Бунтовното село Кирилово
Наситена е историята на село Кирилово, Старозагорско, със събития, само че ще се спра на тези от март 1942 година
Навалял е бездънен сняг, студено, само че в тъмна доба селото е блокирано с три кордона армия, полиция и жандармерия. Не може птица да прехвръкне, до всяка врата стои часови, а пред къщата на Йовчо Димов - десетки. Полицията има сведения, че партизаните са в село Кирилово. Към 4 ч. сутринта Йовчо става да огледа ситуацията и служители на реда се нахвърлят върху него, поставят му белезници, качват го на мотор с панер и го откарват в Стара Загора. Съпругата му Иванка чака, чака и като вижда двора цялостен с полиция, отваря долапа и споделя на партизаните, че къщата е блокирана.
***
Кои са в скривалището?
Динко Стоянов, на 19 година, секретар на РК на РМС; Стоян Вълев, на 25 година, член на РК на БРП/к/, два пъти осъждан за революционна активност и прекарал пет години в затвора; Нако Колев /Шоколада/, на 20 година, любим на старозагорските младежи, секретар на РМС в Стара Загора, избягал от казармата в град Велико Търново. При опит да бъде задържан, взема пушката и по долни дрехи тича до гарата, влиза при машиниста на товарен трен и го моли да му помогне да стигне до Стара Загора. На гара Християново влакът понижава ход и той скача. Отправя се към неговия другар Тончо Митев в с. Кирилово. Изкъпват го, обличат го с облеклата на Игнат Султанов и вечерта Тончо го води при партизаните в землянката в " Баладжалъка ", където са Стоян и Динко още от 1 август 1941 година
Георги Гърбачев, железарски служащ, донася паролата от Стара Загора за Септемврийското въстание 1923 година, избягал в Турция и оттова - за Съюз на съветските социалистически републики, участник в Испанската революция. Воювал под стените на Мадрид, прокиснал в лагерите на Франция и още веднъж в Съюз на съветските социалистически републики. Завършва партийна школа и школа за подривна активност. Пристига с втората група подводничари през септември при устието на река Камчия. При завързалата се престрелка Гърбачев, Иван Щерев от Ямбол, Ванюша - съветския радист, Аврам Стоянов и още трима съумяват да се спасят и потеглят по билото на Стара планина. Всеки е имал задача да оглави партизанското придвижване в родния си край.
Стигат до Сливенския балкан. Всички били идеалисти и храбри бойци, вярвали в другарите си и по ботевски очаквали, че ще бъдат подкрепени от партийните членове. Действителността се оказала по-жестока. Всички починали, в това число и Ванюша. Гърбачев и Иван Щерев останали сами, надалеч от родния край. Били въоръжени с автомат и две паласки патрони, няколко бомби, валута и радиостанция. Закопали радиостанцията и тръгнали към Стара Загора. В края на септември Гърбачев почукал на вратата на родния си дом.
- Георги, ела, чадо, вечно ли се връщаш? - попитал дядо Руси, татко му.
- Завинаги, тате!
Преспиват на тавана, при цялостна интрига се вижда с братята си и основно с вуйчо си Йовчо, който знае, че в плевнята има укритие от 1913 година, където са отсядали незаконни от четата на Петко Манолов и Коста Пънев. Гърбачев прави проект да изкопае ново укритие, тъй като идва зима и партизаните би трябвало да има къде да преспиват. Йовчо приема да изкопае укритие под къщата, която се състои от две стаи. В едната живее фамилията с две деца, а в другата ще се настанят незаконните - вечер да спят в стаята, а през деня да бъдат в скривалището. Под претекст, че Киро - брат на Йовчо и негов комшия, копае маза, стартират вечер да копаят скривалището и да изнасят пръстта в градината на Киро.
Зимата почнала рано, още на 5 октомври паднал бездънен сняг. Стигало се до землянката единствено на коне, само че те оставяли следи и Гърбачев упорствал по-скоро да се направи скривалището. Направили два изхода - единият през долапа, а другият замаскирали под навеса, където били кокошките.
Към средата на октомври Георги, Стоян, Динко и Иван били към този момент у Йовчо. Стойо Неделчев (Чочоолу), Велко и Карата били спуснати с парашути и работили в Калояновския регион. Започнали срещи със остарели приятели, снабдили се с радиоприемник, пишели позиви, раздавали листовки. Младежите по време на сватби събирали артикули и пари.
Връзка със София и Цвятко Радойнов бил студентът Иван Койчев. Той сменял валутата и доставял револвери.
На 3 март Иван Щерев е изведен от Кирилово от Донка Йовчева и Йовчо Гърбачев и качен на трен с нужните документи.
Дойка Русенова оповестява, че на 11 март в региона на Ново село до Старозагорските минерални бани ще чакат аероплан да спусне оръжие. Групата се оживила и създали проект на 9 март да тръгнат до мястото за оръжие.
Когато се разсъмнало, служителите на реда влезнали в къщата и почнало претършуване. Преобърнали всичко, отворили долапа, където на дъното имало разсипан бял фасул за дегизировка, а от горната страна по рафтовете - облекла и одеяла. Нищо не намерили. Към 10 часа идва още армия, хвърлят бомби върху къщата. Иванка и двете й деца - Донка и Иванка, били изведени преди този момент на улицата. Партизаните стояли в скривалището и се надявали всичко да се размине. След час почнала нова офанзива. Гърбачев разпоредил - той първи ще излезе, ще стреля с автомата, след него Стоян и Дойка, а под навеса ще излязат Динко и Нако. И всички ще тичат в разнообразни направления, с цел да се спасят, а вечерта на чешмата при " Койджак " ще се срещнат.
Гърбачев излиза в цялостен растеж, стреля и стражарите се разбягват, убива двама и ранява няколко. Стоян съумял да излезе от двора и в паниката влезнал в прилежащия, само че когато прескочил дувара, паднал и счупил дясната си ръка. Изстрелял своите пет патрона и побягнал. Спуснали се и го хванали, поставили му белезници и го отвели в общината.
Динко повалил няколко служителя на реда и, откакто му свършили патроните, почнал да се бие с служителите на реда. Бил прострелян в главата и гърдите.
Георги паднал с думите: " Пак ние ще победим ".
Дойка бягала, само че защото е жена, никой не стрелял по нея. Влязла в двора на Гърбачеви, при родителите му в стаята, споделила " Сбогом " на дядо Руси и баба Тонка. Дядо Руси взел револвера с един патрон:
- Дойке, чадо, недей, може да останеш жива и да разкажеш за нашите деца!
Влизат като хуни служители на реда, водени от Пейо Касабов. Той завива плитките на Дойка към ръката си и я води при Георги.
- Ето го вашия предводител. Всички ще ви изтребим!
Тя премисля всичко и не може да повярва, че може да има изменничество. Всичко е нелепа случайност. По-надолу по улицата лежи Динко, целият в кръв, в общината вижда Стоян и с очи се схващат нищо да не признават. Качват ги на каруца, връзват ръцете и краката им, охранявани от шест служители на реда ги откарват в Стара Загора.
Шоколада е имал огромен късмет, тъй като Георги и Динко поемат удара. Той стига до последната къща. Вижда гората, само че там има армия.
- Другари бойци, аз съм боец като вас, съпротивлявам се за един нов живот, Червената войска ще победи!
Войниците стрелят във въздуха, само че капитан Шарапчиев сритва тези до картечницата и стреля, до момента в който го убие.
Гордото село Кирилово какво претърпя този ден! Не е имало фашизъм ли?
***
Само този 7 март 1942 година е задоволителен, с цел да се разбере, че за шепа смели момци са вдигнати дивизии от Стара Загора, Чирпан и Хасково.
Властта не разрешава на околните да приберат труповете на децата си, да ги изкъпят и погребат. Два дни и две нощи кучетата раздират труповете, майките плачат, само че не им разрешават да се приближат до децата им.
На третия ден са заровени Динко и Георги от околните и ремсистите, а Шоколада, тъй като не е от селото, кметът не позволява да бъде заровен в гробището. Тогава дядо Иван Карабабанов, на своя глава, изкопава гроб отвън гробищата, измива Нако, намира облекла и обувки от съседите, самичък го погребва и поставя кръст без име.
Започват очни ставки, пердах, електрически стол. Дойка, Стоян, Йовчо, Йовчо Гърбачев, Киро Димов и Тончо Митев са пребити, само че устояха. Никого не предадоха! Устояха на издевателствата и бяха морални спечелили!
През ноември 1942 година обесиха Йовчо и Стоян, а малко по-рано, на 10 юни, умъртвиха в Старозагорския затвор Тончо Митев, техния правилен укривател.
Иван Койчев и Дойка Русенова - наказани на пожизнен затвор, излязоха на 8 септември 1944 година, носени на ръце от старозагорци.
Народният съд осъжда заслужено убийците на кириловските партизани - тези, които получиха по 50 хиляди лв. за главите им.
Каква подигравка на ориста - в този момент имената на убийците стоят изписани на паметника край НДК в София като жертви на комунизма. А президентът Румен Радев отиде да им се поклони.
Навалял е бездънен сняг, студено, само че в тъмна доба селото е блокирано с три кордона армия, полиция и жандармерия. Не може птица да прехвръкне, до всяка врата стои часови, а пред къщата на Йовчо Димов - десетки. Полицията има сведения, че партизаните са в село Кирилово. Към 4 ч. сутринта Йовчо става да огледа ситуацията и служители на реда се нахвърлят върху него, поставят му белезници, качват го на мотор с панер и го откарват в Стара Загора. Съпругата му Иванка чака, чака и като вижда двора цялостен с полиция, отваря долапа и споделя на партизаните, че къщата е блокирана.
***
Кои са в скривалището?
Динко Стоянов, на 19 година, секретар на РК на РМС; Стоян Вълев, на 25 година, член на РК на БРП/к/, два пъти осъждан за революционна активност и прекарал пет години в затвора; Нако Колев /Шоколада/, на 20 година, любим на старозагорските младежи, секретар на РМС в Стара Загора, избягал от казармата в град Велико Търново. При опит да бъде задържан, взема пушката и по долни дрехи тича до гарата, влиза при машиниста на товарен трен и го моли да му помогне да стигне до Стара Загора. На гара Християново влакът понижава ход и той скача. Отправя се към неговия другар Тончо Митев в с. Кирилово. Изкъпват го, обличат го с облеклата на Игнат Султанов и вечерта Тончо го води при партизаните в землянката в " Баладжалъка ", където са Стоян и Динко още от 1 август 1941 година
Георги Гърбачев, железарски служащ, донася паролата от Стара Загора за Септемврийското въстание 1923 година, избягал в Турция и оттова - за Съюз на съветските социалистически републики, участник в Испанската революция. Воювал под стените на Мадрид, прокиснал в лагерите на Франция и още веднъж в Съюз на съветските социалистически републики. Завършва партийна школа и школа за подривна активност. Пристига с втората група подводничари през септември при устието на река Камчия. При завързалата се престрелка Гърбачев, Иван Щерев от Ямбол, Ванюша - съветския радист, Аврам Стоянов и още трима съумяват да се спасят и потеглят по билото на Стара планина. Всеки е имал задача да оглави партизанското придвижване в родния си край.
Стигат до Сливенския балкан. Всички били идеалисти и храбри бойци, вярвали в другарите си и по ботевски очаквали, че ще бъдат подкрепени от партийните членове. Действителността се оказала по-жестока. Всички починали, в това число и Ванюша. Гърбачев и Иван Щерев останали сами, надалеч от родния край. Били въоръжени с автомат и две паласки патрони, няколко бомби, валута и радиостанция. Закопали радиостанцията и тръгнали към Стара Загора. В края на септември Гърбачев почукал на вратата на родния си дом.
- Георги, ела, чадо, вечно ли се връщаш? - попитал дядо Руси, татко му.
- Завинаги, тате!
Преспиват на тавана, при цялостна интрига се вижда с братята си и основно с вуйчо си Йовчо, който знае, че в плевнята има укритие от 1913 година, където са отсядали незаконни от четата на Петко Манолов и Коста Пънев. Гърбачев прави проект да изкопае ново укритие, тъй като идва зима и партизаните би трябвало да има къде да преспиват. Йовчо приема да изкопае укритие под къщата, която се състои от две стаи. В едната живее фамилията с две деца, а в другата ще се настанят незаконните - вечер да спят в стаята, а през деня да бъдат в скривалището. Под претекст, че Киро - брат на Йовчо и негов комшия, копае маза, стартират вечер да копаят скривалището и да изнасят пръстта в градината на Киро.
Зимата почнала рано, още на 5 октомври паднал бездънен сняг. Стигало се до землянката единствено на коне, само че те оставяли следи и Гърбачев упорствал по-скоро да се направи скривалището. Направили два изхода - единият през долапа, а другият замаскирали под навеса, където били кокошките.
Към средата на октомври Георги, Стоян, Динко и Иван били към този момент у Йовчо. Стойо Неделчев (Чочоолу), Велко и Карата били спуснати с парашути и работили в Калояновския регион. Започнали срещи със остарели приятели, снабдили се с радиоприемник, пишели позиви, раздавали листовки. Младежите по време на сватби събирали артикули и пари.
Връзка със София и Цвятко Радойнов бил студентът Иван Койчев. Той сменял валутата и доставял револвери.
На 3 март Иван Щерев е изведен от Кирилово от Донка Йовчева и Йовчо Гърбачев и качен на трен с нужните документи.
Дойка Русенова оповестява, че на 11 март в региона на Ново село до Старозагорските минерални бани ще чакат аероплан да спусне оръжие. Групата се оживила и създали проект на 9 март да тръгнат до мястото за оръжие.
Когато се разсъмнало, служителите на реда влезнали в къщата и почнало претършуване. Преобърнали всичко, отворили долапа, където на дъното имало разсипан бял фасул за дегизировка, а от горната страна по рафтовете - облекла и одеяла. Нищо не намерили. Към 10 часа идва още армия, хвърлят бомби върху къщата. Иванка и двете й деца - Донка и Иванка, били изведени преди този момент на улицата. Партизаните стояли в скривалището и се надявали всичко да се размине. След час почнала нова офанзива. Гърбачев разпоредил - той първи ще излезе, ще стреля с автомата, след него Стоян и Дойка, а под навеса ще излязат Динко и Нако. И всички ще тичат в разнообразни направления, с цел да се спасят, а вечерта на чешмата при " Койджак " ще се срещнат.
Гърбачев излиза в цялостен растеж, стреля и стражарите се разбягват, убива двама и ранява няколко. Стоян съумял да излезе от двора и в паниката влезнал в прилежащия, само че когато прескочил дувара, паднал и счупил дясната си ръка. Изстрелял своите пет патрона и побягнал. Спуснали се и го хванали, поставили му белезници и го отвели в общината.
Динко повалил няколко служителя на реда и, откакто му свършили патроните, почнал да се бие с служителите на реда. Бил прострелян в главата и гърдите.
Георги паднал с думите: " Пак ние ще победим ".
Дойка бягала, само че защото е жена, никой не стрелял по нея. Влязла в двора на Гърбачеви, при родителите му в стаята, споделила " Сбогом " на дядо Руси и баба Тонка. Дядо Руси взел револвера с един патрон:
- Дойке, чадо, недей, може да останеш жива и да разкажеш за нашите деца!
Влизат като хуни служители на реда, водени от Пейо Касабов. Той завива плитките на Дойка към ръката си и я води при Георги.
- Ето го вашия предводител. Всички ще ви изтребим!
Тя премисля всичко и не може да повярва, че може да има изменничество. Всичко е нелепа случайност. По-надолу по улицата лежи Динко, целият в кръв, в общината вижда Стоян и с очи се схващат нищо да не признават. Качват ги на каруца, връзват ръцете и краката им, охранявани от шест служители на реда ги откарват в Стара Загора.
Шоколада е имал огромен късмет, тъй като Георги и Динко поемат удара. Той стига до последната къща. Вижда гората, само че там има армия.
- Другари бойци, аз съм боец като вас, съпротивлявам се за един нов живот, Червената войска ще победи!
Войниците стрелят във въздуха, само че капитан Шарапчиев сритва тези до картечницата и стреля, до момента в който го убие.
Гордото село Кирилово какво претърпя този ден! Не е имало фашизъм ли?
***
Само този 7 март 1942 година е задоволителен, с цел да се разбере, че за шепа смели момци са вдигнати дивизии от Стара Загора, Чирпан и Хасково.
Властта не разрешава на околните да приберат труповете на децата си, да ги изкъпят и погребат. Два дни и две нощи кучетата раздират труповете, майките плачат, само че не им разрешават да се приближат до децата им.
На третия ден са заровени Динко и Георги от околните и ремсистите, а Шоколада, тъй като не е от селото, кметът не позволява да бъде заровен в гробището. Тогава дядо Иван Карабабанов, на своя глава, изкопава гроб отвън гробищата, измива Нако, намира облекла и обувки от съседите, самичък го погребва и поставя кръст без име.
Започват очни ставки, пердах, електрически стол. Дойка, Стоян, Йовчо, Йовчо Гърбачев, Киро Димов и Тончо Митев са пребити, само че устояха. Никого не предадоха! Устояха на издевателствата и бяха морални спечелили!
През ноември 1942 година обесиха Йовчо и Стоян, а малко по-рано, на 10 юни, умъртвиха в Старозагорския затвор Тончо Митев, техния правилен укривател.
Иван Койчев и Дойка Русенова - наказани на пожизнен затвор, излязоха на 8 септември 1944 година, носени на ръце от старозагорци.
Народният съд осъжда заслужено убийците на кириловските партизани - тези, които получиха по 50 хиляди лв. за главите им.
Каква подигравка на ориста - в този момент имената на убийците стоят изписани на паметника край НДК в София като жертви на комунизма. А президентът Румен Радев отиде да им се поклони.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ