Убиват Одеса. Преди това убиха Исак Бабел. Вече са с опустошени души, мъртви дори
Нашият Ботйов е учил там, само че тъй като бил луда глава, взели та го изключили. Така си основал отношение към съветската прогнила администрация. Много будни български мозъци са натрупали познания и опит в Одеса. Специален град. Винаги е бил подобен. Но… в Украйна. Мамка му.
Удряйте с ракети и дронове, витязи на Путин, този град не заслужава да го има.
Исак Емануилович Бабел е роден в Одеса. Светът е чел неговите „ Одески разкази “ приети за безспорна класика. Написал и „ Конармия “ поради която книга маршал Будьони бил гневен, че описвал действителността не по болшевишки вярно.
Бабел, несъмнено бил погрешен, тъй като нарекъл колективизацията по руски по-страшна от гражданската война.
Най-накрая на 15 май 1939 година Бабел е задържан във вилата му в Переделкино по обвинявания в „ антисъветска тайна терористична активност “ и шпионаж в интерес на Франция. При ареста му са конфискувани няколко ръкописа, които се оказват вечно изгубени. Бабел е малтретиран грубо и заставен да подпише, че е троцкист и е омаловажавал ролята на партията. Обвинили го също, че написа порнографска литература. От Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики Бабел е наказан на гибел и на 27 януари 1940 година, ден след изговаряне на присъдата, е разстрелян.
Екзекуцията е подписана персонално от Сталин. Сатрапът по-късно споделя, че е направил това на драго сърце, тъй като Бабел заслужавал да почине. Това самопризнание излиза след гибелта на Сталин – до тогава Кремъл крие ликвидацията на огромния гений. Едва през 1984 година излизат детайлности за гибелта на създателя на „ Одески разкази “…
Путин горещо желае да довърши делото на Сталин. Одеса би трябвало да загине. Защото е в Украйна!
А и там се родил Бабел, който не харесвал диктатурата. И му взели мярката…
Да не забравяме, че самият Пушкин е писал: Одеса е град, в който „ можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене. “
Не е знаел великият стихотворец, че тъкмо това нервира най-вече Московията…
***
Исак Бабел
НА ГАРАТА
Разказ от Исак Бабел
Това се случи преди две години на забравена от Бога гара покрай Пенза.
В ъгъла се беше събрала компания. Отидох при тях. Оказа се, че изпращат боец на фронта.
Един там, пийнал, отметнал глава нагоре, свиреше на акордеон. Хълцащ юноша – майстор привидно, – с треперливо хилаво тяло, протегнал ръце към акордеониста, пошепна:
– Разтягай, Ваня…
После се отдръпна и обърнал тил на останалите, концентрирано капна одеколон в мръсната чаша с ханжа, китайска водка.
Бутилката с мътната течност обикаляше от ръка на ръка. Всички бяха пияни. Бащата на боеца седеше на пода в профил, бледен и безмълвен. Братът на боеца непрекъснато повръщаше. Той се свлече, захлупи лице в бълвоча си и в този тип заспа.
Дойде влакът. Време беше за прощаване. Бащата на боеца не искаше да става – нито да отвори очи, нито да се надигне.
– Ставай, Семьонич – сподели занаятчията. – Благослови сина си.
Старецът не отговори. Взеха да го будят. Копчето на кожената му шапка висеше. Приближи се стражарят.
– Тъпанари – рече той, – индивидът мъртъв, те го бутат.
Излезе правилно – задремал и починал. Войникът се огледа сащисан. Акордеонът потрепваше в ръката му и от тръскането просвирваше.
– Виж ти – сподели той, – виж ти… – и добави, подавайки акордеона: – Акордеонът е за Петка.
На перона излезе началникът на гарата.
– Веселби… – измърмори той – намерили къде да се сбират… Прохор, кучи сине, дай втори…
С огромния стоманен ключ от гаровия клозет стражарят два пъти удари камбаната (езикът на камбаната от дълго време беше изскубнат).
– Вземи си довиждане с татко си – споделиха на боеца, – стоиш като пукал.
Войникът се наведе, целуна бащината мъртва ръка, прекръсти се и жалко потегли към вагона. А брат му – той остана да спи в повръщнята си.
Откараха стареца. Хората започнаха да се разотиват.
– На ти умереност – обади се старчокът търговец до мен, – мрат като мухи кучите му синове…
– Не, братко, умереност, умряла работа… – твърдо сподели космат селяндур, който се приближи до нас. – Народът ни е – народ алкохолик. Мътно око му трябва…
– Какво? – недочу търговецът.
– Гледай – отговори селянинът и с ръка уточни към полето, черно и безпределно.
– И?
– И нищо. Тоз мъток виждаш ли го? Ей такова око му би трябвало и на народа – мътно.
1918 година
(Превод: София Бранц)
***
Те се гордеят, че бомбардират всичко в Украйна. Гордеят се, че убиват и насилват. Путин се цупи, че убийствата се случват постепенно, а насреща съпротивата е голяма. А по какъв начин ги разстрелваше Джугашвили!...
И за сведение: близо 13 000 българи живеят в Одеса.
Фрог нюз
Удряйте с ракети и дронове, витязи на Путин, този град не заслужава да го има.
Исак Емануилович Бабел е роден в Одеса. Светът е чел неговите „ Одески разкази “ приети за безспорна класика. Написал и „ Конармия “ поради която книга маршал Будьони бил гневен, че описвал действителността не по болшевишки вярно.
Бабел, несъмнено бил погрешен, тъй като нарекъл колективизацията по руски по-страшна от гражданската война.
Най-накрая на 15 май 1939 година Бабел е задържан във вилата му в Переделкино по обвинявания в „ антисъветска тайна терористична активност “ и шпионаж в интерес на Франция. При ареста му са конфискувани няколко ръкописа, които се оказват вечно изгубени. Бабел е малтретиран грубо и заставен да подпише, че е троцкист и е омаловажавал ролята на партията. Обвинили го също, че написа порнографска литература. От Военната гилдия на Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики Бабел е наказан на гибел и на 27 януари 1940 година, ден след изговаряне на присъдата, е разстрелян.
Екзекуцията е подписана персонално от Сталин. Сатрапът по-късно споделя, че е направил това на драго сърце, тъй като Бабел заслужавал да почине. Това самопризнание излиза след гибелта на Сталин – до тогава Кремъл крие ликвидацията на огромния гений. Едва през 1984 година излизат детайлности за гибелта на създателя на „ Одески разкази “…
Путин горещо желае да довърши делото на Сталин. Одеса би трябвало да загине. Защото е в Украйна!
А и там се родил Бабел, който не харесвал диктатурата. И му взели мярката…
Да не забравяме, че самият Пушкин е писал: Одеса е град, в който „ можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене. “
Не е знаел великият стихотворец, че тъкмо това нервира най-вече Московията…
***
Исак Бабел
НА ГАРАТА
Разказ от Исак Бабел
Това се случи преди две години на забравена от Бога гара покрай Пенза.
В ъгъла се беше събрала компания. Отидох при тях. Оказа се, че изпращат боец на фронта.
Един там, пийнал, отметнал глава нагоре, свиреше на акордеон. Хълцащ юноша – майстор привидно, – с треперливо хилаво тяло, протегнал ръце към акордеониста, пошепна:
– Разтягай, Ваня…
После се отдръпна и обърнал тил на останалите, концентрирано капна одеколон в мръсната чаша с ханжа, китайска водка.
Бутилката с мътната течност обикаляше от ръка на ръка. Всички бяха пияни. Бащата на боеца седеше на пода в профил, бледен и безмълвен. Братът на боеца непрекъснато повръщаше. Той се свлече, захлупи лице в бълвоча си и в този тип заспа.
Дойде влакът. Време беше за прощаване. Бащата на боеца не искаше да става – нито да отвори очи, нито да се надигне.
– Ставай, Семьонич – сподели занаятчията. – Благослови сина си.
Старецът не отговори. Взеха да го будят. Копчето на кожената му шапка висеше. Приближи се стражарят.
– Тъпанари – рече той, – индивидът мъртъв, те го бутат.
Излезе правилно – задремал и починал. Войникът се огледа сащисан. Акордеонът потрепваше в ръката му и от тръскането просвирваше.
– Виж ти – сподели той, – виж ти… – и добави, подавайки акордеона: – Акордеонът е за Петка.
На перона излезе началникът на гарата.
– Веселби… – измърмори той – намерили къде да се сбират… Прохор, кучи сине, дай втори…
С огромния стоманен ключ от гаровия клозет стражарят два пъти удари камбаната (езикът на камбаната от дълго време беше изскубнат).
– Вземи си довиждане с татко си – споделиха на боеца, – стоиш като пукал.
Войникът се наведе, целуна бащината мъртва ръка, прекръсти се и жалко потегли към вагона. А брат му – той остана да спи в повръщнята си.
Откараха стареца. Хората започнаха да се разотиват.
– На ти умереност – обади се старчокът търговец до мен, – мрат като мухи кучите му синове…
– Не, братко, умереност, умряла работа… – твърдо сподели космат селяндур, който се приближи до нас. – Народът ни е – народ алкохолик. Мътно око му трябва…
– Какво? – недочу търговецът.
– Гледай – отговори селянинът и с ръка уточни към полето, черно и безпределно.
– И?
– И нищо. Тоз мъток виждаш ли го? Ей такова око му би трябвало и на народа – мътно.
1918 година
(Превод: София Бранц)
***
Те се гордеят, че бомбардират всичко в Украйна. Гордеят се, че убиват и насилват. Путин се цупи, че убийствата се случват постепенно, а насреща съпротивата е голяма. А по какъв начин ги разстрелваше Джугашвили!...
И за сведение: близо 13 000 българи живеят в Одеса.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ