Нашият дълг е най-бързо растящият в ЕС Нови 200 млн.

Нашият дълг е най-бързо растящият в Европейски Съюз

Нови 200 млн. лева се прибавят към дълга на страната, откакто в понеделник Министерство на финансите пласира за четвърти път тази година държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар. Среднопретеглената годишна рентабилност на аукциона за емисията 6-годишни ДЦК е 3,54%, оповестиха от финансовото министерство.

До момента служебният кабинет е заел общо 900 млн. лева от вътрешния пазар. В средата на април Министерството на финансите пусна първата за годината емисия държавни скъпи бумаги, като тогава предложи на вложителите 3-годишни съкровищни облигации. Набран бе дълг от 200 милиона лв. при среднопретеглена рентабилност от 3,01%.

Припомняме, че държавният бюджет за тази година бе гласуван с недостиг от 6.2 млн. лева (3% от БВП), което значи, че занапред държавното управление ще тегли заеми, с цел да го покрива. Месец май бюджетът излезе с дребен остатък от 100 млн. лева, само че идващите месеци се чака да бъде на минус.

Държавният дълг може да се категоризира като вътрешен (задължения към кредитори в държавата) или външен (задължения към кредитори отвън границите на страната). Често се показва, че България е измежду страните с ниски задължения, само че в това време е водач по темпове на растеж на задлъжнялостта и то за интервал от последните четири години. Данните на Евростат демонстрират, че 10 страни от Евросъюза регистрират покачване на съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт. С най-голямо покачване по този индикатор е България (+2,1 процентни пункта), следвана от Латвия (+1,6 процентни пункта), Финландия (+1,5 процентни пункта), Естония (+1,4 процентни пункта), Швеция (+1,2 процентни пункта) и Полша (+1 процентен пункт). 

Още преди няколко месеца Световната банка предизвести България за проблеми с дълга, в случай че не вземе ограничения. Институцията уточни на България, че ѝ е нужна фискална консолидация поради желанието за влизане на страната в еврозоната, забавянето на стопанската система и демографската рецесия, която ще оставя все по-малко работещо население, което да устоя пенсионната система.

Симулираните сюжети на Световната банка демонстрират, че при увеличение на разноските, свързани със застаряване на популацията, и без промени, които да ги компенсират, до 2050 година икономическият напредък ще се забави до към 1.25%, а общественият дълг ще надвиши 70% от Брутният вътрешен продукт.

Риск се заформя и от обстоятелството, че към този момент над 60% от разноските в бюджета на страната не са гъвкави и при рецесии ръководещите мъчно могат да ги насочат към други пера или да ги свият, в случай че се постанова.

Важен е и въпросът защо се поема дълга. В България това се случва най-вече за обществени разходи, които не носят стопански напредък, а единствено задлъжняване. Което път потвърдено понижава и държавния суверенитет,

В парично самостоятелни страни като Съединени американски щати, Обединеното кралство и множеството останали, държавния дълг в локална валута съставлява спестовните сметки в централната банка. Това прави този „ дълг “ доста по-различен от този насъбран в семейство, лимитирано от приходите си. Монетарно самостоятелните държавни управления печатат лична валута и нямат потребност от такива доходи с цел да финансират разноските си.

Държавният дълг може да бъде в локална или непозната валута. Инвеститорите в държавни облигации, деноминирани в непозната валута, би трябвало да имат поради равнището на валутния риск, ако непознатата валута понижи цената си по отношение на локалната. Ако дългът е деноминиран в непозната валута, може след това държавното управление да няма достъп до въпросната валута, с цел да обслужва дълга. Например по време на Гръцката финансова рецесия дългът на страната е в евро и едно от препоръчаните решения е Гърция да се върне към печатането на личната си Гръцка драхма. Това предложение се отнася единствено за бъдещи отговорности, оставяйки основна част от съществуващия дълг деноминиран в непозната валута и евентуално удвоявайки цената му.