Насилието над по-слаби в България не е нещо ново, но

Насилието над по-слаби в България не е нещо ново, само че за него се приказва единствено след кавги като този с " домовете на ужасите " в село Ягода или в Могилино - единият за възрастни, другият за деца. Между двата случая има 20 години разлика, само че всичко останало е същото.

За разлика от възмущението поради насилието над животни в Перник, тук митинги по площадите с претенции за обективни присъди няма.

Вероятно тъй като на тежко болните възрастни или децата с увреждания в България към момента се гледа като на задължение или позор, за който не би трябвало да се приказва. Наследство от комунизма, където личността не е приоритет, в случай че не може да бъде " потребна " на страната.

Неслучайно и най-големият боязън на доста от пенсионерите в България е да не попаднат в " старешки дом ", когато към този момент не могат да се грижат сами за себе си. Страхът обаче храни чудовища като измамниците, които присвояват жилищата на самотни хора " против гледане ".

Твърде евентуално жителите, които събираха подписки във Варна против построяването на дневен център за хора с интелектуални увреждания - - в този момент да са потресени от гледката на вързаните крайници на беззащитен жител на незаконния приют в Старозагорско.

В България липсва съответна система, която да оказва помощ на старите хора, когато те не могат да се оправят сами. Няма поддръжка и за децата и внуците им, на които се постанова да вършат тежки житейски и даже морални избори, в случай че положението на родителите им се утежни.

Няма задоволително грижа даже за фамилиите, които са избрали да отгледат детето си с тежка диагноза, вместо да го изоставят - даже певецътслед раждането на сина му със синдром на Даун. " Ще си родите друго - вие сте млади. "

Да гледаш непосредствен човек с проблем в България е присъда.

" В България няма съответни палиативни грижи и това го знаят всички близки на терминално заболели пациенти, на деца с увреждания, на хора след тежки инсулти, ампутации на крака, тежки неврологични увреждания след произшествия. Тежко болните хора в България умират в своето страдалчество, постоянно в самотност, с близки, които харчат и последните си пари, с цел да обезпечат някакъв от малко малко заслужен край ", споделя и юрист Мария Шаркова и напомня кино лентата на BBC, който сподели страданието на децата в дома в село Могилино.

20 години по-късно виждаме и ужаса в село Ягода. Проблемът е систематичен и дълготраен.

Държавните институции обаче още веднъж са в " потрес ". И се втурват да вършат инспекции и да трансформират закони. Оказва се, че събирането на " наем " от десетки лежащо заболели хора в обект без лиценз за обществена активност не е криминализирано, а административно нарушаване и глобата е санкция.

Собственикът на дома за възрастни в село Ягода - 62-годишният Валентин Желев може да бъде наказан, единствено в случай че се потвърди виновността му след разкритията за тормоз над възрастни " наематели ".

" Всички хора са доведени от родственици, не от нас. На хора с деменция не им се взимат показанията в съда, запомнете го “, споделя Желев представен от bTV, който даже си разрешава да трансферира виновността върху роднините на възрастните хора за неглижирането им в неговия обект.

Писателката и блогър Мария Пеева (по-известна като Мама Нинджа) споделя персоналния си опит, до момента в който се пробва да се грижи за родителите си с деменция. На гърба си изпитва и стигмата " настаняване в старешки дом ".

Преди да вземе това решение пробва всичко останало - взема ги в дома си, където майка ѝ непрекъснато пита " тези деца няма ли да си вървят ", тъй като подвигат доста звук, визирайки притежатели си внуци.

" Да, това са неща, които никой не споделя, когато приказва за синовния дълг, само че възрастните хора не всеки път понасят добре младите и от време на време за тях е изтезание да живеят в един дом с младежи. След няколко такива катастрофи настаних родителите ми в апартамент до нас, където да ги надзиравам. Известно време това работеше добре, до момента в който майка ми един ден не си събра багажа и сподели, че отива в Пловдив, тъй като децата ѝ са там и я търсят (мама няма други деца с изключение на мен) ", споделя Мама Нинджа.

След това връща двамата си родители в дома им в Пловдив, като наема няколко дами да се грижат за тях.

Въпреки това един ден родителите ѝ съумяват да избягат. И двамата.

" Не мога да ви опиша какъв смут е това да ти изчезне непосредствен човек със заболяване ". Писателката разказва целия път до момента в който стигне до решението да ги настани в дом за възрастни хора.

Казва, че не съжалява, а майка ѝ към момента харесва грижата за нея.

Мария Пеева дава и няколко съвета на хората, които са изправени пред сходен избор, като първият от тях е да ревизират за съществуването на лиценз.

Дори информацията за това обаче е сложна за разкриване. В страницата на има лист, който включва единствено домовете, които се финансират от държавния бюджет, само че не и частните, които не получават финансиране от общините или страната.

Списъкът с частни обществени заведения се намира на уеб страницата на. От него обаче можем да забележим само дали даден дом за възрастни хора има лиценз или не, само че не и какво е качеството на услугата, която предлага.

" Информацията е мъчно налична. Да, може да се откри дали има лиценз, само че не и от кой момент са последните инспекции, дадени ли са наставления, какви? Такава информация няма ", разяснява за " Булевард България " някогашният министър на труда и обществената политика Иванка Шалапатова.

За да бъде издадено позволение, общественото заведение би трябвало да дава отговор на серия условия, в това число за постройка, за личен състав, за компетенциите му, за методите и методите на работа.

Дори съществуването на лиценз да не е гаранция, че практиките са положителни, само че най-малко значи някакъв надзор.

За да има цялостна смяна в отношението към най-уязвимите групи, би трябвало да има и безспорна осъзнатост в обществото, което да бъде непримиримо пред насилието над най-уязвимите. В противоположен случай институциите ще продължат да абдикират от дълга си да обезпечат правила и съответна система за поддръжка в най-тежките житейски обстановки.

На тяхно място влизат тарикатите, с цел да трансфорат безизходицата в облага, тъй като добре познават пробойните, че " без лиценз “ не е закононарушение и представителите на страната ще са подготвени да се разплачат пред камерите и след това ще си продължат както до момента.