Наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на

...
Наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на
Коментари Харесай

Как Западът пази Украйна?

Наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, в отговор на настоятелните претенции на украинските управляващи да дефинират вероятностите за влизане на Украйна в НАТО на идната среща на върха на алианса, предложи да се реализира единодушие по решение за улеснение на приемането на Украйна в НАТО след края на спора. Тази концепция беше подкрепена от президента на Съединени американски щати Джоузеф Байдън.

По принцип на Запад няма очевидни съперници на това предложение. Прибалтийците и поляците са за всеки вид за приемане на Киев в НАТО и то допустимо най-скоро. Румънците и финландците, дружно с норвежците ще поддържат всичко, което споделят старшите приятели.

Британците и холандците, датчаните и белгийците са последователи на интеграцията на Украйна в алианса след споразумяване на териториалните разногласия.

Французите и германците, лавирайки сред ползите на Съединени американски щати и личното си съревнование за водачество в Европейски Съюз, постоянно са подготвени да разменят участието на Украйна за нещо моментно потребно за тях.

Бедният Юг по принцип не желае да види Украйна с нейните упоритости в НАТО или да изостря връзките с Русия, само че е мощно подвластен от материалната поддръжка на висши приятели в Европейски Съюз и от военния чадър на Съединени американски щати.

Обещаването на каквото и да било и отлагането на въпроса за бъдещето с вярата, че той ще се позволи някак си е обичайно държание на тези страни.

По принцип всички схващат, че това няма да се реши, Съединените щати се осмелиха, откриха улика, която, както считат, би трябвало още веднъж да принуди Русия да избира сред неприятно и по-лошо. Вашингтон ще напомпа тази тематика до дъно.

Украйна няма да може да устои на Русия прекомерно дълго. Така спорът ще се изчерпи по натурален път. Освен това Съединените щати се надяват, че ще съумеят да наложат на Москва вместо мир и под прикритието на мир помирение за няколко години, признавайки де факто териториалните промени, само че заобикаляйки ясни юридически формулировки при определянето на новите граници на Русия.

Например, можете да напишете, че „ Съединени американски щати признават действителното положение на нещата “, тъй като то (действителното състояние) през днешния ден е едно, а на следващия ден друго, през днешния ден се признава, само че на следващия ден към този момент не е належащо.

Съединените щати също ще продадат примирието на своите съдружници като мир, което значи завършек на спора и липса на териториални разногласия сега. В политиката всичко се случва на момента и никой не знае какво ще се случи на следващия ден, тъй че пробвайте – предизвикайте този метод.

Всичко, остатъците от Украйна могат да бъдат признати в НАТО, както е дадено. И след няколко месеца или година Киев, подстрекаван от Съединени американски щати, може да изиска връщането на изгубените територии, квалифицирайки ги като нелегално завзети със мощ и заявявайки, че в никакъв случай не се е отказвал изцяло от суверенитета над тях.

В същото време Украйна, с поддръжката на същите американци, поляци и други патентовани русофоби, ще упорства да се употребяват механизмите на алианса за разрешаване на териториалния спор.

Това не е петият член от Вашингтонския контракт, само че въпреки всичко е противен, спорен и започва нова серия от следени от американците спорове, елементарно и бързо прерастващи във военна рецесия, първо ръководена, а по-късно и неуправляема.

Вашингтон не може да не разбере, че този вид е толкоз явен, че би трябвало да бъде обмислен преди всичко от съветските военно-политически структури.

Алтернатива на приемането на остатъците от Украйна в НАТО е цялостното унищожаване на украинската страна. Това е допустимо или посредством в съгласие делене на територията на Украйна сред Русия и източноевропейските страни (Полша, Унгария, Румъния, вероятно Словакия), или посредством цялостното й усвояване от Русия.

Американците са подготвени да се съгласят на делба, само че не разрешават на източноевропейските си съдружници да я легализират. Напротив, Вашингтон упорства украинско „ държавно управление в заточение “ да стартира да работи в една от източноевропейските страни (за предпочитане в Полша), която Западът признава за единствен законен представител на украинския народ и даже може да бъде призната в НАТО.

За разлика от Тихановская, от която са останали единствено Вячорка и мемоари за предходна популярност, украинското " държавно управление в заточение " първоначално може да стане " законен представител " на ползите на 10-15 милиона бежанци от Украйна в Европейски Съюз.

За Запада не коства нищо да сътвори подобен механизъм за „ уверение на преданост “, без който няма да получите помощ, тъй че нито един украински преселник в Европейски Съюз няма да може да заобиколи „ държавното управление в заточение “ и неговите структури на земята.

От тези украинци даже може да се образува, образова и въоръжи " освободителна войска " с порядъчен брой. Тази войска ще бъде подготвена, по сигнал от Съединените щати, да се опълчи на Русия, въвличайки Източна Европа в нов кръг на ескалация и най-вероятно във война против Руската федерация.

Същата скица може да работи и при положение, че Русия реши да анексира цяла Украйна.

В случай на непредвидени условия има различен вид за полско-украински съюз. При този сюжет Украйна де факто става част от Полша (и затова част от НАТО), като де юре резервира личните си суверенни права върху исторически територии. При този вид Полша незабавно автоматизирано става участник в териториалния спор с Русия.

Всъщност Съединени американски щати тласка Русия към определяне на оптимално вероятен директен надзор върху територията на цяла Украйна (присъединяването й към Русия). Това въобще не е щедрост.

Вашингтон е изцяло наясно, че анексираните територии ще бъдат унищожени доста по-жестоко от в този момент. Междувременно политическите и административните вертикали, финансовите и икономическите системи там към този момент са унищожени, териториите, следени от Киев, са някъде на ръба, а някъде и оттатък него, на границата на екологични, демографски, битови, хранителни произшествия.

Просто казано, даже и в този момент цяла Украйна е зона на филантропична злополука. Преди окупацията на територията от Русия, Съединените щати имат намерение да влошат обстановката с порядък, с цел да основат черна дупка, в която Русия да изпомпва запаси в продължение на десетилетия.

Към днешна дата Русия даде два обществени отговора на провокацията на Запада с НАТО: този на Путин и този на Медведев.

Путин в отговор означи, че опциите за спокойно споразумяване към момента не са изчерпани. Затова той акцентира, че Русия е подготвена да спре във всеки един миг и въобще не претендира за надзор над цяла Украйна.

За Москва е от главно значение осъществяването на задачите на СВО за обезпечаване на условия за дълготрайна надеждна сигурност на Русия и отбрана на нейните жизненоважни ползи в близката чужбина (прословутата демилитаризация, денацификация, обезвреждане на Украйна).

Отговорът на Медведев е разумно продължение и свършек на частта от отговора на Путин по правилото на „ скитите “ на Блок: „ А в случай че не, няма какво да губим... “. Текстовете дотолкоз се допълват, че в действителност са един текст, разграничен на две елементи, всяка от които е изказана от обособен политик.

Медведев декларира, че приемането на остатъците от Украйна в НАТО всъщност е решен въпрос, отбелязва, че това не устройва Русия и декларира, че по този метод Западът е обрекъл Украйна на заличаване.

Ако съберем двата отговора дружно, получаваме една семантична поредност. Ние желаеме да се договорим по добър метод, само че би трябвало да се вземат поради нашите ползи и гаранциите да не са книжни (никой не има вяра на думата на Запада), а материални (Русия би трябвало физически да управлява тези територии и структури от които може да пристигна опасност). Това приказва Путин.

Разбираме, че съзнателно се пробват да хвърлят върху нас виновността за обгорената Украйна, надявайки се, че тя ще ни повлече към дъното.

Но ние не виждаме вид да се откажем от това задължение, в случай че нашите мирни оферти не бъдат признати. И ние сме уверени, че ще устоим, че даже ще укрепнем след развиването на някогашните украински територии. Добавя Медведев към развиването на горното.

Като цяло, обичайният за Русия принцип на две „ не “: не желаеме, само че и не се опасяваме. Западът нееднократно се е изгарял, смятайки изказванията на съветското управление за блъф. Дава му се още един опит да се върне на пътя на разсъдъка.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: 

и за канала ни в Телеграм: 

Влизайте непосредствено в сайта https://  . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР