Вода на Луната
Нашият непосреден комшия – Луната, крие в себе си доста повече вода, в сравнение с в началото се смяташе, демонстрират нови разбори на сателитна информация за спътника. /БГНЕС/
Тази нова информация дава на учените нов взор върху това по какъв начин е била образувана Луната и каква е вътрешната й конструкция.
Дълго време се смяташе, че Луната е изцяло суха – на повърхността си тя е прашна, без атмосфера, с рискови температурни амплитуди и без задоволително гравитация за задържане на водните молекули.
През 2009 година сонда на НАСА открива голямо количество вода под формата на лед на южния й полюс. Тогава се предполагаше, че ледът е на милиарди години, запазил се с помощта на ниските температури на полюсите.
Учените са открили, че сходни водни депозити, само че в доста по-миниатюрни форми, наподобяващи стъклени зрънца, има на доста други места. Вода е открита и в пирокластични находища – каменни находища с вулканичен генезис на възраст от близо 100 млн години, т. е. от времето, когато Луната към момента е била интензивно кълбо с течно ядро и вулканична повърхнина.
Тази вода, заключена в самите изграждащи детайли на спътника, най-вероятно има локален генезис. Това значи, че тя е била налична още когато Луната е била парче, откъснато от нашата лична Земя.
Доскоро обаче учените не можеха да кажат дали тези зрънца са доказателство за различен „ влажен “ пласт на спътника под прашната му повърхнина.
За да отговори на този въпрос Ралф Миликън от университета „ Браун “ и неговият екип са анализирали данни от лунния сателит „ Чандраян-1 “ в композиция с други източници на информация за лунната повърхнина. От комбинираните данни е станало ясно, че Луната ни е богата на водни ресурси от вулканичното й минало.
Въпреки че удостоверява съществуването на огромни количества вода на Луната, изследването не може да отговори на въпроса от кое място е пристигнала тя и дали е от Земята или от различен източник.
Тази нова информация дава на учените нов взор върху това по какъв начин е била образувана Луната и каква е вътрешната й конструкция.
Дълго време се смяташе, че Луната е изцяло суха – на повърхността си тя е прашна, без атмосфера, с рискови температурни амплитуди и без задоволително гравитация за задържане на водните молекули.
През 2009 година сонда на НАСА открива голямо количество вода под формата на лед на южния й полюс. Тогава се предполагаше, че ледът е на милиарди години, запазил се с помощта на ниските температури на полюсите.
Учените са открили, че сходни водни депозити, само че в доста по-миниатюрни форми, наподобяващи стъклени зрънца, има на доста други места. Вода е открита и в пирокластични находища – каменни находища с вулканичен генезис на възраст от близо 100 млн години, т. е. от времето, когато Луната към момента е била интензивно кълбо с течно ядро и вулканична повърхнина.
Тази вода, заключена в самите изграждащи детайли на спътника, най-вероятно има локален генезис. Това значи, че тя е била налична още когато Луната е била парче, откъснато от нашата лична Земя.
Доскоро обаче учените не можеха да кажат дали тези зрънца са доказателство за различен „ влажен “ пласт на спътника под прашната му повърхнина.
За да отговори на този въпрос Ралф Миликън от университета „ Браун “ и неговият екип са анализирали данни от лунния сателит „ Чандраян-1 “ в композиция с други източници на информация за лунната повърхнина. От комбинираните данни е станало ясно, че Луната ни е богата на водни ресурси от вулканичното й минало.
Въпреки че удостоверява съществуването на огромни количества вода на Луната, изследването не може да отговори на въпроса от кое място е пристигнала тя и дали е от Земята или от различен източник.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ