Добромир Банев за новата си книга: Чрез поезията можеш да кажеш много за всичко. В това се състои нейната сила.
Нашият обичан създател Добромир Банев ще зарадва всичките си фенове с нова и дълго чакана книга с любовна поезия. Името ѝ е „ Всички дни ще се споделят неделя “. Това е книга, която се чете на един мирис! Книга, която признава, че любовта може и да е чудноват случай, само че сме признателни за всяка споделена секунда. Каквато и обич да сме претърпели, обричаме я на незабрава – като детство, което също в никакъв случай няма да си отиде.
Неделята е време, което отделяме за индивида до себе си или за обичаните си занимания. Ден на щастието, тъй като можем същински се любуваме на свободата да бъдем тези, които сме в действителност – без маска и без грим, без нуждата да вършим взаимни отстъпки с метода, по който виждаме света. Добромир Банев ловко съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, с цел да остави сюжетната линия завладяваща до самия край.
Той даде особено изявление за Edna.bg, в което си поговорихме за новата му книга, за любовта, за вдъхновението и силата на поезията. Ето какво ни показа Добромир Банев:
***
“Всички дни ще се споделят неделя ” ми подсети за заглавието на една ария на Лайнъл Ричи - Еasy like sunday morning или “Лесно като неделя заран ”. По-лесно ли ни е да се обичаме в неделя? Не е ли същинското предизвикателство да се обичам в сивия, забързан и раздразнителен понеделник?
В днешно време е предизвикателство да се обичаме въобще. Толкова сме вглъбени в личните си вселени, че забравяме, че всички сме част от космоса. Човек би трябвало да изпитва и да демонстрира обич непрестанно. Тя ни отличава от останалите живи същества, само че в последно време като че ли става обект на прозорливост и възползване, това е извънредно. Озаглавих книгата „ Всички дни ще се споделят неделя “, за припомня, че само от нас зависи с какви очи гледаме на живота. Искам хората да бъдат по-позитивни и отдадени един на различен, а неделята е ден на слънцето, за мен – ден на щастието. Една от най-успешните ми книги преди години носи заглавието „ В понеделник ще е късно “, само че в действителност в никакъв случай не е късно да срещнем и да изпитваме обич.
И като си приказваме за делници и тествания - кое е най-голямото тестване пред една обич? И смяташ ли, че любовта в действителност може да превъзмогне и победи всичко?
Вярвам, че същински щастливи може да ни направи единствено любовта. Всички триумфи отвън нея могат да носят наслада и задоволство, само че възторгът е характерен само за нея. Любовта е неизменима част от хубостта на живота, по тази причина е най-успешният подстрекател – да напишеш стихотворение или книга, да създадеш музика, на нарисуваш картина… Не знам дали може да превъзмогне и победи всичко, не мисля, че е належащо. По-важното е да не я крием и да не я отминаваме, когато ни се е усмихнала един път. Ние сме най-голямото тестване за любовта. Без нас тя просто нямаше да съществува.
Откъде черпиш твоето персонално ентусиазъм за писане на лирика? Трябва ли постоянно страстта да бъде претърпяна, с цел да бъде написана?
Когато пиша, аз го върша първо за себе си. Никога не знам какво ще излезе на финала, само че затова поезията е толкоз невероятна. Да пишеш лирика е занятие самотно. Имам поради онази пожелана самотност, когато можеш да се отпуснеш и да бъдеш себе си, когато се наслаждаваш на удоволствието да извлечеш от думите най-съкровения им смисъл. Черпя хрумвания с цялостни шепи от живия живот. Аз съм обществен човек, имам доста другари, срещам се непрестанно с нови хора, а това ми дава опция да екстрахирам наличието, което е забавно за мен. Пиша за претърпените неща, фантастиката не е измежду обичаните ми жанрове.
Живеем в тревожни времена, времена на войни, на изкуствени интелекти и краткотрайни връзки. Загубихме ли любовта като полезност? Или тя постоянно е скрита някъде вътре в нас, въпреки и доста, доста надълбоко?
Любовта е във всеки от нас. Просто би трябвало да ѝ да дадем опция. В днешно време се изисква храброст да я заявим пред света. Технологиите ни държат на разстояние един от различен, а емотиконите не могат да заменят нито думите, нито допира, нито даже мълчанието, което бихме да споделяме дружно.
А има ли възприятие, пред което даже поезията мълчи?
Не мисля, че има такова. Чрез поезията можеш да кажеш доста за всичко. В това се състои нейната мощ.
И като за край - кои са думите, които постоянно би желал да участват в твоята лирика?
Тези, които към този момент участват – „ обич “, „ деликатност “, „ хубост “, „ взор “, „ време “, „ живот “ и доста други, включително „ гибелта “, тъй като тя е неотменна част от живота. Затова ми се желае да го живеем този наш живот тук и в този момент. И „ Всички дни ще се споделят неделя “, сигурен съм.
Премиерата ка книгата ще се състои на 15.11. от 18.30 ч., в централното предверие на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Входът е свободен.
Неделята е време, което отделяме за индивида до себе си или за обичаните си занимания. Ден на щастието, тъй като можем същински се любуваме на свободата да бъдем тези, които сме в действителност – без маска и без грим, без нуждата да вършим взаимни отстъпки с метода, по който виждаме света. Добромир Банев ловко съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, с цел да остави сюжетната линия завладяваща до самия край.
Той даде особено изявление за Edna.bg, в което си поговорихме за новата му книга, за любовта, за вдъхновението и силата на поезията. Ето какво ни показа Добромир Банев:
***
“Всички дни ще се споделят неделя ” ми подсети за заглавието на една ария на Лайнъл Ричи - Еasy like sunday morning или “Лесно като неделя заран ”. По-лесно ли ни е да се обичаме в неделя? Не е ли същинското предизвикателство да се обичам в сивия, забързан и раздразнителен понеделник?
В днешно време е предизвикателство да се обичаме въобще. Толкова сме вглъбени в личните си вселени, че забравяме, че всички сме част от космоса. Човек би трябвало да изпитва и да демонстрира обич непрестанно. Тя ни отличава от останалите живи същества, само че в последно време като че ли става обект на прозорливост и възползване, това е извънредно. Озаглавих книгата „ Всички дни ще се споделят неделя “, за припомня, че само от нас зависи с какви очи гледаме на живота. Искам хората да бъдат по-позитивни и отдадени един на различен, а неделята е ден на слънцето, за мен – ден на щастието. Една от най-успешните ми книги преди години носи заглавието „ В понеделник ще е късно “, само че в действителност в никакъв случай не е късно да срещнем и да изпитваме обич.
И като си приказваме за делници и тествания - кое е най-голямото тестване пред една обич? И смяташ ли, че любовта в действителност може да превъзмогне и победи всичко?
Вярвам, че същински щастливи може да ни направи единствено любовта. Всички триумфи отвън нея могат да носят наслада и задоволство, само че възторгът е характерен само за нея. Любовта е неизменима част от хубостта на живота, по тази причина е най-успешният подстрекател – да напишеш стихотворение или книга, да създадеш музика, на нарисуваш картина… Не знам дали може да превъзмогне и победи всичко, не мисля, че е належащо. По-важното е да не я крием и да не я отминаваме, когато ни се е усмихнала един път. Ние сме най-голямото тестване за любовта. Без нас тя просто нямаше да съществува.
Откъде черпиш твоето персонално ентусиазъм за писане на лирика? Трябва ли постоянно страстта да бъде претърпяна, с цел да бъде написана?
Когато пиша, аз го върша първо за себе си. Никога не знам какво ще излезе на финала, само че затова поезията е толкоз невероятна. Да пишеш лирика е занятие самотно. Имам поради онази пожелана самотност, когато можеш да се отпуснеш и да бъдеш себе си, когато се наслаждаваш на удоволствието да извлечеш от думите най-съкровения им смисъл. Черпя хрумвания с цялостни шепи от живия живот. Аз съм обществен човек, имам доста другари, срещам се непрестанно с нови хора, а това ми дава опция да екстрахирам наличието, което е забавно за мен. Пиша за претърпените неща, фантастиката не е измежду обичаните ми жанрове.
Живеем в тревожни времена, времена на войни, на изкуствени интелекти и краткотрайни връзки. Загубихме ли любовта като полезност? Или тя постоянно е скрита някъде вътре в нас, въпреки и доста, доста надълбоко?
Любовта е във всеки от нас. Просто би трябвало да ѝ да дадем опция. В днешно време се изисква храброст да я заявим пред света. Технологиите ни държат на разстояние един от различен, а емотиконите не могат да заменят нито думите, нито допира, нито даже мълчанието, което бихме да споделяме дружно.
А има ли възприятие, пред което даже поезията мълчи?
Не мисля, че има такова. Чрез поезията можеш да кажеш доста за всичко. В това се състои нейната мощ.
И като за край - кои са думите, които постоянно би желал да участват в твоята лирика?
Тези, които към този момент участват – „ обич “, „ деликатност “, „ хубост “, „ взор “, „ време “, „ живот “ и доста други, включително „ гибелта “, тъй като тя е неотменна част от живота. Затова ми се желае да го живеем този наш живот тук и в този момент. И „ Всички дни ще се споделят неделя “, сигурен съм.
Премиерата ка книгата ще се състои на 15.11. от 18.30 ч., в централното предверие на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “. Входът е свободен.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ