Съвременните технологии помагат в превенцията и намаляването на вредите върху организма
Нашият посетител:
Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 година е работил във Англия. Активен преподавател, в това число и на интернационалните конгреси, специалист по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското сдружение по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лекуване и диагностика на сърдечната непълнота през 2019-2021 година През последните години е с главен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лекуването на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.
Разговаряме с него за здравето на българина и за аргументите да сме на първите места в Европа по сърдечно-съдови и онкологични болести.
Д-р Носиков, по какъв начин се оправят българите с рисковите фактори за своето здраве и изобщо къде се намира страната ни по отношение на другите страни?
- Сърдечно-съдовите проблеми остават водеща причина за заболеваемост по света и в Европа. На 2ро място са онкологичните болести. България остава една от страните в Европейски Съюз с най-лоши здравни индикатори – във връзка с заболеваемост, неработоспособност, дълготрайност на живота. Причините за това са разнородни, само че най-общо казано включват следните проблеми, положение и болести:
А) Артериална хипертония (АХ или високо кръвно налягане) – водещ рисков фактор за инсулт и други болести. Противно на общоприетото разбиране най-често не води до никакви признаци. Смята се, че към 2 милиона българи страдат от нея, и че сред 2/3 и ¾ от тях са или нелекувани или незадоволително добре лекувани. Тук е значимо да се каже, че концепцията „ 120/80mmHg e обикновено кръвно “ е по-скоро мит – в случай че ние сме почнали да лекуваме един хипертоник на < 65г. възраст мечтаното артерирално налягане е сред 120-129/70-79mmHg, т.е. мечтаната стойност за диастолата е < 80mmHg, а не 80mmHg.
Б) Нарушения в липидната обмяна – най-много високия LDL („ неприятен “) холестерол. Тук следва да се означи, че ние (кардиолозите) имаме самостоятелни правила за това какви са оптималните му равнища и референтните граници давани от лабораториите не са съобразени с тях. Оптималните равнища се дефинират от самостоятелния сърдечно-съдов риск. Така да вземем за пример един мъж, пушач, живеещ в България, на 40 година има към съвсем 10% риск да получи инфаркт или инсулт в идващите 10 година от живота му. Това се класифицира като висок сърдечно-съдов риск и оптималното равнище на LDL е < 1.8mmol/L. За съпоставяне лабораториите дават референтна граница на LDL най-често сред 2.6 и 3.3mmol/L, т.е. съвсем двойно по-висока от оптималните равнища.
В) Тютюнопушенето остава огромен проблем – още веднъж страната ни е водеща в Европейски Съюз и съвсем 1/3 от популацията пуши. Един пушач < 50г. възраст има към 5 пъти по-висок риск от инфаркт/инсулт спрямо негов връстник, който не пуши. Пушачите са изложени и на > 10 пъти по-висок риск от белодробен рак спрямо непушачите, а ракът на белия дроб е едно от най-тежките болести и при мъжете и при дамите.
Г) Затлъстяване, наднормено тегло, неприятни хранителни привички и обездвижване – проблем, който не беше толкоз публикуван преди 30-40 година, а в този момент се трансформира в зараза – даже при децата > 5г. възраст, 1/3 не съумяват да поддържат оптимално тегло. Отново и тук по този здравен индикатор сме в Топ 10 в Европа, а при възрастните близо ¾ са с наднормено тегло. Във времето наднорменото тегло води до голям брой здравни проблеми като диабет, АХ, хронично бъбречно заболяване, артрит и така нататък
Д) Замърсяване на околната среда, стрес и неприятно качество на съня – проблеми свързани най-много с градския живот, динамичната работна и фамилна среда, запрашеността и шумовото замърсяване. За страдание и по индикатори като запрашеност доста от нашите градове (включително София) са водещи в Европа, изключително в зимните месеци, когато имаме дни с мъгла или без вятър. Замърсяването на въздуха към този момент е приет рисков фактор за голям брой болести, в това число и рака на белия дроб.
Помагат ли актуалните технологии за предварителна защита и понижаване на вредите върху здравето?
- Категорично – да. Така да вземем за пример в болничното заведение, в която работя, имаме основана скринингова стратегия за рак на белия дроб посредством нискодозов скенер на гръдния панер. Програмата е високотехнологична, с акцент за понижаване на лъчевото натоварване за пациента, което разрешава серийно следене на рисковите човеци и е утвърдена от Министерство на здравеопазването. Програмата е подобаваща за пациенти > 50г. възраст с > 20 пакето-години излагане на тютюнев пушек.
Споменахте тютюнопушенето, страната ни е на едно от челните места по този индикатор. Какво бихте посъветвали пушачите?
- Едно само и в това време не толкоз просто нещо – да се откажат изцяло от нездравословния табиет – или както ние споделяме на медицински език – „ цялостен отвод от тютюнопушене “. За страдание без професионална помощ, за множеството пушачи този развой е извънредно сложен. Въпреки това ги поучавам да опитат най-малко един път, а при крах да опитат идващите стъпки, да вземем за пример да потърсят професионален съвет за влизане в стратегия за никотиново заменяне. Ако макар всички опити нещата не престават да не вървят, остава опцията да преминат на „ бездимни “ различни артикули, които са новаторски софтуерни произведения, измежду които са такива за нагряване и вейп или електронните цигари, и евентуално нанасят по-малко вреди върху организма, т.к. при тях липсват катрани и няма развой на горене.
Какви са наблюденията ви от вашата процедура?
- Наблюденията ми демонстрират, че за пациентите е мъчно да се оправят със напрежението на актуалното динамично всекидневие и да трансформират метода си на живот, както и да се откажат от нездравословните привички. Друг чест проблем, с който се сблъсквам е, че пациентите считат, че неналичието на недоволства атвоматично е равностойна на липса на нужда от профилактика или взимане на медицински ограничения. Тук е значимо да се посочи, че холестеролът, кръвното и диабетът нито „ болят, нито сърбят “ и не са „ простуда “, т.е. един път появили се, най-често си остават проблем за цялостен живот. Друга, и то съгласно мен неправилна, идея е „ не пипай нещо, което работи “. Ще дадам образец, който не е обвързван с медицината, всички водачи доста добре знаем, че даже и колата ти да работи съвършено, тя отново предстои на годишен механически обзор, промяна на филтри/масло, инспекция на равнищата на антифриз и положението на накладките и амортисьорите. Ние не чакаме моторът да спре и чак тогава да мислим за промяна на маслото, както и си сменяме гумите със зимни преди да завали първия сняг, а не чак откакто сме аварирали по поледицата. Колите ни имат по 2 застраховки, които покриват евентуални вреди. Следвайки тази прилика можем да влагаме и в здраве – годишни профилактични прегледи, съчетани с кръвни и ехографски проучвания. Тук още веднъж желая да споделя, че в болничното заведение, в която работя, имаме и такава стратегия за профилактика, при която всички прегледи и проучвания за пациента се случват в границите на 5-6ч.
Д-р Носиков, какво бихте предложили на българите като цяло, за по-здравословна ежедневна рутина?
1) Да се хранят добре. Препоръчваната диета е средиземноморската във всичките и разновидности, а задачата е разнообразието и качеството на питателните артикули, които се одобряват с нея. Не всичко е в калориите. 1 авокадо и 1 бургер могат да носят и едни и същи калории, само че имат друга хранителна стойност.
2) Да се движат. 3 часа във фитнеса на седмицата, не са задоволителни да трансформират по какъв начин се усещаме другите 165 часа. Има доста друго варианти, като разходки, групови спортове и занимания. В България сме късметлии разполагаме с извънредно естествено многообразие, което разрешава да се практикуват съвсем всички типове спорт, в това число и на пресен въздух измежду зеленина.
3) Да управляват напрежението (до колкото е допустимо това) и да се наспиват. Това в следствие трансформира и отношението към храната, прекарването на свободното време и нездравословните привички.
4) Да не пушат и да не злоупотребяват с алкохола.
5) Да посетят кардиолог профилактично, а не с концепцията да „ им намерят нещо “. Ако един пациент има обещано здравно положение, да вземем за пример висок холестерол или възел в щитовидната жлеза, то по този начин или другояче е там. По-добре да знаем за него и да го наглеждаме.
Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 година е работил във Англия. Активен преподавател, в това число и на интернационалните конгреси, специалист по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското сдружение по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лекуване и диагностика на сърдечната непълнота през 2019-2021 година През последните години е с главен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лекуването на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.
Разговаряме с него за здравето на българина и за аргументите да сме на първите места в Европа по сърдечно-съдови и онкологични болести.
Д-р Носиков, по какъв начин се оправят българите с рисковите фактори за своето здраве и изобщо къде се намира страната ни по отношение на другите страни?
- Сърдечно-съдовите проблеми остават водеща причина за заболеваемост по света и в Европа. На 2ро място са онкологичните болести. България остава една от страните в Европейски Съюз с най-лоши здравни индикатори – във връзка с заболеваемост, неработоспособност, дълготрайност на живота. Причините за това са разнородни, само че най-общо казано включват следните проблеми, положение и болести:
А) Артериална хипертония (АХ или високо кръвно налягане) – водещ рисков фактор за инсулт и други болести. Противно на общоприетото разбиране най-често не води до никакви признаци. Смята се, че към 2 милиона българи страдат от нея, и че сред 2/3 и ¾ от тях са или нелекувани или незадоволително добре лекувани. Тук е значимо да се каже, че концепцията „ 120/80mmHg e обикновено кръвно “ е по-скоро мит – в случай че ние сме почнали да лекуваме един хипертоник на < 65г. възраст мечтаното артерирално налягане е сред 120-129/70-79mmHg, т.е. мечтаната стойност за диастолата е < 80mmHg, а не 80mmHg.
Б) Нарушения в липидната обмяна – най-много високия LDL („ неприятен “) холестерол. Тук следва да се означи, че ние (кардиолозите) имаме самостоятелни правила за това какви са оптималните му равнища и референтните граници давани от лабораториите не са съобразени с тях. Оптималните равнища се дефинират от самостоятелния сърдечно-съдов риск. Така да вземем за пример един мъж, пушач, живеещ в България, на 40 година има към съвсем 10% риск да получи инфаркт или инсулт в идващите 10 година от живота му. Това се класифицира като висок сърдечно-съдов риск и оптималното равнище на LDL е < 1.8mmol/L. За съпоставяне лабораториите дават референтна граница на LDL най-често сред 2.6 и 3.3mmol/L, т.е. съвсем двойно по-висока от оптималните равнища.
В) Тютюнопушенето остава огромен проблем – още веднъж страната ни е водеща в Европейски Съюз и съвсем 1/3 от популацията пуши. Един пушач < 50г. възраст има към 5 пъти по-висок риск от инфаркт/инсулт спрямо негов връстник, който не пуши. Пушачите са изложени и на > 10 пъти по-висок риск от белодробен рак спрямо непушачите, а ракът на белия дроб е едно от най-тежките болести и при мъжете и при дамите.
Г) Затлъстяване, наднормено тегло, неприятни хранителни привички и обездвижване – проблем, който не беше толкоз публикуван преди 30-40 година, а в този момент се трансформира в зараза – даже при децата > 5г. възраст, 1/3 не съумяват да поддържат оптимално тегло. Отново и тук по този здравен индикатор сме в Топ 10 в Европа, а при възрастните близо ¾ са с наднормено тегло. Във времето наднорменото тегло води до голям брой здравни проблеми като диабет, АХ, хронично бъбречно заболяване, артрит и така нататък
Д) Замърсяване на околната среда, стрес и неприятно качество на съня – проблеми свързани най-много с градския живот, динамичната работна и фамилна среда, запрашеността и шумовото замърсяване. За страдание и по индикатори като запрашеност доста от нашите градове (включително София) са водещи в Европа, изключително в зимните месеци, когато имаме дни с мъгла или без вятър. Замърсяването на въздуха към този момент е приет рисков фактор за голям брой болести, в това число и рака на белия дроб.
Помагат ли актуалните технологии за предварителна защита и понижаване на вредите върху здравето?
- Категорично – да. Така да вземем за пример в болничното заведение, в която работя, имаме основана скринингова стратегия за рак на белия дроб посредством нискодозов скенер на гръдния панер. Програмата е високотехнологична, с акцент за понижаване на лъчевото натоварване за пациента, което разрешава серийно следене на рисковите човеци и е утвърдена от Министерство на здравеопазването. Програмата е подобаваща за пациенти > 50г. възраст с > 20 пакето-години излагане на тютюнев пушек.
Споменахте тютюнопушенето, страната ни е на едно от челните места по този индикатор. Какво бихте посъветвали пушачите?
- Едно само и в това време не толкоз просто нещо – да се откажат изцяло от нездравословния табиет – или както ние споделяме на медицински език – „ цялостен отвод от тютюнопушене “. За страдание без професионална помощ, за множеството пушачи този развой е извънредно сложен. Въпреки това ги поучавам да опитат най-малко един път, а при крах да опитат идващите стъпки, да вземем за пример да потърсят професионален съвет за влизане в стратегия за никотиново заменяне. Ако макар всички опити нещата не престават да не вървят, остава опцията да преминат на „ бездимни “ различни артикули, които са новаторски софтуерни произведения, измежду които са такива за нагряване и вейп или електронните цигари, и евентуално нанасят по-малко вреди върху организма, т.к. при тях липсват катрани и няма развой на горене.
Какви са наблюденията ви от вашата процедура?
- Наблюденията ми демонстрират, че за пациентите е мъчно да се оправят със напрежението на актуалното динамично всекидневие и да трансформират метода си на живот, както и да се откажат от нездравословните привички. Друг чест проблем, с който се сблъсквам е, че пациентите считат, че неналичието на недоволства атвоматично е равностойна на липса на нужда от профилактика или взимане на медицински ограничения. Тук е значимо да се посочи, че холестеролът, кръвното и диабетът нито „ болят, нито сърбят “ и не са „ простуда “, т.е. един път появили се, най-често си остават проблем за цялостен живот. Друга, и то съгласно мен неправилна, идея е „ не пипай нещо, което работи “. Ще дадам образец, който не е обвързван с медицината, всички водачи доста добре знаем, че даже и колата ти да работи съвършено, тя отново предстои на годишен механически обзор, промяна на филтри/масло, инспекция на равнищата на антифриз и положението на накладките и амортисьорите. Ние не чакаме моторът да спре и чак тогава да мислим за промяна на маслото, както и си сменяме гумите със зимни преди да завали първия сняг, а не чак откакто сме аварирали по поледицата. Колите ни имат по 2 застраховки, които покриват евентуални вреди. Следвайки тази прилика можем да влагаме и в здраве – годишни профилактични прегледи, съчетани с кръвни и ехографски проучвания. Тук още веднъж желая да споделя, че в болничното заведение, в която работя, имаме и такава стратегия за профилактика, при която всички прегледи и проучвания за пациента се случват в границите на 5-6ч.
Д-р Носиков, какво бихте предложили на българите като цяло, за по-здравословна ежедневна рутина?
1) Да се хранят добре. Препоръчваната диета е средиземноморската във всичките и разновидности, а задачата е разнообразието и качеството на питателните артикули, които се одобряват с нея. Не всичко е в калориите. 1 авокадо и 1 бургер могат да носят и едни и същи калории, само че имат друга хранителна стойност.
2) Да се движат. 3 часа във фитнеса на седмицата, не са задоволителни да трансформират по какъв начин се усещаме другите 165 часа. Има доста друго варианти, като разходки, групови спортове и занимания. В България сме късметлии разполагаме с извънредно естествено многообразие, което разрешава да се практикуват съвсем всички типове спорт, в това число и на пресен въздух измежду зеленина.
3) Да управляват напрежението (до колкото е допустимо това) и да се наспиват. Това в следствие трансформира и отношението към храната, прекарването на свободното време и нездравословните привички.
4) Да не пушат и да не злоупотребяват с алкохола.
5) Да посетят кардиолог профилактично, а не с концепцията да „ им намерят нещо “. Ако един пациент има обещано здравно положение, да вземем за пример висок холестерол или възел в щитовидната жлеза, то по този начин или другояче е там. По-добре да знаем за него и да го наглеждаме.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ