Нашият чуден град винаги е привличал много хора с разнообразни

Нашият чудноват град постоянно е привличал доста хора с разнородни гении и заложби. Тук те са намирали уюта и обкръжението си, били са търсени, с цел да трансфорат дареното им от Създателя в запаметяващи се творения. Постигайки това, те са ваяли облика си на по-видими, по-познати, по-спрягани от обществото лица. Тях по-често ще зърнеш, забързани да прекосяват Главната или да заемат полагащото им се место в първите редове на залите при изяви на културата или за тях ще прочетеш на първите вестникарски страници. И естествено, са забелязвани и, по заслуга, документирани в летописа. Но има и други почтени пловдивчани. По-малко забележими, по-рядко изтъквани, само че с впечатляващи човешки и професионални достижения, по-малко (дори никак) отразявани в медиите, само че създали с делата си мъчно измерими добрини. Със сигурност един от тези се назовава Борислав Славов – строителен инженер. Правя старания да отбележа огромния пловдивчанин не по тази причина, че сме имали най-близка роднинска връзка, даже не по тази причина, че персоналната ми благодарност към него стои и ще стои пред мене със страшна мощ, до момента в който вдишвам, тъй като той директно начерта ориста ми във допустимо положителния вид. Причината да споделя запомненото за инженера е, че този незабравим човек притежаваше блестящо изразени, на пръв взор взаимно противоречащи си качества. От една страна привидно невъзпитан, внезапен, примитивен, безпардонен, от друга необикновено хуманен, гальовен, сензитивен, съчувствен. Превъплъщенията от едната палитра в другата изпълняваше с впечатляваща лекост, съпроводена със пресен и прелестен комизъм. В резултат – беше доста обичан, от доста хора! Буйният си манталитет е проявявал още като възпитаник в славната мъжка гимназия „ Княз Александър І ”. Лудориите, които правели в дует с брат му, били безкрайни, та майка им, към този момент вдовица, се видяла в знамение. Потърсила помощ от най-близките си и от градския кмет. Борислав бил включен в католишка стратегия и пратен на общински разходи в Белгия, да учи и се възпитава. Устроили ги в манастир, при доста непоколебим режим. Спомням си, по какъв начин усмихнат разказваше, че сестрата, когато ги наказвала, хващала кичур от косите им и го завъртала, до момента в който нещо й остане в ръката. Пак усмихнат се връщаше в мемоари и споделяше по какъв начин наплювал написаното до майка си писмо и размазвал мастилото, с цел да припомня капане на тъжни сълзи. Правил два опита за бягство, само че стигал до Германия и оттова – назад в манастира. С годините обаче възмъжава, вразумява се и се помирява със суровите условия. Залага на учението си и приключва образованието си като строителен инженер. И работата му беше обвързвана в рискови решения и прекарвания. Той управлява пробиването на тунела под Трихълмието. Било е тежко тестване. С примитивна техника да бориш твърдината, да гониш амбициозни периоди в центъра на града, където всичко е забелязано, несъмнено се изисква доста геройство и професионализъм. Дадоха и жертва, която инж. Славов доста мъчно претърпя. Не зная по какъв начин е отличен от страната за огромния му триумф, само че един акварел с приветствен адрес, който са подписали и са му връчили служащите на обекта, приказва повече от шаблонни почести. Проби тепето с триумф и не след дълго беше изпратен на грандиозния градеж Баташки водносилов път. Седем години живя и работи в Батак. Прибра се след окончателното стартиране на обекта в употреба. Кратко пояснение за какво уверено го назовах „ величествен ”. Без да е ясно кому е било нужно решението, този енергиен обект включва три каскадно свързани ВЕЦ-ове, две от които са издигнати надълбоко в земята. Вероятно, още веднъж основният мотив е бил страха от нахлуване на гадните империалисти. Видях с очите си какво значи да се пробива масива на няколко етажен фронт, надълбоко във вътрешността и да се обезпечава там, на дъното пространство за внушителна централа, каквато стана Водноелектрическа централа „ Батак ”. Точно това, години наред прави инж. Славов и го приключи триумфално. Беше признат и обичан от миньорите и в Батак за него се говореше с почитание и благодарност. Връщането му в Пловдив съответства с подновяването на работата по тунела, където той взе участие към този момент като Главен инженер на Държавно стопанско обединение „ Градстрой ”. При стартирането на оборудването получи Почетен знак на Пловдив. Забележителната му инженерна кариера приключи с разгръщането на градежа на Олимпийския комплекс в Тунис. Една типична за неговите табиети постъпка. Върна се в отпуск от Тунис. Купи си от „ Кореком ” кола „ Форд Таунус ”. Искаше да отидем дружно до Хисар. Преминаваме Трудчето и ни стопира пътен полицай. Проверка на шофьорската брошура, а тя е взета в Тунис и е на арабски и френски език. Милиционерът поглежда арабските иероглифи и подмята книжката с „ Вземи си я, нищо не разбирам ”. Той умерено я взима и още веднъж я подава с безапелационните думи: „ Отдолу има и на френски, другарю ”, като физиономията му показваше твърдото разбиране, че полицаят не може да не владее френски. Книжката отново се подмятна с думите: „ Хайде, тръгвай, да не се разправяме ”. Едва се въздържахме да не избухнем в смях, още преди да потеглим. Беше буен ловджия и някакъв фактор в ловната дружинка. Умееше да самоделства в приготвянето на причудливи, само че постоянно доста вкусни мезета. Обичаше квалитетните напитки и приятните компании, в които постоянно беше предстоящ и мечтан. Затова пък, тръгнеше ли към „ Тихия ъгъл ”, брачната половинка му постоянно тръпно очакваше неговото развеселено завръщане. Защо съм му извънредно благодарен? Два пъти ми спираха документите и не ме допускаха да аплайвам във висше образователно заведение. Отбелязвам - не ме допускаха до кандидатстване. На младите мъчно може да се изясни подобен гнет над юноша, приключил с отличие междинното учебно заведение. Пък и има ли смисъл? Дано никому не се случва да претърпява на 18 и на 20 години такова отчаяние! Бях се примирил. Не виждах излаз. Мислех накъде да се насоча. И тогава се появи вуйчо ми, инж. Славов. Отиде в ГНС (Общината) при заместител ръководителя Такев и му изиска да ми пусне документите. Такев му дава отговор: „ Борка, доста черна му е досието, бе ”. Вуйчо ми избухва: „ Как не ви е позор, бе. Какво черно видяхте в това момче? ” Той това можеше и го правеше от сърце. Насреща отговорът е: „ Добре де, ще видя, да направя нещо. ” Вуйчо ми: „ Не, не ви имам вяра, в този момент, пред мен желая да видя подписа ти ” И Такев, щеш не щеш подписва. Този извоюван автограф начерта ориста ми – станах студент, след отличен на приемния изпит, приключих ВМЕИ-София и станах инженер. Никакъв различен излаз от гадното състояние не беше вероятен, с изключение на низостта да се продадеш и той, в тази ситуация, изобщо не се разясняваше. Такива бяха времената. Само с подобен жест и такава неотстъпчивост пред партикосите можеше да се реализира стремежи резултат. Как няма да обожавам този популярен човек и да не се преклонявам пред паметта му. Нека случая не поглеждаме като частен, тъй като в него, както и в цялото му житейско държание човеколюбието и възприятието му за ломене на несправедливостта искряха блестящо и се проявяваха като негова характерова отлика. Инженер Борислав Славов беше персона и непрестанно доказващ се експерт, чиито каузи и заслуги не трябва да отидат в забвение. Летописците на чаровния Пловдив, ориентирали се към увековечаване на заслужили съграждани са длъжници на „ персони от периферията ”, както бих ги определил. Там са работили в „ изгода роду ” мнозина митове, оставили след себе си дълбока следа. Мога да посоча индустриалците от по-далечни времена Калпакчиев, Цанков, Цанов, Амбарев, Генов, Сяров, Радоев, Тупарев, ръководителите на предприятия по-късно Никола Добрев, Ботю Михайлов, Димитър Божков, Хриска Бакова, Бисер Михайлов, Коста Куманов, Велко Велков, Райчо Велков, Костадин Арнаудов… Възстанових, без никакви старания, почтени за отбелязване персони. Техният брой, сигурно, е неведнъж по-голям. Не е ли пристигнало времето да се направи издание особено за тези хора и персони от тяхното равнище. Откъсът е от книгата на Юлий Славов " Помня Пловдив " Снимка: deathmetalverses.blog.bg