Кеворк Кеворкян: Наивникът Денков
Наскоро и акад. Денков, претендентът за министър председател на кирчовци, заприказва за корупция.
Беше някак непристойно – откакто таман те оставиха след себе си безподобни образци за корумпираност.
Ако не друго, ученият би трябвало да е чувал поговорката „ В къщата на обесения не се приказва за въже “.
Но той наивно се заигра с въжето и пет пари не даваше, какъв е резултата от това негово упражнение – най-много персонално за него.
Ако един приет академик си разрешава сходна дързост, тогава какво да чакаме от останалите жители на къщата – обесените/обесниците от Партията на Лъжата.
Толкова са нахални, до момента в който ръсят неистини, че за по-малко от година омерзиха даже Кръстника си – президента Радев, и той се принуди да изчегърта на челата им надписът „ Шарлатани “.
Такова нещо не се беше случвало до момента през всичките години на Разпътния Преход.
А сякаш те самите щяха да изчегъртват, да прочистват оборите.
Помните, по какъв начин в „ Гадни копилета “ Брад Пит издълба пречупения кръст на челото на нацисткия изверг Ханс Ланда – „ Ловецът на евреи “, героят на невероятния Кристоф Валц.
Няма ли да дочакаме президент, който да прави сходни ритуали в Гербовата зала на президентството, вместо да раздава ордени, те пък дървени – изцяло подобаващ материал за това куцо и сакато, което се извървя през залата.
Денков обаче не вижда дивата корупция, натресена от изчегъртаните – по-скоро - не желае да я види.
Това би било необикновено в една естествена страна, само че тук е предписание: прочут академик да подкляква пред корумпираността, в това число да преглъща и корумпирането на нравите – с персоналния принос, напряко исторически, на ПростоКирчо поради отвратителната машинация към поданството му.
Денков явно се помирява с това - и то в миг, когато настойниците му са мощно разобличавани поради безсрамната спекулация с Джемкорп и газовите им покупко-продажби.
Специално за тия покупко-продажби Народът, в други, по-примитивни, само че и по-естествени времена, щеше да съчини песента „ Затъкнали са, майно льо, с рубли устите им русофобски, русофобски, майно льо, най-много измекярски “.
Песен за тъпанарите безподобни, които омърсиха и русофобията – имам поради идейната, промислената, изстраданата – по-скоро би трябвало да я назоваваме „ Кремлофобия “.
Защо е толкоз крехка/податлива душицата на българския интелектуалец – за какво се блазни и отстъпва пред властогонството?
Винаги е било по този начин – от „ кръволока “ проф. Цанков и археолога Богдан Филов – та чак до тоталитарната епоха, в която известни учени, доста даровити освен това, също се поблазниха от Властта, по-скоро не устояха на ухажванията й - само че най-малко не окървавиха ръцете си.
Напротив, открехваха, колкото е допустимо, Вратата към Истината.
Така се появиха „ Дневникът “ на Богдан Филов, „ Строителите “ на Симеон Радев… - и прочие, и прочие
И какво стана най-после – пристигнаха и се настаниха във Властта формени идиоти, напряко нещавени/вонливи цървули – и, от горната страна на всичко, съумяха да се харесат и на един достоен учен.
Това е толкоз непристойно, че естественият разсъдък не може да го проумее.
На какво се е надявал Денков – някой се изплюва върху самата Конституция, а той ще го облагороди с някаква шашма на Лисенко – руски агробиолог, също и прочут лъжец.
Или че, с някои секрети мурафети на физикохимията – в която има международно самопризнание, ще направи тия видове по-малки шарлатани, ще ги свие в някакви търпими рамки?
Че това би било невероятно достижение даже за Божията лаборатория.
Лорънс Дж. Питър в никакъв случай нямаше да формулира своя „ Принцип “, в случай че беше срещнал някъде кирчовци - напряко щеше да захвърли теорията
си/„ В една подчиненост всеки се стреми да доближи своето равнище на непросветеност “.
Тя щеше да му се види като училищен драсканици, непостижими да обзет, и в това отношение, мащаба на нашите Лъжци – Царете на Баламосването.
Костов стартира Голямото Баламосване.
Отиваше му, тъй като самият той, най-малко първоначално, си беше един баламурник – по какъв начин си представяте, двайсетина дни след
10 ноември 1989-а, когато всичко ври – само че в никакъв случай няма да кипне същински – някой да помъкне до редакцията на комунистическия официоз „ Работническо дело “ рецепта/статия за оцеляването/оздравяването на социализма?!
Този някой е Костов.
Затова ненавиждам късните демократи - маята им е такава – приспособленска, тарикатска, от Костов е вложена.
От него потегли привикването с Лъжите – с Новите, които не бяха по-щадящи от ония на „ комунягите “.
Те пък най-после бяха смъртно изтощени и лъжеха по инерция - и сами не си имаха вяра.
Новите Фалшивци бяха сякаш по-изобретателни, само че и те небрежно се скапаха.
А Народът се озова в кьор-сокак.
Така. Може би е редно да свършим някак оптмистично.
Не ви ли се коства, че Народът дефинитивно се сви в себе си – и към този момент се помирява с всичко, което му поднесат?
Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване.
И какво следва?
Няма и песни за майно льо, които да ни кажат.
Не ви ли се счува едно страховито „ Майната ви на всички! “
***
Приложената илюстрация демонстрира, какво сме свършили
през предходната година. Заедно.
За което ви благодаря.
2022 година
Публикации: 87
Харесвания: 1 029 633
Споделяния: 150 972
Коментари: 63 253
Ангажирания: 3 334 700
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Беше някак непристойно – откакто таман те оставиха след себе си безподобни образци за корумпираност.
Ако не друго, ученият би трябвало да е чувал поговорката „ В къщата на обесения не се приказва за въже “.
Но той наивно се заигра с въжето и пет пари не даваше, какъв е резултата от това негово упражнение – най-много персонално за него.
Ако един приет академик си разрешава сходна дързост, тогава какво да чакаме от останалите жители на къщата – обесените/обесниците от Партията на Лъжата.
Толкова са нахални, до момента в който ръсят неистини, че за по-малко от година омерзиха даже Кръстника си – президента Радев, и той се принуди да изчегърта на челата им надписът „ Шарлатани “.
Такова нещо не се беше случвало до момента през всичките години на Разпътния Преход.
А сякаш те самите щяха да изчегъртват, да прочистват оборите.
Помните, по какъв начин в „ Гадни копилета “ Брад Пит издълба пречупения кръст на челото на нацисткия изверг Ханс Ланда – „ Ловецът на евреи “, героят на невероятния Кристоф Валц.
Няма ли да дочакаме президент, който да прави сходни ритуали в Гербовата зала на президентството, вместо да раздава ордени, те пък дървени – изцяло подобаващ материал за това куцо и сакато, което се извървя през залата.
Денков обаче не вижда дивата корупция, натресена от изчегъртаните – по-скоро - не желае да я види.
Това би било необикновено в една естествена страна, само че тук е предписание: прочут академик да подкляква пред корумпираността, в това число да преглъща и корумпирането на нравите – с персоналния принос, напряко исторически, на ПростоКирчо поради отвратителната машинация към поданството му.
Денков явно се помирява с това - и то в миг, когато настойниците му са мощно разобличавани поради безсрамната спекулация с Джемкорп и газовите им покупко-продажби.
Специално за тия покупко-продажби Народът, в други, по-примитивни, само че и по-естествени времена, щеше да съчини песента „ Затъкнали са, майно льо, с рубли устите им русофобски, русофобски, майно льо, най-много измекярски “.
Песен за тъпанарите безподобни, които омърсиха и русофобията – имам поради идейната, промислената, изстраданата – по-скоро би трябвало да я назоваваме „ Кремлофобия “.
Защо е толкоз крехка/податлива душицата на българския интелектуалец – за какво се блазни и отстъпва пред властогонството?
Винаги е било по този начин – от „ кръволока “ проф. Цанков и археолога Богдан Филов – та чак до тоталитарната епоха, в която известни учени, доста даровити освен това, също се поблазниха от Властта, по-скоро не устояха на ухажванията й - само че най-малко не окървавиха ръцете си.
Напротив, открехваха, колкото е допустимо, Вратата към Истината.
Така се появиха „ Дневникът “ на Богдан Филов, „ Строителите “ на Симеон Радев… - и прочие, и прочие
И какво стана най-после – пристигнаха и се настаниха във Властта формени идиоти, напряко нещавени/вонливи цървули – и, от горната страна на всичко, съумяха да се харесат и на един достоен учен.
Това е толкоз непристойно, че естественият разсъдък не може да го проумее.
На какво се е надявал Денков – някой се изплюва върху самата Конституция, а той ще го облагороди с някаква шашма на Лисенко – руски агробиолог, също и прочут лъжец.
Или че, с някои секрети мурафети на физикохимията – в която има международно самопризнание, ще направи тия видове по-малки шарлатани, ще ги свие в някакви търпими рамки?
Че това би било невероятно достижение даже за Божията лаборатория.
Лорънс Дж. Питър в никакъв случай нямаше да формулира своя „ Принцип “, в случай че беше срещнал някъде кирчовци - напряко щеше да захвърли теорията
си/„ В една подчиненост всеки се стреми да доближи своето равнище на непросветеност “.
Тя щеше да му се види като училищен драсканици, непостижими да обзет, и в това отношение, мащаба на нашите Лъжци – Царете на Баламосването.
Костов стартира Голямото Баламосване.
Отиваше му, тъй като самият той, най-малко първоначално, си беше един баламурник – по какъв начин си представяте, двайсетина дни след
10 ноември 1989-а, когато всичко ври – само че в никакъв случай няма да кипне същински – някой да помъкне до редакцията на комунистическия официоз „ Работническо дело “ рецепта/статия за оцеляването/оздравяването на социализма?!
Този някой е Костов.
Затова ненавиждам късните демократи - маята им е такава – приспособленска, тарикатска, от Костов е вложена.
От него потегли привикването с Лъжите – с Новите, които не бяха по-щадящи от ония на „ комунягите “.
Те пък най-после бяха смъртно изтощени и лъжеха по инерция - и сами не си имаха вяра.
Новите Фалшивци бяха сякаш по-изобретателни, само че и те небрежно се скапаха.
А Народът се озова в кьор-сокак.
Така. Може би е редно да свършим някак оптмистично.
Не ви ли се коства, че Народът дефинитивно се сви в себе си – и към този момент се помирява с всичко, което му поднесат?
Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване.
И какво следва?
Няма и песни за майно льо, които да ни кажат.
Не ви ли се счува едно страховито „ Майната ви на всички! “
***
Приложената илюстрация демонстрира, какво сме свършили
през предходната година. Заедно.
За което ви благодаря.
2022 година
Публикации: 87
Харесвания: 1 029 633
Споделяния: 150 972
Коментари: 63 253
Ангажирания: 3 334 700
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ