Относно приятелството — Андрю О’Хейгън преглежда шкафа на „Стари приятели“
Наскоро чух някой да приказва за „ първа среща “ с нов другар, което ме накара да настръхна и да се зачудя дали актуалната фикс идея за другарство не е отишла прекомерно надалеч. През последното десетилетие се изписа доста за цената на другарството и казуса с неналичието на другари в епохата на чести премествания, отдалечена работа и политическо разделяне. Романите на Елена Феранте, Сали Рууни и Зейди Смит, както и телевизионните сериали, като Platonic, и тъмно неуместният филм Friendship, допускат, че общуването може да бъде толкоз завладяващо и изпълнено с любовта.
Сега идва „ За другарството “, къса и проницателна медитация, в която шотландският публицист Андрю О’Хейгън написа: „ Вярвам, че връзките на другарството са толкоз значими за елементарния човек, колкото всяка друга форма на романтика. “ Излизането в действителност ли е форма на романтика? О’Хейгън мисли по този начин, до момента в който споделя за значимите си другарства – от яденето на чипс с приятелите му от детството в Ейршър до пиенето на шам...
Прочетете целия текст »
