Наскоро излезе списък с 500-те най-големи компании в Централна и

Наскоро излезе лист с 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа. Българските компании в него са едвам 17. А полските да вземем за пример са 175. Защо българският наедрял бизнес изостава? И кои са главните му проблеми?

Икономистът Георги Ганев в изявление на Татяна Ваксберг за " Дойче Веле ":

Излезе следващата статистика за българската стопанска система, която удостоверява двата съществени казуса на българския бизнес. Първият: че най-големите компании са държавните, които не се търгуват на борсата. Вторият: че в България все по този начин сериозно липсват значими задгранични вложения. Изводите са на икономиста Георги Ганев, а мотивът за тях е оповестеният лист на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа, за който писа mediapool.

По данни на интернационалната кредитна компания Кофас (Coface) българските компании в този лист са единствено 17, като множеството от тях са свързани с енергийния бизнес. Такива са Българският енергиен холдинг (БЕХ), Лукойл, Националната електрическа компания (НЕК), Булгаргаз, АЕЦ Козлодуй, Енерго про или ОМВ. На другия полюс в Източна и Централна Европа е Полша с нейните 175 компании в Топ 500. Унгария участва със 71 компании, Чехия - с 67, Румъния - с 56, Словакия - с 43.

Извън пазара на акции

" Проблемът не е, че едрият бизнес е редуциран до малцина компании, тъй като в случай че този наедрял бизнес е по-многоброен в една дребна или междинна стопанска система, това може да значи високо равнище на централизация на въздействието и обществото може да стане прекомерно подвластно от тях ", разяснява Георги Ганев. За него описът на Кофас идва да препотвърди нещо друго, което е от дълго време известно и надалеч по-тревожно: че огромните български компании не се търгуват на борсата, тъй като са държавни.

" Това за следващ път повдига въпроса за извънредно стеснения, безпаричен, дребен, рядък, тъничък, недъгав български финансов пазар, пазара на акции. От години се приказва, че този проблем ще бъде подложен с цялата му съвестност, само че той все по този начин не трябва поставян ", припомня Ганев.

Защо не идват непознати компании

Според икономиста, вторият огромен проблем, който слага оповестеният лист, е следният: че в едрия български бизнес не вземат участие задгранични вложители. Това е и огромната разлика с останалите страни от Централна и Източна Европа, където непознатите вложения са гръбнакът на огромните компании. " А за България това по този начин и не стана факт, въпреки че и тук има области, които имат капацитета да се развият по този начин, че да вкарат съответните компании във въпросните топ 500 на едрия бизнес ", споделя Ганев и отбелязва, че този абсурд е добре прочут и от години се нуждае от съществено внимание: за какво реномираните вложители биха се отказали от опциите, които им дава България и биха отишли другаде?

" Отговарям си на този въпрос като в приказката за краставицата, която съдържа 99% вода ", споделя Ганев. Той прибавя: " Защото тук не работи правораздавателната система. За всеки вложител това значи неустановеност на договорните връзки. Затова за него е доста по-привлекателно да отиде другаде, където тази сигурност съществува. "

Бизнес отвън енергетиката

Едрият бизнес, който не е обвързван с енергетиката, е показан от единици компании. Сред тях са и такива, които се свързват с депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски или пък с братя Домусчиеви. Спомената е да вземем за пример Експрес Логистика и Дистрибуция ООД, която още преди две години беше класирана като петата най-бързо разрастваща се компания в Югоизточна Европа.

" Ако този Топ 500 беше юридически преди 20 години, България щеше да попада вътре с Мултигруп. Но през днешния ден да сте чули нещо за присъединяване на Мултигруп в Топ 500? ", пита реторично Ганев, за който развиването на подмолните планове протича по подобен метод.

Що се отнася до въпроса дали България е фактически толкоз обратно, колкото демонстрира тази класификация на огромните компании, икономистът припомня, че нещата могат да се подредят и по тъкмо противоположния метод. " Нали се твърди, че основата на една стопанска система е дребният и междинният бизнес? Ами по този индикатор можем да съпоставим България от 2000 и България от 2018 година. Ще забележим, че тя е на пето място по напредък в Европейски Съюз - едно забележително място ", споделя Георги Ганев.