Нашият свят е хубав. Дай му да се разпише на

Нашият свят е прекрасен. Дай му да се разпише на фланелката ти. Близо до сърцето. Там, където носиш личния си облик. Разбирам, суетно е да намърдаш лика си върху дреха, само че кой в днешно време не е суетлив?
Нашият свят е приказка. Послушай я. Дават я по малкия екран.

Пада тиха вечер. Но някой просрочен занаятчия към момента реже дърво. Гради бъдещето. В далечината лаят кучета, познали враговете си. Нещо невидимо за очите пълзи из прахта. От друга посока почтен детски рев бавно заглъхва. И различен. И трети. И хиляден. Коя ли люлка ги утешава? И кой я изпраща от небето?

Но като цяло е безшумно. Защото ясно чуваме личните си гласове. И драскането на химикалката, с която светът оставя подписа си върху лицата ни. Точно до сърцето.

Сърцата също са старомодни. Твърде скъпи са. Почти никой не може да си ги разреши. Виж, мозъците са евтини. Продават се… “Ша купууаш ли мойто разум? Ефинджос ти гу дауам. Ако дауаш грант, ша ти дауам още и съвестта без пари. Да ма включваш у списъко с чакащите и мени. ”

Случва се да изтъпаниш себе си пред хората, а от вътрешната страна да си празен. Да си ням. Глуха душа. Сляпа душа. Каквото й кажат – това схваща. Няма лични сетива…

Приказката, която светът споделя, е лъжлива. Тя е демонична. Коварна. Нечовешка и противочовешка. Мракът, който пада, не е поради въртенето на земята. А поради неналичието на светлина вътре. Вечерта, която се е спуснала, заплашва да продължи доста по-дълго, в сравнение с през зимата. Никакви майстори нищо не градят… И бъдещето им е сатанинско. Те просто режат кръстове. И връзват и коват християни на тях.  После ги прострелват в тила. Отсичат главите им, тъй като не са свалили разпятието от врата си. Ловци на християнски живот. И кучетата, познали враговете си, също са християни и други индивиди, принуждавани от нечовеци да пълзят и лаят, тъй като не заслужават да вървят изправени. Защото считат вярата им за “кучешка ”. Нашата религия.

Хилядите деца плачат, тъй като умират. Люлката, която ги утешава, е гибелта. “Справедливци ” им я изпращат от небето под формата на бомби. Никой не скърби, с изключение на Христос, чиято Голгота е напълно наоколо. И може би Той мисли, че не са си сами отговорни. Че не са терористи. Че е по-добре да са живи, в сравнение с това място да има курорт, където над детските кости голи чичковци ще поставят морни телеса, с цел да не помнят Рая.

Ужасно ли е? Има и по-ужасно. Да си християнин, който не може да усети това. Да си християнин, който претърпява всичко посредством политика и опорни точки, само че не и посредством любовта към събратята. Да виждаш разпънат на кръст и да припознаваш в него политически зложелател. Да казваш “сами са си отговорни, че са подкрепяли диктатора. ” А след това да отидеш на протест срещу мира. И най-после в неделя да си туриш скъпоценната фланелка с лицето си и с подписа на света и да се причастиш с Тялото и Кръвта на същия този Господ, Който се разпъна и поради Когото разпъват. Не. Това не е вечер в душата. Това е отворена преизподня. И тя може да е вътре в индивида, а освен Царството Небесно да е там.

Светът има свои лични окови. Спомням си по какъв начин преди време един книжовен гуру съветваше собствен по-млад сътрудник: “Заеми вярната позиция, в случай че искаш да имаш вероятност. Всички писатели би трябвало да мислят по този начин. Иначе просто отпадаш зад борда. ” Очевидно е считал, че когато стане прекомерно мрачно за всички, никой никого няма да упреква. А може да се издигнеш даже до кандидат-президент…

Но кръстът е обвиняване към чувстващите единствено по разпореждане. Разпънатите на него – безмълвни обвинители. Извадете си поука от същинската приказка. От тая, която я замитат под килима. Не я демонстрират по малкия екран всяка вечер, до момента в който ослепеем напълно. А похвалените писатели не пишат за нея.

И не питайте за кого лаят кучетата. Те лаят за вас!

П.П. Тук текстът ми трябваше да свърши. Но ще ви кажа и друго. Ако към момента сте живи, сложете кръста на гърдите си. Над облеклата, не го крийте! Не се срамувайте да се осенявате с неговото предсказание пред хората, когато минавате около храм. Сложете го на профилните си фотоси в обществените мрежи. Така, както други развяват флагове на непознати страни. Защото за християнина кръстът е знамето на небесната му татковина, където няма нито иудеин, нито елин. Но най-много живейте съгласно това, което кръстът споделя на съвестта ви (докато не е закърняла). Молете се в сърцата си за страдащите братя, че и мъчениците да се молят за вас. И не слушайте света. Нито тези, върху чиито тениски се е разписал. И не вкусвайте от техния пъкъл. Колкото и да ви заплашват, че ще изпаднете зад борда.