Наскоро едно китайско момче се превърна в знаменитост в баскетболните

Наскоро едно китайско момче се трансформира в звезда в баскетболните среди. Възхитиха му се дори и „ извенземните “ от НБА. Става въпрос за детето-чудо Джан Джаченг. Много негови връстници на 13 също са страхотни баскетболисти, само че китайчето има една специфичност – играе единствено с една ръка. Лявата. Дясната дори съвсем не си я спомня умишлено.

Губи я след тежък случай още когато е единствено на пет. Голяма покруса за него и околните му, само че нали човек е огромен, колкото са огромни фантазиите му? Мечтата на Джаченг е да стане професионален баскетболист и без никакви внушения от състрадателност, би трябвало да признаем, че може да я реализира. Дрибъл, пукотевица, чувство за играта – Джан е толкоз добър, че накара звездата на Голдън Стейн Стеф Къри да му изпрати видеопослание.

„ Пич, желая единствено да ти кажа, че ти си олицетворение на вдъхновението. Не приемаш „ не “ за отговор. Намерил си метод да надвиеш самия себе си, да излезеш на баскетболното игрище и да покажеш на хората какъв брой значима е играта за теб. Просто е необикновено да те виждам. Продължавай да вдъхновяваш всички, които те гледат “, съобщи Къри, един от най-безмилостните снайперисти и дрибльори в актуалната история на НБА и повторен MVP на лигата. Да стискаме палци на Джан да успее. Това момче го заслужава.

А в този момент да върнем времето със 140-150 години, с цел да разкажем една друга история за спорт и ентусиазъм. Пренасяме се в живописната Сицилия. Знамето на острова е в два цвята – жълто и алено, а в центъра е изобразен трискелион – античен знак на три бягащи крайници, излизащи от една точка.
Символът се употребява за първи път от античните гърци, които обикалят Сицилия по море и оприличават острова на триъгълник – „ тринакриос “.

Това е и античното име на острова – Тринакрия. И до през днешния ден трите крайници символизират трите края на Сицилия.
В първичния си вид в средата на трискелиона е медуза, а в сегашната версия е сменена с главата на богиня, която символизира вечността. Житните класове пък са в чест на плодородието на земята на Сицилия.

Идеята на античните гърци става пророческа и в края на 19-и век (някъде сред 1884 и 1889 г.) в сицилианската община Розолини се появява момче на име Франческо Лентини. Петото от 12-те деца в фамилията е по-различно от другите: ражда се с три крайници, 16 пръста и два полови органа.
Предполага се, че спомагателните му крака принадлежат на близнак – двата ембриона са се слели в един и към гръбнака на Франческо се е прикрепил още един крайник.

Феноменът, при който ембрионът на единия близнак гълтам различен, по-слабо развъртян, се назовава „ близнак-паразит “. Подобни аномалии се случват и през днешния ден. През 2005 година в Индия се роди Лакшми Татма, която е с осем крайника: четири ръце и четири крайници. През 2007-а момичето бе оперирано сполучливо и даже се научи да върви. 10 години по-късно пък хирурзите в детската болница в Чикаго помогнаха на американско момиче, към което близнакът-паразит се беше прикрепил към гърба и шията и имаше два спомагателни крайници.

Ясно е, че Франческо не е имал подобен късмет в края на 19-и век, когато сходни интервенции са били невъзможни, а намесата на лекарите е могла да докара до парализа или гибел.

Но, уверяваме ви, през целия си умишлен живот не съжалява за нищо, макар че историята му стартира грубо.
Родителите му, които към този момент имали четири здрави деца, били изплашени от компликациите, свързани с развъждането на проблематичното пето и го дали за образование на негова вуйна. И тя не издържала дълго с трикракото момче и Франческо бил изпратен в сиропиталище.

Както може да се допусна, детето доста се тормозило от външния си тип. Третият му крайник, излизащ от дясната страна на дясното му бедро, бил доста по-къс от другите два. Заради недъга си Франческо бил уверен, че в никакъв случай няма да успее да се сприятели с други деца и, най-важното, в никакъв случай няма да може да спортува, което го привличало доста.

Но животът надалеч от роднините оказал помощ на момчето да преодолее срама и да стане независим. По това време имало толкоз доста деца без крака, слепи и глухи, че Франческо си споделил, че не трябва да се усеща неловко и да се срами от себе си.
Постепенно съвършено овладял тялото си и се научил да тича, да скача на въже и даже усвоил съществени футболни техники: пас, удар и дрибъл с топката. И всичко това без никаква странична помощ.

„ Можех да слушам, да приказвам, да разбирам, да правя оценка и да се любувам на хубостите на живота. Можех да чета, а други не можеха, тъй като не виждаха. Можех да поддържам връзка с другари и да чувам музика, а други бяха глухи. В един миг стопирах да се окайвам и да се самосъжалявам. Смятах живота за прелестен и доста го обичах “, спомня си Лентини детството си.
Когато момчето е на шест, съумява да порази с уменията си Винченцо Маняно, който гастролира из Сицилия с куклен театър. Артистът взема решение, че Франческо е съвършен за цирка на Барнъм и Бейли – негови положителни познати и хора с необятен мироглед.

Тейлър Барнъм – най-значимата фигура на американския шоу бизнес от 19-и век, вижда водопадите от пари в ниша, в която обществото вижда единствено аномалиите. Именно Барнъм основава цирка (а преди този момент и музея), в който най-оборотната част е „ шоуто на изродите “.
Маняно беседва с родителите на Франческо, до момента в който са на посещаване при него в сиропиталището, и те се съгласяват детето им да се реалокира в Щатите, само че с едно изискване: да тръгнат на презокеанското странствуване с него.
В продължение на две години фамилията икономисва пари и през 1892-ра стига до град Бриджпорт, Кънектикът.
***
В Щатите родителите на Франческо се пробват най-малко частично да изкупят виновността си към трикракото си дете. Въпреки вероятността да завоюват доста пари, те не му разрешават дълги турнета, до момента в който не получи обучение. Твърди се, че откакто приключва учебно заведение, сицилианското момче владеело свободно четири езика.

След като се дипломира, Лентини се впуска напълно в шоубизнеса. Обикаля Съединени американски щати и Европа с цирка на Барнъм и Бейли, който през 1907-а е платен за 400 хиляди $ от семейство Ринглинг (пет братя и две сестри от немско-френски произход).
Кариерата на Франческо продължава към 40 години, през които получава американско поданство и става същинска звезда.
Коронният му номер е футболен: стреля точно и мощно с третия крайник и ловко жонглира с двата си „ естествени “. Така се ражда прякорът му Трикракия футболист.

Като дете съкровената му фантазия е да се научи най-малко да бяга и да скача, а в дейните си години кара велосипед, язди кон, плува и кара автомобил. „ Имам едно преимущество пред другите: когато плавам, употребявам спомагателния си крак като рул “, шегувал се той.
В разгара на своята популярност той разгласява шестстранична листовка

„ Историята на Франческо А. Лентини: Трикракото знамение “, в която разказва положението си, разсъждава за хигиената, секса, бременността и раждането. Ето някои от заглавията в брошурата: „ Спазвайте законите на природата “, „ Отровите не са лекарство “, „ Майката по време на бременността “, „ Незаконната полова връзка “ и „ Физиология на половия живот “.

И наподобява, че Франческо в действителност е разбирал чудесно множеството от въпросите, които визира в късия си учебен труд. Омъжва се за жена на име Тереза ​​Мъри в Масачузетс и дружно отглеждат четири деца: Жозефин, Натали, Франк и Джеймс.
На цирковите афиши Лентини постоянно е представян като Краля на уродите, само че в никакъв случай не се е обиждал на това. Напротив. Отвръщал със самоирония. „ Как се купуват три обувки ли? – майтапел се той. – Много просто: взимам си два чифта и давам четвърта на еднокрак “.

В началото на 60-те години Франченско се мести във Флорида сходно на болшинството от своите пратки по орис. Като неписано предписание, откакто завършат кариерата си, съвсем всички циркови реализатори със здравни особености в Щатите отиват да живеят на място, наречено Гибтаун.
Сега градчето има към 15 хиляди души население, само че здравните аномалии са необичайност.

Медицината е достигнала равнище, в което да разпознава множеството болести, от които са страдали преди време артистите, в ранни стадии на развиването им, и да ги лекува сполучливо.
През 1966 година Лентини е приет в болница в Джаксън, Тенеси, само че не съумяват да го спасят и си отива от белодробна непълнота. Според документите, Франческо умира на 77 години, а в целия свят няма прочут случай човек с неговата болест да е живял по-дълго.
А за по-щастливо – въобще няма смисъл да приказваме.