Насилието не се заражда внезапно в тийнейджърските години. То е

Насилието не се заражда ненадейно в тийнейджърските години. То е плод на модели на държание, усвоени още в ранното детство, постоянно посредством „ доброжелателни “, само че токсични подходи към възпитанието.

Най-тревожното е, че доста от бъдещите агресори израстват не в маргинализирани среди, а в напълно елементарни семейства - такива, които заран се носи аромата на кафе, а вечер звучи телевизионният новинарски блок. Родителите, уверени, че приготвят децата си за „ действителния свят “, без да подозират, постоянно могат да посеят у детето си семената на прочувствено и физическо принуждение.

С помощта на психолога и специалист по връзките Снежана Тон представяме петте най-често срещани неправилни правилото на образование и държание от страна на родителите, които могат да трансфорат децата в бъдещи агресори.

1. " Сълзите са уязвимост "

Фрази като „ Стига си ревал, не си бебе “ или „ Мъжете не плачат “ са към момента постоянно срещани. Това обръщение внушава у момчетата, че страстите са нещо срамно - изключително отрицателните. Така у детето се затвърждава концепцията, че състраданието и болката са слабостите, които би трябвало да се прикриват.

Резултатът? Затруднено изложение на страстите в зрелост, липса на емпатия и отчуждение в партньорските връзки. Човек, който е бил теоретичен да не демонстрира болката, постоянно не я разпознава и у другите.

Какво можете да извършите вместо това?

Когато детето плаче, признайте възприятията му: „ Виждам, че си печален. Искаш ли да ми разкажеш? “ Това оказва помощ да се развие прочувствена просветеност - качество, което култивира умеене да разбираш себе си, само че и да имаш сетива за възприятията на другите.

2. " Отвърни на удара с удар! " - фетиш към силата

Отглеждането на детето с внушението, че „ единствено мощният побеждава “ изкривява възприятието за правдивост и постоянно води до потребление на принуждение като главен инструмент за решение на спорове.

Според данни на Световната здравна организация към 60% от хората, наказани за домашно принуждение, споделят, че в детството са били възпитавани да дават отговор на експанзията с експанзия – световен модел на образование, който се нуждае от преосмисляне.

По-добрият метод вместо това

Научете детето да слага здравословни граници с думи, да търси помощ от възрастните, да взема решение спорове посредством разговор и съдействие. Помагайте му да разбере, че смелостта не всеки път значи експанзия - от време на време тя значи самоконтрол.

3. Хиперконтролът, затулен като „ грижа “

Прекаленото следене на всяка стъпка на детето – от това с кого поддържа връзка до това какво написа в дневника си, не построява непосредственост, а в противен случай, внушава, че няма право на персонално пространство и автономност.

Децата, израснали в сходна среда, постоянно изпитват предпочитание за доминация над другите като метод да компенсират неналичието на изложение на персонално мнение в личното си детство. Това се демонстрира посредством ревнивост, операции и ограничение на свободата на колегата в по-късна възраст.

С какво да сменяем хиперконтрола?

Осигурете на детето си безвредно персонално пространство – и го уважавайте. Научете го, че има право да отхвърля, даже когато става дума за нещо нищожно. Обсъждайте разпоредбите, вместо да ги налагате едностранно.

4. Погрешно или изчезнало полово обучение

Изрази като „ Момичетата би трябвало да бъдат скромни и да се подчиняват “ или „ Момчетата си мислят единствено за едно “ основават комплицирани показа у подрастващите деца от мъжки пол какво би трябвало да бъде едно момиче. Често това води до построяването на изкривени упования и стереотипни показа за ролята на дамата, което да сътвори сериозно мислене и сексистки настройки у бъдещия мъж по отношение на дамите, да оформи у него държание, включващо пренебрежение към границите и желанията на дамите, в резултат на които да схване агресивното или притежателско държание като нещо обикновено. Такива модели на мислене пречат на построяването на здравословни взаимоотношения, учредени на тъждество, почитание и прочувствена просветеност, пораждат яд, комплицираност и експанзия.

Според световното изследване на UNICEF (2022) над 50% от подрастващите не получават съответна информация за полово обучение в дома. Това води до липса на схващане за граници на държание и на почитание.

Решението?

Родителите би трябвало умишлено да водят открити диалози с детето си за страстите, уважението и равнопоставеността сред половете, като заобикалят стандартите и дават на децата здравословен модел за взаимоотношения още от най-ранна възраст.

5. Подценяване на непознатата болежка

Когато родителите омаловажават страданието на другите („ Не му обръщай внимание, ще се оправи самичък “) или се подиграват на уязвими герои във филмите, детето стартира да има вяра, че емпатията е непотребна.

Какво можете да извършите?

Говорете с детето за възприятията на героите в приказките и филмите. Обсъждайте обстановките на тормоз, вместо да ги игнорирате. Насърчавайте го да вижда по кое време някой е печален или засегнат, и по какъв начин да се отнася с грижа.

Промяната стартира от нас

Колко постоянно сме казвали: „ Така го закалявам “, „ Животът е тежък, дано привиква “? А по-късно се чудим за какво младежът ни е прочувствено затворен, ядосан или нападателен. Насилието не е вродена линия - то е научено държание. И може да бъде отучено!

Следващия път, когато детето ви плаче, не му казвайте да се стяга. Седнете до него. Попитайте какво се е случило. Покажете му, че страстите не са зложелател, а път към същинската човещина. Защото развъждането на прочувствено грамотни деца през днешния ден основава общество с по-малко принуждение на следващия ден!

Снимки: Freepik