Наскоро, докато водех уъркшоп за ръководители, предоставих на участниците списък

Наскоро, до момента в който водех уъркшоп за ръководители, предоставих на участниците лист от 10 информационни умения. За всяко от уменията помолих участниците да оценят своето персонално равнище на майсторство и смисъла на това умеене в кариерата им. Бях благополучен да науча, че уменията за слушане са преди всичко в листата. Слушането може да е едно от най-ценните и подценявани информационни умения за водачите.

То постоянно бива представяно като двоичен избор: пасивно или интензивно. Пасивното слушане допуска положение на безшумно приемане. Това е методът, по който повече от нас слушат през по-голямата част от времето. Активното слушане включва повече, като кимане и реализиране на зрителен контакт. При него заобикаляме да прекъсваме нашия събеседник и учтиво изчакваме реда си, с цел да споделим мнение. Звучи ли ви познато?

Тази пасивно-активна дихотомия подценява сериозно трето равнище на слушане, което аз пазя: взаимно слушане. Дефиницията за този вид слушане е тъкмо такава, каквото бихте си показали. Когато приемем, че композиция от хрумвания и вероятности ще обезпечи най-благоприятен резултат, ние слушаме, с цел да си сътрудничим и да сътворяваме синергия.