Насилието в България е в много широк диапазон – насилие

Насилието в България е в доста необятен диапазон – принуждение може да бъде засегнатост, удари, може да бъде и „ дай си телефона да видя с кого си приказваш “. Това сподели в изявление за сътрудниците от БГНЕС Жана Панделиева, координатор на телефонната линия на Фондация „ Анимус “ за хора, потърпевши от принуждение.

„ Най-често на телефонната линия за потърпевши звънят хора, при които нещо се е трансформирало. Например, вербалния пестник към този момент е станал физически. Нещо, за което първоначално човек е нерешителен в една връзка, към този момент е нарушило границите. И в случай че човек стартира да се усеща притискан, това постоянно е начало на една връзка с принуждение “, показва Панделиева. „ Обяснението, че да ти се ревизира телефона, е обикновено в една връзка, или че в случай че се обичат двама души, всеки ще споделя какво си мисли и какво прави. Важно е да се каже, че това, че човек крие телефона си, не значи, че крие нещо от колегата си, или пък прикрива нещо неправилно “, добавя координаторът.

Шамарите доста постоянно идват по-късно във връзката – когато тя стане по-стабилна, да вземем за пример, с появяването на дете, или със сключването на цивилен брак – тогава насилието става по-изявено, и от психическо – то става физическо, тъй като нормално мъжът счита, че дамата към този момент е негова благосъстоятелност. “Много постоянно принуждение стартира по време на бременността, или със сключването на брак, т.е. със започването на едно схващане за благосъстоятелност и за това, че другият ти принадлежи и си правиш каквото си искаш с него “, споделя Панделиева.

В другите връзки насилието стартира по друг стадий, само че в съвсем всички първият стадий на желанието за надзор е сътрудникът да желае да ревизира кореспонденцията ви, след това да желае да участва на всеки ваш диалог с други хора, след това да упорства да се отделите и да прекъснете връзката с родителите си, а най-после и да забрани на партньорката си да не излиза на открито и да спре да върви на работа, дава образци координаторът. „ Това е безусловно нарушение на границите, тъй като човек има персонален живот, контакти и връзка “.

Средно сред 15 и 20 сигнала постъпват дневно от възрастни хора на телефонната линия на „ Анимус “. „ При сигнал от потърпевш започваме да мислим с кои други институции можем да помогнем. Заради конфиденциалността не би трябвало да разгласяваме на какви форми на принуждение сме ставали очевидци, само че в действителност има и брутални случаи “, добавя координаторът. И прецизира, че на телефонната линия потърпевшите няма да бъдат съветвани какво да вършат и да бъдат притискани да подхващат ограниченията.

„ Понякога хората просто имат потребност от това да споделят какво са претърпели, да получат мнение в профил, и да се убедят, че границите им са прекрачени, също и да открият кое е форма на принуждение, и дали за една връзка е обикновено това, което им се е случило. Много постоянно хората, които се обаждат, се опасяват, че някой ще ги съди, а това не е по този начин “, показва Панделиева и добавя, че нерядко даже близки хора съдят жертвите на принуждение, като съденето им е замаскирано под маската на грижата. „ Коментари от вида на „ стига си търпяла “, „ какво правиш с него още “, и други са форми на обвиняване, и с това от ден на ден човек се свива в себе си, което не би трябвало да е задачата. Човек би трябвало да се почувства обичан и необходим, с цел да си тръгне от насилника “, добавя координаторът.

На въпрос има ли принуждение над мъже, Панделиева заяви, че такива случаи има, само че те са постоянно от възрастни хора, които са измъчвани от децата си.

„ Имаме позвънявания както от мъже, по този начин и от дами, които описват по-скоро за принуждение от към този момент порасналите им деца. На всеки предлагаме алтернатива да им се помогне според от положението на индивида – в случай че е доста възрастен, от време на време хората са заболели и по-трудно могат да подхващат някакви ограничения. По закон те имат същите права, както и младите, само че от време на време им е по-трудно да намерят юрист, или психолог, или влаченето по съдилища може да е изцяло невероятно, даже и физически. Има едно нещо, което използваме в диалозите, е, че в случай че индивидът е със заболяване и има ТЕЛК-решение, то той има право на обществен помощник и може да се обърне за помощ посредством него. Също по този начин може да се обърне посредством родственици – да вземем за пример, едното дете може да упражнява принуждение, а другото да е с акъла си и да помогне “, с горест споделя Панделиева.

Възрастните жертви на принуждение след случай се пробват да омаловажат случилото се, като споделят: „ Това не е принуждение, просто той е нервозен и избухва. ” Друг механизъм е оневиняване на насилника и вдишване на виновността за случая: „ Той е останал без работа и по тази причина е толкоз експлозивен и нервозен и тъй като жена му го остави, той е доста трагичен и по тази причина пие и избухва, за какво ли ми трябваше да запитвам дали е платил тока ”, или „ На него в този момент му е мъчно, само че като си откри работа, ще спре ”.

„ В последните години страната направи доста, само че има още какво да се желае. Има крачки, само че има и още доста какво да се желае – да вземем за пример, при случаите, в които станахме очевидци, е, че човек е предприемал ограничения по закон – да вземем за пример, жертвата е изкарала ограничаваща заповед и други ограничения за отбрана по закон, само че те се нарушават от насилника. Много постоянно в доста крайни случаи при нарушаването им службите не са реагирали в задоволителна степен, и човек продължава да е толкоз беззащитен, колкото е бил преди да предприеме каквото и да е. Службите към този момент започнаха да работят откакто виждат, че има случаи на брутално принуждение с съдбовен край “, споделя още Панделиева.

И добавя, че страната няма обща статистика за това какъв брой хора стават жертви на принуждение под разнообразни форми. Липсва и единна система, която да сплоти данните на другите държавни служби и организации в страната, по тази причина е мъчно да се придобие визия за мащаба на този голям проблем, приключи координаторът на телефонната линия на фондация „ Анимус “ за хора, потърпевши от принуждение.