Наскоро една наистина привлекателна жена, чиято красота въобще не е

Наскоро една в действителност привлекателна жена, чиято хубост изобщо не е обезпокоена от половинвековния й житейски актив, ме попита по какъв начин още веднъж да повика на работа от дълго време изгубеното си либидо. Беше решила, че може би аз в качеството си на самозвано любовно гуру имам всичките отговори на интимни въпроси, прилежно прегънати сред страниците на моминските ми дневници. Докато вадих стръв след стръв, пробвайки се да налучкам верния рушвет за нейния от дълго време командирован ищах, се сетих за

играта на стотинките
В едно много отдавнашно време един другар ме отвори на „ Играта на стотинките”. Правилото беше единствено едно – всякога, когато върша секс с колегата си, да поставям по една паричка в касичката. Когато си потеглих от моята обич, бях по-богата с 350 лв.. Сума, събрана от безброй сходства на жълтици, сребърници и бронз, които дрънчаха със силата на буйните ми възгласи. Но след това се размислих, че може би по-мъдро щеше да бъде да ме накара да изваждам по една стотинка всякога, когато се веселя на скотски милувки след петата година. Със сигурност сумата в прасето нямаше да е кой знае какъв брой по-различна. Няма какво да се лъжем. Ищахът, който те разпилява из спалнята първоначално, малко по малко отстъпва място на разболялото се от леност либидо. Най-накрая то е толкоз болно, че незабавно се нуждае от животоспасяващ байпас.

Касинка, пеньоар и рохки яйца
Нормално е някак последователно земетръсните полови зони из дома ни да поутихнат, само че обикновено ли е напълно да се лишим от сеизмична активност? Загубата на либидо ли е краят на историята? Трябва ли да се примирим с това, че „ ни е минало времето” за по-разгорещени и чести сексуалности. Или е по-добре да се заинатим и да намерим още веднъж вълшебните си копчета, които един път натиснати, ни отнасят в пространства, в които еднорозите са домашни любимци. Защото до момента в който си спомняме с носталгия за палавите погледи, разменени през чиниите с рохки яйца, значи не всичко е изгубено. Така че да не губим и минута повече, а да впрягаме закачливите усмивки и самоуверено да флиртуваме с либидото си. Няма потребност от сатенени пеньоари, касинки и чехли с пухчета – единствено би трябвало с цялостен скотски боязън да извикаме на първа помощ загатна за най-мощното си полово странствуване и да дублираме стъпките, довели ни до галактически оргазъм.

Понеделник -1 път, вторник-2 пъти, събота – колкото-толкова
Никога не е ненужно и съществуването на проект, несъмнено, в който отчетливо да отбележим цифрата на секса, който желаем да ни се случи, и местата, на които ни се ще да дарим на себе си и на другия безкористна удовлетвореност. Може и да звучи неуместно на първо четене, само че разграфяването на секса в действителност работи с досадата на магичен балсам. Защо да сме безотказно напористи, когато желаеме да спечелим любовта на някого първоначално, а не смеем да припарим до поумореното ни либидо от боязън, че нищо не е в положение да разяде половата ни наслойка. Ако това не ви стига като аргумент, то най-малко направете байпас на домашната си стопанска система. С цялостна касичка светът наподобява по-задоволен.