Насилието по света за жалост винаги е било и продължава ...

Насилието по света за жалост винаги е било и продължава

Международен ден за борба с насилието над жени – възможните сценарии

Насилието по света за жал постоянно е било и не престава да бъде феномен с мъчително изявен темперамент в човешките взаимоотношения и всекидневие. То прекрачва всевъзможни граници – обществени, религиозни, стопански, етнически и расови. Една от най-страшните негови прояви е, когато бива ориентирано против по-слабия и беззащитния – дамите и децата.

Какво сочи статистиката

Тревожната статистика сочи, че всяка трета жена по света е жертва на домашно принуждение. В Европа всяка пета жена е измъчвана у дома.

По данни на Агенцията на Европейски Съюз за главните права пък близо 1 милион дами в България признават, че са претърпели домашно принуждение.

Националната мрежа за децата също разкрива стряскащи числа по отношение на измъчваните у нас мълчугани - сред 2 хиляди и 3 хиляди са децата у нас, подложени на кошмара, наименуван “домашно принуждение “ всяка година.

Насилието обаче, във всичките му форми и прояви, не стопира дотук. Колкото и необичайно да звучи, мъжете също не са подминати от издевателството на домашното принуждение. Процентът на мъжете, които признават, че са били жертва на домашно принуждение, нараства от ден на ден.

По данни на международната статистика от 2014/15 година 4% от мъжете и 8,2% от дамите по света признали, че са претърпели домашно принуждение от сътрудниците си. В съпоставяне, процентът на мъжете, които са декларирали, че са били жертва на такова принуждение през 2016 година, е скочил от 4% на 13.2%. При дамите разликата също е фрапираща – от 8,2% на 27,1%.

Ако би трябвало да създадем общ брой на тези данни, 2,2 милиона са мъжете в международен мащаб, които страдат от домашно принуждение, а 4,5 милиона от жертвите са дами. Една от всеки четири дами и един на всеки шестима мъже страдат от домашно принуждение през живота си.

Силният пол в тази ситуация може да е принуден както физически, по този начин и психически - посредством закани, уронване на престижа пред трети лица, заплашване посредством децата. Според проучването мъжете и дамите, които са обект на домашно психическо и прочувствено принуждение, нормално не търсят помощ, тъй като са стопански подвластни от насилника си.

Форми на принуждение

Насилието може да бъде проявено под най-различни форми – като се стартира от държание, граничещо с равнодушие и безгрижие, премине се през икономическо принуждение, словесни хули, душевен и прочувствен тормоз, и се стигне до физическа разпра и полово принуждение.

Най-разпространените вероятни сюжети

Когато се каже принуждение, множеството хора си показват тежко, физическо или полово принуждение, само че не постоянно това е по този начин. Хората рядко си дават сметка, че икономическата насила, контролиращото държание - когато се държи сметка в какъв брой часа се прибираш, какво си правил през днешния ден, с кого си излизал, също е принуждение. В тази връзка съществуват разнообразни схеми, вариации и сюжети на насилието, касаещи членовете на едно семейство. Да забележим какви са най-разпространените разновидности за домашно принуждение в фамилията у нас:

- По време на бракоразвод

Стресът, на който са подложени в доста от случаите двама сътрудници по време на бракоразводно дело, неизбежно може да окаже инстикт и върху тяхното държание. Сред най-честите аргументи при този случай, които могат да предизвикат принуждение – психическо или физически, са да вземем за пример случаите на спор сред двамата някогашни сътрудници, касаещ правата над детето или недвижимото имущество.

- При разграничени сътрудници, когато единият има нова връзка, а другият е самичък

Обикновено при такива условия изоставеният сътрудник стартира да се усеща все по-самотен, трагичен и отритнат. Това му положение постоянно пъти предизвика у него прояви на пасивна експанзия и душевен тормоз по отношение на някогашната половинка или нейния нов сътрудник. Отхвърленият стартира да изпраща закани, а в случай че има общо дете с някогашния си сътрудник – даже да насочва закани, че ще го вземе под свое настойничество.

- Когато единият родител настройва детето против другия

Това е една от най-големите неточности, които вършат родителите, откакто се разделят. От боязън да не изгубят доверието и обичта на детето си, те стартират да го настройват против другия родител, без да осъзнават, че също тъй нанасят не единствено психическо и пасивно принуждение над някогашния си сътрудник, само че и сериозна душевна рана в съзнанието на детето си. 

- Когато единият или двамата родители оказват физически и/или душевен тормоз над детето

Неправителствените организации за отбрана на децата и жертви на домашно принуждение приканват да се сложи сериозен акцент върху този проблем. Според тях би трябвало да се търси отговорност не единствено от страна на потърпевшите от домашно принуждение родители, само че да се чува и мнението на детето, което е сложено в сходна обстановка, отхвърля контакт с родителя си принудител или се намира под сериозен душевен стрес.

- Когато единият от сътрудниците държи под финансова взаимозависимост другия

Едно от най-често срещаните в нездравите фамилни взаимоотношения феномени напоследък. Опитите на мъжа или дамата напълно да управлява фамилния бюджет и сам/а да взема финансовите решения и да си присвоява всички фамилни приходи унищожават душeвността и довеждат до меланхолия и обезсърчение подвластния от него сътрудник.

Истината е, че жертвите на домашно принуждение, в съпоставяне с други потърпевши от същите по тип закононарушения, са в доста по-уязвимо състояние и доста по-застрашени от следващи похищения с причинителя точно заради близостта си. Ето за какво неправителствените организации желаят България да ратифицира Конвенция на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция), призната през 2011 година

Предоставя ли страната помощ за дами жертва на принуждение?

- Днес съществуват услуги за жертви на закононарушения и домашно принуждение, само че те се дават най-вече от неправителствени организации и броят им е извънредно непълен.

- Установените от няколко години насам горещи линии и обществени услуги за жертвите на принуждение разчитат основно на външни източници за финансиране.

- Съществуват над 16 горещи телефонни линии, ръководени от женски неправителствени организации, които дават психическа и правна помощ на дами жертви на принуждение в разнообразни градове в България. Нито една от тях не е безвъзмездна.

- Има два спешни центъра в страната. Кризисният център на Асоциация “Анимус ” може да приюти шест дами за срок от три до седем дни, до момента в който спешният център на Фондация “Дива ” може да подслони осем дами за срок до 10 дни.

- Никъде в страната няма стратегия за мъже с нападателно държание, които са направили домашно принуждение.

- Според Закона за отбрана против домашното принуждение причинителят може да бъде длъжен да посещава профилирани стратегии. Но така като сега такива стратегии не съществуват, тази опция не може да бъде употребена.

Споделете ни вашето мнение или опит по въпроса. Озовавали ли сте се Вие/или Ваш непосредствен, в даден миг от живота си, в позицията на жертва на домашно принуждение?

Източник: woman.bg


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg