Думи на един истински мъж
Наскоро на посетители ни бяха наши другари – фамилна двойка. След вечеря, както нормално, започнах да оказвам помощ на жена си да вдигне масата и започнах да мия чиниите. За нашето семейство това е нормална процедура. Не мога да кажа, че у дома единствено аз мия съдовете, само че не виждам нищо особено в това или пък изключително.
Според мен, да оказва помощ на жена си е първото обвързване на мъжа. Наблюдавайки дейностите ми, дамата на приятеля ми, не без злоба в гласа, сподели на брачна половинка си: „ Ето виж, а ти даже една паница не можеш да измиеш у дома! “ На което мъжът отвърна: „ Че ти защо си ми тогава? “
Тук в мен породи следния въпрос: „ А ти за какво си й тогава? Тамагочи, на което би трябвало да чисти и би трябвало да храни, тя може да си смъкна и от телефона “.
Никога не съм разбирал сходно държание на доста мъже към втората им половинка. Защо смятате, че домакинската работа е единствено женско обвързване? А кое е тогава мъжкото? Да забие гвоздей в стената?
Ама чакайте, пирони в стената не се забиват всеки ден, до момента в който семейството се прави всекидневно. Защо всичко това би трябвало да пада върху нежните женски рамене?
Когато започнах да посрамвам тези причини на приятеля си, той се възмути: „ Дедите ни от епохи са живели по този метод: дамите наблюдават за семейството, а мъжете работят! И по-рано дамите са имали повече отговорности: и къщата, и добитъка, и вода от кладенеца са носили и храна са приготвяли.
А през днешния ден у дома имат всички улеснения: коли автоматик, парни ютии, съдомиялни и перални. Не би трябвало да вършат нищо, тъй че може да измие и сама съдовете, до момента в който аз се изтощавам на работа “.
Съгласен съм, че на дамите едно време не им е било леко и на актуалните дами доста им оказва помощ битовата техника. НО през днешния ден дамите работят наедно с мъжете (не приказвам за тези „ кукли с очи “, чието предопределение е да бъдат аксесоар).
В напето семейство нещата са по този начин: връщаме се от работа, оказвам помощ на брачната половинка ми да подготви вечерята и да почисти, а след това дружно си почиваме. Смятам, че жена ми не е длъжна цяла вечер да седи до печката и мивката, сама да се занимава с детето, а след това да припадне на земята.
Искам да виждам до себе си красива и неизмъчена от домашни грижи жена. И това, преди всичко, е моя грижа. Ако аз не й оказвам помощ,, то тя няма да има мощ и време и за себе си, и за мен, надлежно. Иначе какъв мъж и покровител съм, в случай че не мога да оказа помощ на своята обичана?
Приятел един път ми призна, че си има държанка.
„ Защо? “ – учудих се аз. На което той отговори: „ Уморих се от жена ми. С нея ми е скучно, тя непрекъснато е в кухнята, постоянно е нещо недоволна, до безспир се занимава с детето, не се грижи за себе си, постоянно я боли глава, вършим секс един път в месеца и то първичен. Промени се след сватбата… А новата – хубавица, постоянно добре поддържана, сексът е магически. С нея прекарваме доста време, забавно ми е с нея “.
Аз се поинтересувах: „ И какво в този момент, ще се разведете? “
Приятелят ми откровено се учуди: „ Не, несъмнено! Защо? Жена ми не подозира нищо. Вкъщи е постоянно чисто и има нещо приготвено, какво още ми би трябвало? “
Стана ми гадно и неприятно… Още по-противно ми стана когато разбрах, че по този начин мислят доста мои другари. Що за потребителско отношение към дамата? Как по този начин? Докато е била млада и красива е била нужна, а в този момент може да си търсят нова?
А дамата дано продължава да пере и да глади? Това е толкоз низко. Ние не сме животни в последна сметка! Семейството е голям и тежък труд за двамата! И единствено двамата могат да изградят мощно и заедно семейство. А в случай че оставим всички отговорности на дамата, тя просто няма да има време за нещо друго.
Скъпи мои другари, не вашите дами са се трансформирали, трансформирало се е отношението им към тях. Когато сте се срещали преди сватбата, сте им подарявали цветя, дарове, правели сте им похвали, ходели сте на срещи.
А какво вършиме след сватбата? Прибирате се вечер у дома, чакате жена ви да подготви вечерята, а след това сядате пред компютъра или тв приемника. Уикенда излизате другари без жена ви.
Не е ли по този начин? А тя от самото начало се занимава с готвене, почистване, гладене, пране, деца. Откъде да има сили и, по-важното, предпочитание да се вкара в ред и да ви се усмихва както преди, когато сте се срещнали?
Честно да си призная (макар да съм сигурен, че доста мъже няма да ми повярват), аз НИКОГА не съм изневерявал на жена си. И не считам да го върша, не ми е нужно.
Защо да се занимавам с нелепости? Да неистина? Защо да пожертвам това, което дружно сме градили доста години? А и не ми би трябвало друга, жена ми ми е повече от задоволителна, тя ми е и другар, и държанка, и жена.
Смятам, че в случай че обичаш дамата, то друга не ти би трябвало. А в случай че не обичаш, тогава бъди мъж – признай й го и си отивай.
Ако преди сватбата сте обичали положително и поддържано момиче, а след сватбата тя е станала безинтересна, то преди всичко ВИЕ сте отговорни за това!
