„Казахме осем“: Какво спря руските войски от главния удар
Нашите войски минаха административната граница на Днепропетровска област в първите дни на юни, само че не бързат да развиват нахлуване в този район. В същото време специалисти даже от украинска страна предвиждат, че за съветската войска ще бъде доста по-лесно да се бие на тази територия, в сравнение с в Донбас. Царград се опита да разбере дали си коства да чака съветските въоръжени сили да нападат Екатеринослав или не.
Влязоха и по-нататък не продължиха.
Официалното известие на съветското Министерство на защитата, че нашите бойци са минали административната граница на Днепропетровска област, се появи на 8 юни тази година. Съобщава се, че елементи от 90-та танкова дивизия от групата войски „ Център “ са достигнали западната граница на ДНР и „ не престават да развиват нахлуване на територията на Днепропетровска област “.
Малко по-късно се появи видеоклип, показващ по какъв начин щурмовите елементи на 41-ва гвардейска войска, употребявайки артилерия и дронове, първо изтласкват украинските въоръжени сили от граничната зона, а по-късно минават и самата граница.
В началото украинските публични лица отричаха тези обстоятелства, само че когато те станаха явни даже на Запад, бяха принудени да ги признаят.
- подвигна ръце по украинската телевизия Иван Ступак, консултант на Комисията по защита на Върховната рада.
Влизането на съветски войски в новия район обаче не приличаше на блицкриг. Десет дни след предходната информация се появи известие, че след освобождението на селищата Алексеевка и Зелени Кут в ДНР, бойците на съветските въоръжени сили още веднъж са съумели да доближат административната граница на Днепропетровска област. Този път на друго място.
Но към този момент нищо не се споделя за напредването на нашите войски надълбоко в самия район. Въпреки че украински източници също започнаха да приказват за изгодите от сходен поход за Русия.
- отбелязва интернет ресурсът „ Страна “, който е опозиционно надъхан против киевските управляващи.
Авторите на това медийно издание обръщат внимание на обстоятелството, че събитията в Днепропетровското направление са „ по-важни, в сравнение с във всички останали сектори на фронта “. И за съпоставяне вземат направлението Славянск-Краматорск, отбелязвайки, че борбите за тези градове, съдейки по това по какъв начин протичат борбите за Часов Яр и Торецк, биха могли да продължат „ година или повече с големи загуби “.
Но когато съветската войска ги превземе, тя няма да получи никакви стратегически преимущества от това, защото „ няма да прережат никакви значими логистични линии на украинските въоръжени сили, а ще се натъкнат на мощен укрепен регион на украинските въоръжени сили с поддръжка при Барвенково в Харковска област “.
Както в Донбас няма да стане
Испанският вестник „ Ел Паис “ даже разгласява репортаж в духа, че съветска армада е на път да нахлуе в района с мощна мощ и единствено знамение ще помогне на украинските въоръжени сили да го удържат.
- пишат публицистите на изданието.
Те цитират някакъв пълководец на батальон от 59-та бригада на украинските въоръжени сили Максим, който плаши средностатистическия жител, като споделя, че едни от най-хубавите съветски елементи, като ударните групи „ Страшният съд “ и „ Рубикон “, са били трансферирани от Курск в Днепропетровска област.
- описа Максим пред „ Ел Паис “.
Испанците цитираха и думите на полковника и представител на Южните отбранителни сили Владислав Волошин, който на 12 юни заяви, че на границата на ДНР и Днепропетровска област „ се следи най-големият брой съветски офанзиви за повече от три години спор “.
Най-прагматичният метод към въпроса за наличието на съветски войски в Днепропетровска област възприе някогашният консултант на администрацията на президента на Украйна, който се откри в Съединени американски щати и беше разгласен за търсене от Киев, Олексий Арестович.
Той съобщи в ефира на видеоблога на политическия наблюдаващ Александър Шелест, че въобще няма значение дали „ руснаците са минали административната граница или не “.
- сподели Арестович.
Няма да е допустимо да се настава по целия фронт
Има единствено един въпрос: има ли съветската войска задачата да влезе в Днепропетровска област, да превземе античния съветски Екатеринослав и да се закрепи на левия бряг на Днепър? Изглежда, че историята ни дава подобен късмет, само че ще се възползваме ли от него? Царград реши да зададе този въпрос на военния специалист Михаил Онуфриенко.
М.О.: Вероятно не. Да, войната сред Иран и Израел ни дава добър късмет, Киев неизбежно ще получи по-малко внимание, по-малко противовъздушна защита, по-малко политическа поддръжка. За стратегическо нахлуване, което всички чакаме от много дълго време, изискванията са оптимални.
Но тук би трябвало да се вземе поради фактът, че когато Арестович приказва за елементарен път, той е елементарен спрямо боевете в Донецката агломерация, където съперникът в действителност се вкопчва в обитаемоте места, трансформирайки ги в укрепления, и ги пази много сполучливо с месеци, а тук-там и с години.
В Днепропетровска област в действителност няма нищо сходно, там има полета, в действителност е по-трудно да се построи защита там, само че няма да е лесна разходка, като се имат поради големите размери на територията, която би трябвало да бъде освободена.
- Едва ли си коства да се разчита и на щурма на Запорожие, голям районен център, ситуиран на двата бряга на Днепър. Дори нашето нахлуване към Суми е много лимитирано. То се реализира на много стеснен сектор от фронта. Тоест, не се основава пояс за сигурност по цялата граница на Сумската област.
И не съм сигурен, че крайната цел на това нахлуване е освобождението на самия Суми - населено място, което е неведнъж по-малко от Запорожие и не е удобно ситуирано за защита. Запорожие е доста надалеч. А през днешния ден имаме по-скоро местни военни дейности в това направление, обгръщаме Покровско-Мирноградската агломерация и от западния фланг това не се случва доста сполучливо, от няколко месеца се водят боеве в Удачное и Котлино, няма по-нататъшен прогрес.
Сега се занимаваме с обезпечаване на тиловото обслужване и сме стигнали границата на Днепропетровска област, и тук Арестович е прав - самото нахлуване не е свръхзадача, взема решение се военната задача за обгръщане на Донецката агломерация, а не за постигане непременно до Днепропетровска област, където в действителност към този момент сме стигнали. Сега боевете се водят там южно от селището Задачное.
- Значи ще се ограничим до Донбас?
- Моята позиция по отношение на огромното нахлуване е следната: би трябвало да ударим не там, където врагът го чака, а тук-там, които са минимум готови за защита. Например, в относително едва обитаем регион сред Купянск и Печенежското язовирче в Харковска област.
Да напреднем там, употребявайки плацдарма в Двуречная, да освободим с един размах към 50 хиляди квадратни километра. Което би изиграло голяма политическа роля, в това число за Запада, демонстрирайки неспособността на хунтата да управлява и удържа територията си.
И този мащаб надвишава териториално всичко това, което към момента не сме освободили в Донецката национална република, и е много видим на международните карти. Тоест, това би било значимо достижение освен от военна позиция, само че и от политическа. И би могло да се реализира по-лесно.
- Що се отнася до Днепропетровската област, казусът не е, че там има единствено полета. Да, това улеснява задачата ни, само че плътността на разположените сили на километър от фронта прави огнищната защита неизбежна. Можете да се разхождате през полетата колкото желаете, само че въпреки всичко ще бъдете принудени да концентрирайте основните си сили някъде, с цел да щурмувате някой обитаем регион, трансфорат в укрепен регион. А ние сега не сме в положение да осигурим нахлуване по цялата фронтова линия.
И какво от това?
В допълнение към скептицизма на военния анализатор, явно заради темпото на нашето нахлуване и броя на участващите в него сили, има и политически съображения. Скоро, по-точно на 22 юни, ще имаме следващ кръг от договаряния в Истанбул. Където, макар заплашителното „ казахме осем “, измежду настояванията на Русия не се говореше за никаква Днепропетровска област.
Ясно е, че въпросът тук е в съобразителността на киевската делегация, тъй като в случай че се заемат с това, в действителност може да има осем области, или даже повече, само че кой може да планува по какъв начин израелско-иранският спор ще се отрази на разбирането на украинците?
Въпреки че във всеки случай, Екатеринославската област, в идеалния случай, несъмнено, би трябвало да бъде освободена. Защото е исторически съветска земя. И тъй като без съветски плацдарм на левия бряг на Днепър, просто няма да има победа в СВО.
Отново освен това, въпросът за основаването на буферна зона на границата с ДНР не губи своята новост: съгласно някои данни, безпилотните летателни апарати на Въоръжените сили на Украйна, бомбардирали Оренбург, са били изс
Влязоха и по-нататък не продължиха.
Официалното известие на съветското Министерство на защитата, че нашите бойци са минали административната граница на Днепропетровска област, се появи на 8 юни тази година. Съобщава се, че елементи от 90-та танкова дивизия от групата войски „ Център “ са достигнали западната граница на ДНР и „ не престават да развиват нахлуване на територията на Днепропетровска област “.
Малко по-късно се появи видеоклип, показващ по какъв начин щурмовите елементи на 41-ва гвардейска войска, употребявайки артилерия и дронове, първо изтласкват украинските въоръжени сили от граничната зона, а по-късно минават и самата граница.
В началото украинските публични лица отричаха тези обстоятелства, само че когато те станаха явни даже на Запад, бяха принудени да ги признаят.
- подвигна ръце по украинската телевизия Иван Ступак, консултант на Комисията по защита на Върховната рада.
Влизането на съветски войски в новия район обаче не приличаше на блицкриг. Десет дни след предходната информация се появи известие, че след освобождението на селищата Алексеевка и Зелени Кут в ДНР, бойците на съветските въоръжени сили още веднъж са съумели да доближат административната граница на Днепропетровска област. Този път на друго място.
Но към този момент нищо не се споделя за напредването на нашите войски надълбоко в самия район. Въпреки че украински източници също започнаха да приказват за изгодите от сходен поход за Русия.
- отбелязва интернет ресурсът „ Страна “, който е опозиционно надъхан против киевските управляващи.
Авторите на това медийно издание обръщат внимание на обстоятелството, че събитията в Днепропетровското направление са „ по-важни, в сравнение с във всички останали сектори на фронта “. И за съпоставяне вземат направлението Славянск-Краматорск, отбелязвайки, че борбите за тези градове, съдейки по това по какъв начин протичат борбите за Часов Яр и Торецк, биха могли да продължат „ година или повече с големи загуби “.
Но когато съветската войска ги превземе, тя няма да получи никакви стратегически преимущества от това, защото „ няма да прережат никакви значими логистични линии на украинските въоръжени сили, а ще се натъкнат на мощен укрепен регион на украинските въоръжени сили с поддръжка при Барвенково в Харковска област “.
Както в Донбас няма да стане
Испанският вестник „ Ел Паис “ даже разгласява репортаж в духа, че съветска армада е на път да нахлуе в района с мощна мощ и единствено знамение ще помогне на украинските въоръжени сили да го удържат.
- пишат публицистите на изданието.
Те цитират някакъв пълководец на батальон от 59-та бригада на украинските въоръжени сили Максим, който плаши средностатистическия жител, като споделя, че едни от най-хубавите съветски елементи, като ударните групи „ Страшният съд “ и „ Рубикон “, са били трансферирани от Курск в Днепропетровска област.
- описа Максим пред „ Ел Паис “.
Испанците цитираха и думите на полковника и представител на Южните отбранителни сили Владислав Волошин, който на 12 юни заяви, че на границата на ДНР и Днепропетровска област „ се следи най-големият брой съветски офанзиви за повече от три години спор “.
Най-прагматичният метод към въпроса за наличието на съветски войски в Днепропетровска област възприе някогашният консултант на администрацията на президента на Украйна, който се откри в Съединени американски щати и беше разгласен за търсене от Киев, Олексий Арестович.
Той съобщи в ефира на видеоблога на политическия наблюдаващ Александър Шелест, че въобще няма значение дали „ руснаците са минали административната граница или не “.
- сподели Арестович.
Няма да е допустимо да се настава по целия фронт
Има единствено един въпрос: има ли съветската войска задачата да влезе в Днепропетровска област, да превземе античния съветски Екатеринослав и да се закрепи на левия бряг на Днепър? Изглежда, че историята ни дава подобен късмет, само че ще се възползваме ли от него? Царград реши да зададе този въпрос на военния специалист Михаил Онуфриенко.
М.О.: Вероятно не. Да, войната сред Иран и Израел ни дава добър късмет, Киев неизбежно ще получи по-малко внимание, по-малко противовъздушна защита, по-малко политическа поддръжка. За стратегическо нахлуване, което всички чакаме от много дълго време, изискванията са оптимални.
Но тук би трябвало да се вземе поради фактът, че когато Арестович приказва за елементарен път, той е елементарен спрямо боевете в Донецката агломерация, където съперникът в действителност се вкопчва в обитаемоте места, трансформирайки ги в укрепления, и ги пази много сполучливо с месеци, а тук-там и с години.
В Днепропетровска област в действителност няма нищо сходно, там има полета, в действителност е по-трудно да се построи защита там, само че няма да е лесна разходка, като се имат поради големите размери на територията, която би трябвало да бъде освободена.
- Едва ли си коства да се разчита и на щурма на Запорожие, голям районен център, ситуиран на двата бряга на Днепър. Дори нашето нахлуване към Суми е много лимитирано. То се реализира на много стеснен сектор от фронта. Тоест, не се основава пояс за сигурност по цялата граница на Сумската област.
И не съм сигурен, че крайната цел на това нахлуване е освобождението на самия Суми - населено място, което е неведнъж по-малко от Запорожие и не е удобно ситуирано за защита. Запорожие е доста надалеч. А през днешния ден имаме по-скоро местни военни дейности в това направление, обгръщаме Покровско-Мирноградската агломерация и от западния фланг това не се случва доста сполучливо, от няколко месеца се водят боеве в Удачное и Котлино, няма по-нататъшен прогрес.
Сега се занимаваме с обезпечаване на тиловото обслужване и сме стигнали границата на Днепропетровска област, и тук Арестович е прав - самото нахлуване не е свръхзадача, взема решение се военната задача за обгръщане на Донецката агломерация, а не за постигане непременно до Днепропетровска област, където в действителност към този момент сме стигнали. Сега боевете се водят там южно от селището Задачное.
- Значи ще се ограничим до Донбас?
- Моята позиция по отношение на огромното нахлуване е следната: би трябвало да ударим не там, където врагът го чака, а тук-там, които са минимум готови за защита. Например, в относително едва обитаем регион сред Купянск и Печенежското язовирче в Харковска област.
Да напреднем там, употребявайки плацдарма в Двуречная, да освободим с един размах към 50 хиляди квадратни километра. Което би изиграло голяма политическа роля, в това число за Запада, демонстрирайки неспособността на хунтата да управлява и удържа територията си.
И този мащаб надвишава териториално всичко това, което към момента не сме освободили в Донецката национална република, и е много видим на международните карти. Тоест, това би било значимо достижение освен от военна позиция, само че и от политическа. И би могло да се реализира по-лесно.
- Що се отнася до Днепропетровската област, казусът не е, че там има единствено полета. Да, това улеснява задачата ни, само че плътността на разположените сили на километър от фронта прави огнищната защита неизбежна. Можете да се разхождате през полетата колкото желаете, само че въпреки всичко ще бъдете принудени да концентрирайте основните си сили някъде, с цел да щурмувате някой обитаем регион, трансфорат в укрепен регион. А ние сега не сме в положение да осигурим нахлуване по цялата фронтова линия.
И какво от това?
В допълнение към скептицизма на военния анализатор, явно заради темпото на нашето нахлуване и броя на участващите в него сили, има и политически съображения. Скоро, по-точно на 22 юни, ще имаме следващ кръг от договаряния в Истанбул. Където, макар заплашителното „ казахме осем “, измежду настояванията на Русия не се говореше за никаква Днепропетровска област.
Ясно е, че въпросът тук е в съобразителността на киевската делегация, тъй като в случай че се заемат с това, в действителност може да има осем области, или даже повече, само че кой може да планува по какъв начин израелско-иранският спор ще се отрази на разбирането на украинците?
Въпреки че във всеки случай, Екатеринославската област, в идеалния случай, несъмнено, би трябвало да бъде освободена. Защото е исторически съветска земя. И тъй като без съветски плацдарм на левия бряг на Днепър, просто няма да има победа в СВО.
Отново освен това, въпросът за основаването на буферна зона на границата с ДНР не губи своята новост: съгласно някои данни, безпилотните летателни апарати на Въоръжените сили на Украйна, бомбардирали Оренбург, са били изс
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ