Къде сбъркахме?
Наскоро бях помолен да не изпитвам в един клас. Отказах. Причини задоволително. Часовете ми са преброени в този клас през сегашния период. А и не търпя извиненията след всяко контролно. Обясних, че един следобяд време е задоволително, с цел да се подготвиш по няколко предмета. Още повече, когато става дума за първите дни след уикенда 
. Ама контролното било по доста сложен предмет, а през вчерашния ден имало друго съществено изпитване и домашни… Съвсем прозира настройката да се учи по един – два предмета на ден, а другите да бъдат спестявани. Учи се там, където е ужасно и се пропуща при учители, от които се чака разбиращо състрадание заради разнообразни условия.
Работя в езиково учебно заведение, само че в случай че си мислите, че най-вече се учи по езици грешите. Най-страшни са предметите, които са най-отдалечени от езика и филантропичното мислене. Момиче ми изяснява, че е учила за контролното по страшния предмет от 15 часа на единия ден до 2 часа през нощта. Допълва, че не схваща материята и просто би трябвало да назубри наличието. Питам за какво е нужно човек да похарчи 10 часа с изтормозваща борба с отблъскващо наличие единствено с цел да реализира оптималната оценка по предмет, който изобщо не влиза в бъдещите проекти? Представям си по какъв начин тези деца учат по същия метод по куп други предмети, без да схващат, като наизустяват. Пак в непостижимо препускане за високо оценяване. За какво са тези оценки, защо е тази фикс идея за бележки? Стипендии? Вярно е, че сред парите за първенец и цялостен първенец има двадесетина лв. разлика. Това ли е цената на тези неистови старания и психическо мъчение?
Има амбициозни деца, има и такива, чийто галоп към високи оценки е поощряван у дома.Не разбирам смисъла, когато триумфът от дипломата от доста време не е ключ към по-нататъшна реализация.
Едва ли някой ще ми повярва, в случай че потегли да изяснявам, че когато пристигнах в тази гимназия преди две десетилетия учениците учеха доста повече. При надалеч по-високи условия и бяха всеобщо отличници. Тогава дипломата имаше колосално значение, само че болшинство не учеха безусловно за нея. Всеки от тях бе постъпил в учебното заведение след тежки спортни изпити със мощна конкуренция. Избираха учебното заведение поради престижа и положителното обучение и с ясното схващане, че тук се учи доста и се приключва мъчно. Не хленчеха, не бягаха, извиняваха се рядко и постоянно знаеха. Въпреки усилния труд намираха време да градят общности и учебен дух. И по този начин се научаваха да обичат своето учебно заведение, толкоз мощно и трайно, че тази обич ги връща с трогване и след десетилетия. Бяха хора, способни да вземат доста, само че и да оставят задоволително.
Как да опиша това на деца, при които едно контролно изсмуква всичките силички. В душите остава гадното чувство за доста труд, който постоянно приключва с неудовлетворителен резултат. За които да се подготвиш по всичко е толкоз непостижимо, че натрупа омерзение. Заветната цел е контролното, оценката. Време за общественост и душа за обич съвсем не остава. Затова все по-трудно обичат учебното заведение си и желаят да се припознаят в неговите ритуали, обичаи, знаци, дух, празници. Деца, които желаят да вземат колкото могат, само че не намират смисъл и потребност да дават, да оставят, да вградят минутки от претърпяното време в дебелата учебна история.
Споменах за празник и сложното лично припознаване в него. Празникът на гимназията е идния петък. В края тутакси в същия клас ме попитаха ще бъдат ли понижени часовете в четвъртък. Отговорих сюрпризиран, че няма причина, нали на другия ден е учебния празник. А насреща ми дадоха отговор с убедеността, че това е първия ден на пролетната почивка и ядосаното неодобрение, че би трябвало да остават. Типично за хора, пристигнали с концепцията само да вземат и неспособни да дават. Дори малко време и почитание, към институция, която в действителност ще им отвори порти, които другаде остават затворени. Както завършваше един рекламен спот не разбирам единствено къде сбъркахме…
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
