Игра с огъня ли са мозъчните чипове на Мъск?
Наскоро Илон Мъск обезпечи още 650 милиона $ за своята компания за мозъчни чипове Neuralink. Неговата цел: да сътвори симбиоза от човек и изкуствен интелект, написа " Дойче веле ".
Човек, който ръководи машини единствено със силата на мисълта си - това звучи по-скоро като научна фантастика. Но не и за Илон Мъск. Милиардерът сътвори за тази цел специфична компания през 2016 година - Neuralink. След новоосигурените 650 милиона $ за нейното финансиране, тя към този момент коства девет милиарда, написа немската обществено-правна медия АРД.
Интерфейс сред мозъка и компютъра
Ядрото на технологията на Neuralink е дребен чип - интерфейс сред мозъка и компютъра. Той е обвързван с десетки електроди, които са по-тънки от косъм и целеустремено се вграждат в разнообразни елементи на мозъка.
Там те улавят невронните импулси, зараждащи при планирането и контрола на придвижването. Малък апарат зад ухото или навътре в черепа по-късно придвижва безжично тези сигнали до компютър, който ги интерпретира, изяснява АРД.
" Пиша с мисълта си "
През 2024 година за първи път имплант на Neuralink бе подложен на неподвижен човек, по данни на компанията хората с чипове в мозъка към този момент са петима. Един от тях споделя, че след имплантирането е можел да сърфира в интернет, да играе шах и видеоигри.
Миналия ноември имплант на Neuralink получи и американецът Брадфорд Смит, който заяви това в платформата Х. " Аз съм третият човек в света, получил мозъчен имплант на Neuralink. И първият с АЛС (амиотрофична латерална склероза). Първият, който не може да приказва. Пиша с мозъка си - това е моята съществена форма на връзка. " За задачата Смит получава помощ и от моделирания от Мъск изкуствен интелект (ИИ) Грок.
Американската организация по медикаментите утвърждава Neuralink
Американската организация по медикаментите разпорежда доста на чиповете на Neuralink и към този момент им е дала статута на медицински артикул с капацитета доста по-добре да диагностицира или да лекува тежки или рискови за живота болести спрямо досегашните способи.
Чрез този статут Агенцията по медикаментите желае да форсира създаването и допускането на тези уреди и да даде на пациентите по-лесен достъп до новаторски лекувания.
Голямата визия на Мъск: симбиоза сред човек и машина
При това лекуването на медицински проблеми е единствено краткосрочна цел за Мъск. Неговите дълготрайни проекти са доста по-големи: симбиозата сред човек и машина, сливането на биологичния и изкуствения разсъдък.
Мъск обаче вижда в ИИ същностна опасност за човечеството. Той неведнъж е предупреждавал за сюжет, при който ИИ надалеч изпреварва хората интелектуално. За да не зависи от него, индивидът - според логиката на Мъск - би трябвало да се " въоръжи " софтуерно и да " ускори " личните си когнитивни качества, да вземем за пример посредством дигитален интерфейс непосредствено в мозъка, изяснява АРД.
Научна фантастика или постепенен скок?
Така хората ще могат в действително време да употребяват информации от интернет, да получават нови качества и даже да поддържат връзка с други мозъци - както във кино лентата " Матрицата ".
Колкото и футуристични да наподобяват концепциите, във визията на Мъск чиповете на Neuralink са нещо доста повече от здравно спомагателно средство. Те са постепенен скок, предопределен да не се изостава от ИИ или по думите на Мъск: " Ако не можеш да го победиш, причисли се към него ".
Експертите показват, че към този момент тази визия е надалеч от научната действителност. А евентуално най-голямото предизвикателство ще е комплексността на човешкия мозък и към момента лимитираните знания за метода на неговото действие.
Учените подлагат на критика неналичието на бистрота
Критиците на Neuralink не изпитват подозрения, че планът може да бъде осъществен - само че имат етични и регулаторни съображения. На учените им липсва главно това, че резултатите от изследванията не се разкриват.
Вместо както е всекидневно да ги разгласява в профилирани списания, откакто преди този момент са прегледани от самостоятелни специалисти, Neuralink залага на информационна тактика под формата на прессъобщения и включвания онлайн. По този метод отсъства опцията за сериозен взор към успехите, за които се оповестява, показва АРД.
Съвсем нови опасности за отбраната на данни
Освен това директната връзка сред мозъка и цифровите системи е обвързвана със напълно нови опасности при отбраната на данни: кой има достъп до данните от мозъка? Дали интерфейсът може да бъде хакнат или манипулиран? В едно хипотетично бъдеще някой хакер може освен да разчете данните от мозъка, само че и да влияе физически и психически на ползвателя на чипа, като по този начин промени неговото държание и усещане.
Класическите закони за отбрана на данните в тази ситуация са безполезни, тъй като не са предопределени за мозъчно-компютърни интерфейси. Правила за това кой има право да съхранява, обработва или продава данни от мозъка към момента няма. Следователно технологията на Neuralink има освен капацитета да усъвършенства живота на мнозина, само че и повдига съществени етични и регулаторни въпроси.
Човек, който ръководи машини единствено със силата на мисълта си - това звучи по-скоро като научна фантастика. Но не и за Илон Мъск. Милиардерът сътвори за тази цел специфична компания през 2016 година - Neuralink. След новоосигурените 650 милиона $ за нейното финансиране, тя към този момент коства девет милиарда, написа немската обществено-правна медия АРД.
Интерфейс сред мозъка и компютъра
Ядрото на технологията на Neuralink е дребен чип - интерфейс сред мозъка и компютъра. Той е обвързван с десетки електроди, които са по-тънки от косъм и целеустремено се вграждат в разнообразни елементи на мозъка.
Там те улавят невронните импулси, зараждащи при планирането и контрола на придвижването. Малък апарат зад ухото или навътре в черепа по-късно придвижва безжично тези сигнали до компютър, който ги интерпретира, изяснява АРД.
" Пиша с мисълта си "
През 2024 година за първи път имплант на Neuralink бе подложен на неподвижен човек, по данни на компанията хората с чипове в мозъка към този момент са петима. Един от тях споделя, че след имплантирането е можел да сърфира в интернет, да играе шах и видеоигри.
Миналия ноември имплант на Neuralink получи и американецът Брадфорд Смит, който заяви това в платформата Х. " Аз съм третият човек в света, получил мозъчен имплант на Neuralink. И първият с АЛС (амиотрофична латерална склероза). Първият, който не може да приказва. Пиша с мозъка си - това е моята съществена форма на връзка. " За задачата Смит получава помощ и от моделирания от Мъск изкуствен интелект (ИИ) Грок.
Американската организация по медикаментите утвърждава Neuralink
Американската организация по медикаментите разпорежда доста на чиповете на Neuralink и към този момент им е дала статута на медицински артикул с капацитета доста по-добре да диагностицира или да лекува тежки или рискови за живота болести спрямо досегашните способи.
Чрез този статут Агенцията по медикаментите желае да форсира създаването и допускането на тези уреди и да даде на пациентите по-лесен достъп до новаторски лекувания.
Голямата визия на Мъск: симбиоза сред човек и машина
При това лекуването на медицински проблеми е единствено краткосрочна цел за Мъск. Неговите дълготрайни проекти са доста по-големи: симбиозата сред човек и машина, сливането на биологичния и изкуствения разсъдък.
Мъск обаче вижда в ИИ същностна опасност за човечеството. Той неведнъж е предупреждавал за сюжет, при който ИИ надалеч изпреварва хората интелектуално. За да не зависи от него, индивидът - според логиката на Мъск - би трябвало да се " въоръжи " софтуерно и да " ускори " личните си когнитивни качества, да вземем за пример посредством дигитален интерфейс непосредствено в мозъка, изяснява АРД.
Научна фантастика или постепенен скок?
Така хората ще могат в действително време да употребяват информации от интернет, да получават нови качества и даже да поддържат връзка с други мозъци - както във кино лентата " Матрицата ".
Колкото и футуристични да наподобяват концепциите, във визията на Мъск чиповете на Neuralink са нещо доста повече от здравно спомагателно средство. Те са постепенен скок, предопределен да не се изостава от ИИ или по думите на Мъск: " Ако не можеш да го победиш, причисли се към него ".
Експертите показват, че към този момент тази визия е надалеч от научната действителност. А евентуално най-голямото предизвикателство ще е комплексността на човешкия мозък и към момента лимитираните знания за метода на неговото действие.
Учените подлагат на критика неналичието на бистрота
Критиците на Neuralink не изпитват подозрения, че планът може да бъде осъществен - само че имат етични и регулаторни съображения. На учените им липсва главно това, че резултатите от изследванията не се разкриват.
Вместо както е всекидневно да ги разгласява в профилирани списания, откакто преди този момент са прегледани от самостоятелни специалисти, Neuralink залага на информационна тактика под формата на прессъобщения и включвания онлайн. По този метод отсъства опцията за сериозен взор към успехите, за които се оповестява, показва АРД.
Съвсем нови опасности за отбраната на данни
Освен това директната връзка сред мозъка и цифровите системи е обвързвана със напълно нови опасности при отбраната на данни: кой има достъп до данните от мозъка? Дали интерфейсът може да бъде хакнат или манипулиран? В едно хипотетично бъдеще някой хакер може освен да разчете данните от мозъка, само че и да влияе физически и психически на ползвателя на чипа, като по този начин промени неговото държание и усещане.
Класическите закони за отбрана на данните в тази ситуация са безполезни, тъй като не са предопределени за мозъчно-компютърни интерфейси. Правила за това кой има право да съхранява, обработва или продава данни от мозъка към момента няма. Следователно технологията на Neuralink има освен капацитета да усъвършенства живота на мнозина, само че и повдига съществени етични и регулаторни въпроси.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ