Психолог: Агресията при младите е лавина
Насилието, осъществявано от деца и младежи, не е поредност от изолирани случаи, а е „ дребна снежна топка, която се трансформира в лавина с всеки минал ден “. Това съобщи в „ Интервюто в Новините на NOVA “ клиничният психолог Александра Петрова. Според нея децата са лакмус за света на възрастните и тяхното държание е отражение на общество, цялостно с „ радикали и хора, които обичат да ненавиждат “.
В коментар във връзка зачестилите прояви на свирепост измежду малолетни, психологът Александра Петрова съобщи, че казусът ескалира от години. „ Още преди 6-10 години децата от втори-трети клас започнаха да се тормозят, само че тогава това не беше видимо, тъй като някак си родители и учители успяваха да менажират тези проблеми “, изясни тя.
Според нея главната причина се крие в средата, която възрастните основават. „ Децата постоянно са лакмус за света на възрастните. Това, което виждаме, е, че ние сме се трансформирали в едно общество, което е цялостно с хора радикали, с хора, които обичат да ненавиждат, които нямат вариативно мислене, нямат метод към просвета, към религия. Всъщност всеки се бори и оцелява “, разяснява Петрова.
Решението, съгласно нея, се крие в целенасоченото създаване на прочувствена просветеност от най-ранна възраст. „ Детският и тийнейджърският мозък е доста по-чувствителен на стрес и доста по-бързо учи. Емоции като тревога, неспокойствие, виновност или позор могат доста бързо да се извърнат към експанзия “, изясни тя. Затова е основно децата да бъдат учени да разпознават личните си страсти, да демонстрират емпатия и да развиват авторефлексия – способността да осмислят личните си усеща.
„ Емоционалната просветеност не е даденост, тя не е подготвена. И ние, възрастните, сме виновни за това “, безапелационна е Петрова. Тя уточни като образец Сингапур, където децата се учат на дихателни техники за справяне с страстите, и Швеция, където в учебните заведения има часове, отдадени на образуването на почитание към другия.
Друг основен фактор за справяне с експанзията е връщането на всеобщия спорт и наличните извънкласни действия. „ Какво стана с всеобщия спорт? Много родители споделят, че нямат опция, първо тъй като имат доста работа, и второ - поради динамичността, която имат децата “, сподели психологът. Тя изясни, че изключително момчетата имат потребност от състезание и групови занимания, с цел да се верифицират и да изразходват силата си по здравословен метод.
