванка Тръмп), прочут със своята набожност и угриженост за ориста на еврейската страна. Някои наблюдаващи допускат, че в този момент вниманието на Мълър е ориентирано към Кушнер. Съобщава се за следствие и против сина на президента.

По този метод има причина да имаме вяра, че Мълър в действителност се управлява от избрана тактика, която да го докара до самия връх. В същото време на втори проект остава въпросът имало ли е интрига сред щаба на Тръмп и съветските управляващи, да не приказваме за сложното за доказване обвиняване за възпрепятстване на правораздаването.

Но крайният резултат от следствието ще бъде урок за политическия хайлайф, че най-добре е разпоредбите на играта да не се нарушават и „ Срещу „ своите “ не би трябвало да се рита! “ Нищо че Тръмп победи на изборите, с помощта на поддръжката на други представители на този хайлайф.

В този смисъл заглавието в „ Форин Полиси “ е доста удачно. Тръмп е отговорен за това, че на своя глава, наруши негласните „ правила на играта “ и стартира битката си за власт с лозунга за опозиция и смяна на статуквото, открито от съществуващия политическия хайлайф. Въпреки че той самият е представител на същия този хайлайф и с това крепко „ разклати лодката “.

Кой и защо ще бъде упрекнат е задача на Мълър. Но даже президентът да не пострада от това, ще се появат нови подозрения от страна на неговите съперници. Ще се търсят нови други негови сътрудници, които в бъдеще ще бъдат подложени на риска да се трансфорат в център на вниманието на „ специфичния прокурор “.

*Авторът е политолог, претендент на политическите науки и президент на бюро за съвещания в Ню Йорк