Нашите устройства всъщност не остаряват; те са предназначени да остареят.

Защо нашата техника се поврежда толкова бързо? Поуката от столетната крушка, която никога не угасва

Нашите устройства в действителност не остаряват; те са предопределени да остареят.

Представете си електрическа крушка, която свети от 1901 година насам. Сгушена в тиха калифорнийска пожарна, стогодишната крушка провокира днешната просвета на еднократната приложимост, като предлага един взор към предишното, в което продуктите са били създавани да работят в действителност дълго. Тази историческа особеност слага началото на по-широко проучване на метода, по който плануваното остаряване се е настанило в тъканта на нашата промишленост за потребителска електроника – от електрическите крушки до смарт телефоните.

Докато изследваме еволюцията от дълготрайните артикули към джаджите за еднократна приложимост, ние разкриваме икономическите и екологичните последствия от тази смяна и законодателните ограничения, които тя поражда. Този материал ни придвижва от необикновено дълготрайния искра на стогодишната лампа до разгорещените диспути в законодателните зали по света, в които се упорства за връщане към дълготрайната приложимост.

Електрическата крушка, която устоя цялостен век

Забележителна част от историята краси локалната пожарна станция в тихия град Ливърмор, Калифорния. Известна като „ Стогодишната светлина “, тази крушка свети към този момент повече от век, съвсем без спиране.

Нейното дългоденствие е толкоз неизмеримо, че е спечелила място в Книгата на върховете на Гинес. Първоначално крушката е била 60-ватова, само че заради естественото разграждане на материала въглеродната ѝ нишка последователно е намаляла и през днешния ден е еквивалентна на 4-ватова крушка. Крушката е обгърната в ръчно издухвано стъкло, което е удостоверение за майсторството на занаятчиите от края на XIX век.

Непрекъснатата работа на стогодишната крушка, която към този момент надвишава един милион часа, внезапно контрастира със актуалните електрически крушки. Съвременните крушки употребяват най-вече волфрамови влакна, което е подмяна на въглеродните влакна от предишното. Волфрамът, въведен при започване на 20-ти век, има по-висока температура на размразяване, което разрешава основаването на по-ярки и по-ефективни крушки.

Въпреки тези достижения обаче междинната модерна крушка с нажежаема жичка въобще не се приближава до продължителността на живота на своите исторически прародители, като да вземем за пример стогодишната крушка.

Картелът Phoebus (Фибус) и плануваното остаряване

Феноменът на краткотрайните електрически крушки води своето начало от една основна среща през 1924 година в Женева, Швейцария, когато ръководителите на водещите международни производители на електрически крушки, измежду които Philips, Osram и General Electric (погълнала Shelby Electric), се събират, с цел да се оправят с възходящата опасност за техния бизнес: крушките с прекомерно дълъг живот.

На тази намира се основава картелът „ Фибус “, кръстен на гръцкия господ на светлината. Целта на картела е елементарна, само че въздействаща: да се подсигурява, че електрическите крушки няма да устоят повече от 1000 часа.

Тази тактика, известна като „ планувано остаряване “, включва съзнателно понижаване продължителността на живота на електрическите крушки, с цел да се увеличи непрекъснатостта на продажбите. Картелът открива стандарти, които изкуствено лимитират трайността на крушките на международния пазар. Инженерите, които преди са се стремели да удължат живота на крушките, в този момент са имали за задача да намерят способи да го съкратят, като употребяват по-тънки влакна и по подобен метод да трансформират дизайна на крушките, че да се подсигурява спазването на 1000-часовата дълготрайност на живота.

Политиката на картела „ Фибус “ оказва голямо въздействие. Ограничавайки периода на валидност на крушките, те усилват честотата на покупките и основават казус в производството и бизнес практиките, които дават приоритет на облагата пред дълготрайността на продукта и потребителската стойност.

Въпреки че картелът се разпада през 30-те години на ХХ в. заради външен напън и началото на Втората международна война, неговото завещание на плануваното остаряване се резервира, като оказва въздействие върху разнообразни промишлености и оформя потребителските артикули до ден сегашен.

Подобни тактики могат да се открият при производството на уреди с по-малко издръжливи материали, коли с труднодостъпни елементи и акумулатори, проектирани да се разграждат с течение на времето. Софтуерните компании задълбочават тази наклонност, като приключват поддръжката на по-старите версии, с което принуждават потребителите към скъпоструващи актуализации. Заедно тези практики акцентират една необятно публикувана икономическа тактика, която дефинира държанието на потребителите и въздейства върху екологичното равновесие.

Как светодиодите трансформираха светлинния набор

Революцията на технологията на светодиодите (LED, light-emitting diode) бележи забележителен стадий в историята на осветлението. След изобретяването им през 1907 година светодиодите в началото имат дребна мощ и се оферират единствено в червен цвят. През 90-те години на предишния век обаче софтуерният прогрес вкарва високоефективни, многоцветни светодиоди, които стартират да надминават по успеваемост крушките с нажежаема жичка, трансформирайки осветителната промишленост.

Тази еволюция даде опция на светодиодите да излъчват необятен набор от цветове и да реализират по-висока бляскавост при доста по-малка консумация на сила. Законодателната среда също изигра решаваща роля за необятното разпространяване на LED технологията.

В Европа строгите разпореждания последователно извадиха от приложимост по-неефективните халогенни крушки и елементарните крушки с нажежаема жичка, като възбраните бяха изцяло осъществени до 1-ви септември 2018 година за халогенните и по-рано за елементарните крушки с нажежаема жичка – на 1-ви септември 2011 година Тези разпореждания форсираха прехода към по-устойчиви решения за осветяване, като проправиха пътя на LED технологията към доминиране на пазара.

Днес LED технологията се отличава със своята изключителна успеваемост и продължителност. Съвременните светодиодни крушки могат да обезпечат до 50 000 часа светлина и се отличават с високи стойности на показателя на цветопредаване (CRI), нормално към CRI98, което демонстрира великолепно качество на светлината, наподобяващо естествената слънчева светлина. Тези качества трансфораха светодиодите в желан избор освен за жилищна и комерсиална приложимост, само че и за опазването на околната среда.

Въпреки тези достижения и поддържащите ги правни рамки, над LED промишлеността към момента витае призракът на плануваното остаряване. За страдание, някои светодиодни крушки са проектирани по този начин, че съзнателно и преднамерено да имат къс живот, с цел да насърчат потребителите да купуват нови и нови крушки.

Тази процедура отразява по-широките трендове в другите промишлености, в това число противоречиви тактики като метода по отношение на батерията на Apple, който включваше понижаване на продуктивността на по-старите iPhone-и, с цел да накара потребителите да ги обновят – т.е., да си купят нови. Това са единствено някои от образците за продължаващото изпитание за балансиране на софтуерните нововъведения с устойчивите потребителски практики в една промишленост, в която капацитетът за софтуерна продължителност постоянно се компрометира, с цел да се подтикват непрекъснатите потребителски разноски.

Правната борба за артикули с по-дълъг период на валидност

Стремежът към устойчиви решения и даване на пълномощия на потребителите се показва в световното законодателство за правото на ремонт, което визира необятен набор от промишлености – от потребителската електроника до медицинските произведения. Сред най-значимите законодателни актове са Законът за обективен ремонт на цифровите устройства на Ню Йорк от 2022 година и Законът за правото на потребителите да ремонтират селскостопанско съоръжение на Колорадо от 2023 година, които принуждават промишленостите да преразгледат своите политики за планиране и ремонт.

Компании като Apple станаха печално известни със тактиките си за планувано остаряване, които постоянно постановат цялостна замяна на устройствата при толкоз дребни проблеми като пукнат екран. По сходен метод производителите на конзоли за игри, като Sony и Microsoft, проектират своите системи по подобен метод, че да попречват поправките от страна на потребителите, като изискват скъпоструващи услуги, които единствено те могат да дават.

Това придвижване се разгръща оттатък електрониката и има последствия за сериозни медицински устройства като пейсмейкъри и инсулинови помпи, където рестриктивните мерки за ремонт могат да повлияят на разноските и резултатите за пациентите. Чрез задължаване на производителите да дават документи за ремонт и аварийни елементи, законодателството тук-там като Обединеното кралство, Франция и Индия има за цел да ограничи тези рестриктивни практики, като подсигурява, че продуктите са както поддържани, по този начин и трайни.

Решението е ясно и има значение както за политиците, по този начин и за обществеността: да се изостави статуквото на бързото остаряване и да се упорства за пазар, обогатен с трайни и подлежащи на ремонт артикули. Това решение ще пренасочи пазарните практики и ще окаже доста въздействие върху нашите екологични тактики. Законите за правото на ремонт са от решаващо значение, защото ни провокират да преосмислим софтуерните практики и да дадем приоритет на екологичната естетика пред краткосрочните облаги.