Наскоро едно дете получи психологически срив докато го изпитвах. От

Наскоро едно дете получи психически срив до момента в който го изпитвах. От положителните деца, за които представянето и резултатът са значими. Не преиграваше, не се преструваше. Понякога учебното заведение и учителите будят боязън. Представи се сносно, позволи дребни пропуски. Но страхът остана по лицето и очите до края тутакси, че и след него. Направих вероятното с цел да снижа напрежението. В такива случаи учителят работи ексцентрично, Извън стандарта… Преди седмица четох деликатно новия закон за междинното обучение. Открих обилие от стандарти. За какво ли не. Не открих стандарт за човещина. А силата на образованието е най-много в това – умеенето да създаваш хора.

 Един ден в един клас държах следващата си „ тирада “ за непрекъснатите отсъствия и нечестното държание на група тарикати, които се скатават от учебно заведение за сметка по-честните младежи и девойки. Разпалих се и заобяснявах, че мое обвързване е да бъда еднообразно обективен към всички. После се сетих, че не видях и стандарт за правдивост. А по какъв начин без правдивост се култивира почитание към разпоредбите? Наскоро попаднах на повече от фриволно документално обръщение от възпитаници към преподавател. Нахално прекрачена граница. А с границата на възможно, задоволително и разрешено се възпитава. Не прочетох нищо за стандарт за образование. Макар, че да възпиташ в полезности един човек е надалеч по-важно и мъчно от това да го научиш на четмо, писмо и компютърни умения. След обед на улицата ме спря непозната жена. Оказа се съседка на моята гимназия. Оплака се, че пространството пред нейната къща е превърнато в ученическа пушалня, непрекъснато заривана от фасове и нечистотия. Почувствах се отговорен поради неспособността да накажем едно демонстративно нарушаване на всички правилници. Сетих се за моя сътрудник, която към този момент месец не може да накаже поради наставнически обструкции хулиганска демонстрация на подопечен възпитаник. Все дребни парчета от стъпканата дисциплинираност. И стандарт за дисциплинираност няма. Нищо, че без нея няма ред и обикновено учебно заведение. Не открих и стандарт за жител и гражданско държание. Макар законът да е цялостен с препратки към гражданското обучение и свободния жител. А, да. Не открих и стандарт за независимост. Открих рестрикции на свободата. Особено на учителя. Притиснат от стандарти, боязън от публичния съвет и угрозата да бъде освободен, в случай че не е комфортен.

 Когато бях възпитаник стандартите напълно не бяха на мода. Но дръзвам да настоявам, че моите учители се оправиха превъзходно със задачата да създадат от мен човек. И в случай че пиша тези редове с отвращение, то е поради обстоятелството, че са съумели да ме възпитат на почитание към разпоредбите, дисциплинираност и човешки качества. Ще ми простят, че не помня доста от това, което са ми преподавали по своите предмети. Но помня строгите им препоръки и загрижени упътвания. Понякога си мисля, че макар тоталитарното време са имали повече независимост от днешното демократично учебно заведение. В тези година съществуваше един стандарт, въпреки и неписан, този за учителя. Недостъпен за претенциите на родителите, почитан от учениците и оставен свободно да обича и възпитава.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com