Доц. Спас Ташев: Годишно до 5 000 души напускат България
Наскоро Министерство на външните работи разгласява данни за броя на българските жители в чужбина. Става дума за 2 417 000 души, като единствено в Европейски Съюз цифрата надвишава 1,5 млн. Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.
Как се образува и пресмята миграционното салдо на България? Колко фактически са българите зад граница? Чисто на практика тези въпроси са основни за организирането на изборите за Европарламент през май. Коректността на методологиите, отразяващи миграционните процеси е не по-малко значима за идното национално броене през 2021 година
Доц. Спас Ташев от „ Института за проучване на популацията и индивида “ към Българска академия на науките приказва по казуса пред БНР отвън статистиката: Според него данните, изнесени от Министерство на външните работи за броя на българите в чужбина са изненадали научната общност в България. Ето и наблюденията му относномиграционния баланс на България: Най-големи са били миграционните загуби в интервала от 1985-та - 1992-ра година, което е обяснимо, поради всеобщото изселване на българските турци. Тогава приблизително годишно се изселват 66 000 души. След това миграционното салдо стартира непрестанно да се свива. Към 2013 година имахме минимално миграционно салдо. 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение интервал. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 година ще имаме и леко позитивно миграционно салдо. За страдание тези прогнози не се сбъднаха. През последните 2 години се следи известно увеличение на миграционните загуби, само че те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да приказваме за огромни миграционни загуби и за всеобщо овакантяване на България, каквото усещане основава изнесената от Министерство на външните работи статистика.
Как, се води самата статистика? Трябва ли да считаме за емигранти българите в Европейски Съюз, където свободата на придвижване и избор на място за живеене е главно право?
Тук опираме и до огромния въпрос, че ние нямаме прецизен механизъм за отчитане на актуалните миграции. В модерния свят има даже и ежедневни интернационалните миграции, тъй като има хора които всеки ден напущат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От позиция на статистиката за емигрирало лице се счита, това което е прекарало повече от една година на територията на непозната страна. В наши дни измежду статистиците се води спор дали емиграциитев рамките на Европейски Съюз би трябвало да бъдат обсъждани като такива или става дума за един по-друг вид придвижване на популацията за трудова подвижност. Дали това са миграционни загуби за България още е мъчно да се каже, тъй като огромна част от тези хора имат желание да се върнат, споделя още той.
Демографският проблем не е единствено български, а визира целия Европейски Съюз. Въпреки несъгласието сред Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не би трябвало ли да се търси общо решение?
През предходната година в Българска академия на науките се работи доста съществено над един план за демографското развиване на страната, включително и за търсенето на запаси за справяне с демографската рецесия. В предишното Западна Европа набираше трудови запаси посредством емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният капацитет на този район към този момент е привършен. Единствените райони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води към този момент до смяна и на социокултурния образ в Европа. Това несъмнено поражда паника измежду жителите на тези страни, дали посредством този вид политика ще се решат демографските проблеми?
Според доцент Спас Ташев демографската рецесия не е толкоз на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата:
В предишното те са били и трудов фактор изключително в селскостопанските региони, до момента в който през днешния ден те имат по-скоро прочувствено измерение. Но в един миг би трябвало да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, тъй като броят на бъдещите служащи ще дефинира нашите пенсии. От тази позиция мисля, че европейското общество е заинтригувано да се увеличи вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските полезности и ще подсигурява и една по-стабилна обществена система, декларира доцентът.
Как се образува и пресмята миграционното салдо на България? Колко фактически са българите зад граница? Чисто на практика тези въпроси са основни за организирането на изборите за Европарламент през май. Коректността на методологиите, отразяващи миграционните процеси е не по-малко значима за идното национално броене през 2021 година
Доц. Спас Ташев от „ Института за проучване на популацията и индивида “ към Българска академия на науките приказва по казуса пред БНР отвън статистиката: Според него данните, изнесени от Министерство на външните работи за броя на българите в чужбина са изненадали научната общност в България. Ето и наблюденията му относномиграционния баланс на България: Най-големи са били миграционните загуби в интервала от 1985-та - 1992-ра година, което е обяснимо, поради всеобщото изселване на българските турци. Тогава приблизително годишно се изселват 66 000 души. След това миграционното салдо стартира непрестанно да се свива. Към 2013 година имахме минимално миграционно салдо. 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение интервал. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 година ще имаме и леко позитивно миграционно салдо. За страдание тези прогнози не се сбъднаха. През последните 2 години се следи известно увеличение на миграционните загуби, само че те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да приказваме за огромни миграционни загуби и за всеобщо овакантяване на България, каквото усещане основава изнесената от Министерство на външните работи статистика.
Как, се води самата статистика? Трябва ли да считаме за емигранти българите в Европейски Съюз, където свободата на придвижване и избор на място за живеене е главно право?
Тук опираме и до огромния въпрос, че ние нямаме прецизен механизъм за отчитане на актуалните миграции. В модерния свят има даже и ежедневни интернационалните миграции, тъй като има хора които всеки ден напущат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От позиция на статистиката за емигрирало лице се счита, това което е прекарало повече от една година на територията на непозната страна. В наши дни измежду статистиците се води спор дали емиграциитев рамките на Европейски Съюз би трябвало да бъдат обсъждани като такива или става дума за един по-друг вид придвижване на популацията за трудова подвижност. Дали това са миграционни загуби за България още е мъчно да се каже, тъй като огромна част от тези хора имат желание да се върнат, споделя още той.
Демографският проблем не е единствено български, а визира целия Европейски Съюз. Въпреки несъгласието сред Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не би трябвало ли да се търси общо решение?
През предходната година в Българска академия на науките се работи доста съществено над един план за демографското развиване на страната, включително и за търсенето на запаси за справяне с демографската рецесия. В предишното Западна Европа набираше трудови запаси посредством емиграция от Централна и Източна Европа. Но емиграционният капацитет на този район към този момент е привършен. Единствените райони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води към този момент до смяна и на социокултурния образ в Европа. Това несъмнено поражда паника измежду жителите на тези страни, дали посредством този вид политика ще се решат демографските проблеми?
Според доцент Спас Ташев демографската рецесия не е толкоз на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата:
В предишното те са били и трудов фактор изключително в селскостопанските региони, до момента в който през днешния ден те имат по-скоро прочувствено измерение. Но в един миг би трябвало да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, тъй като броят на бъдещите служащи ще дефинира нашите пенсии. От тази позиция мисля, че европейското общество е заинтригувано да се увеличи вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските полезности и ще подсигурява и една по-стабилна обществена система, декларира доцентът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ