Архимандрит Вассиан: Нашите славянски учители полагат солидна основа за самобитния живот на славянските народи
Нашите славянски учители, равноапостолните Кирил и Методий са жив знак на нашето православно единение, те поставят солидна основа за самобитния живот на славянските нации, те свързват всички нас в обща религия, книжовност, с тази висока просвета и език, който е понятен за всеки, без значение от това на кой от славянските нации принадлежи.Това съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция архимандрит Вассиан, настоятел в Руската православна черква в столицата.
Георги Победоносец е популярен светия. Той се уважава тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да уважава по този начин светеца. В неговия облик ясно се демонстрират християнското геройство, верността към положителното и справедливостта, отзивчивостта към непознатата неволя, означи архимандрит Вассиан. Ако такива качества се признават за блян, то това значи, че в глъбините на националния темперамент те заемат централно място, добави духовникът.
В навечерието на огромните църковни празници бих желал да пожелая на всички положителното и светлото начало на живота постоянно да намира своето олицетворение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава постоянно жива връзка с вековната православна традиция, сподели архимандрит Вассиан във връзка майските празници в българския календар. В православната религия българският и съветският нации намират и постоянно ще намират тези духовни сили, които са нужни за развиване на положителното начало, за основаването на същинско почитание и обич сред народите ни, уточни той.
Архимандрит Вассиан е духовник в Руската православна черква и представител на Московския и на цяла Русия Патриарх при Българския патриарх. В продължение на доста години е проректор на Московската духовна академия, след което е назначен за представител на Московската патриаршия в Беларус. Преди една година е назначен за настоятел в съветската черква, отдадена на светителя Николай Мирликийски Чудотворец в София.
Следва цялото изявление:
Въпрос: Архимандрит Вассиан, през тази година се означават 140 години от установяването на дипломатически връзки сред Русия и България. Как историята на храма-подворие е обвързвана с тези събития?
Отговор: По най-прекия метод. Първоначално нашият храм е издигнат като посолски. Храмът е обединен архитектурен комплекс с историческата постройка на Посолството на Русия в България (днес - Домът на Москва). Главният вход е бил северният и е обвързван с Посолството през портата. Само по време на празници е бил употребен южният вход, който се явява през днешния ден основен и който излиза на бул. " Цар Освободител ". През 1907-1914 година построяването на Църквата на посолството се управлява от особено основана строителна и стопанска комисия под персоналното председателство на посланика, в която вземат участие членове на съветското посолство и вицеконсулство в София: посланикът А.В. Неклюдов, княз Л.В.Урусов, военният аташе подполковник Ю.Д. Романовски, вицеконсулът К.И. Джакели и други съветски дипломати.
До ден сегашен Подворието извършва функционалностите на църковно посолство. Неговият настоятел се явява формален представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българския патриарх. В другите интервали от нашата обща история на Православната черква е непоколебима духовна опора на братските славянски нации. Именно Църквата и християнската религия ни дават дълбокото схващане за смисъла на нашата история и нашия настоящ живот. Без значение какъв брой разнообразни сили са се опитвали да заменят духовната основа на нашето единение, гласът на Църквата постоянно ще ни припомня за непреходните духовни полезности и ще ни сочи истинните цели на православната религия, а не на краткотрайните изгоди и ползи. Руският храм в чест на светителя Николай е място за срещи и взаимоотношение на българската и съветската православни култури - изконното начало на нашето братско единение и духовно роднинство. Именно в православната религия двата наши народа намират и постоянно ще намират тези духовни сили, които са нужни за развиване на положителното начало, за основаването на същинско почитание и обич сред народите ни.
Въпрос: Ваше Високопреподобие, на 9 май ще бъде маркиран престолния празник на храма-подворие. Разкажете за какво този празник се отбелязва два пъти в годината?
Отговор: Нашият храм е отдаден на най-почитания освен в Русия, само че и в целия свят светия - Николай Мирликийски Чудотворец. Неговата памет се отбелязва на 6 (19) декември - денят на представянето на Свети Николай и 9 (22) май - денят на преместването на мощите на светията от град Мир Ликийски в град Бари, което събитие датира от 1087 година. Следва да се означи, че в богослужебния календар на Православната черква е избран даже обособен ден от седмицата за молитвено уважение на свети Николай. Всеки четвъртък във всички храмове се принася молитва към този светец. Например, в нашия храм, всеки четвъртък се чете акатист на светителя Николай. В храма може да се поклоним на изключително почитаната икона на светителя Николай, именуема " Никола Устричний ". Това е копие на известна мозаечна атонска средновековна икона, находяща се в манастира Ставроникита от средата на 16 век. Преди няколко години копие на иконата е направено от атонски монаси и е предадена като подарък на нашия храм от Балканското атонско съдружие.
С съображение може да се каже, че паметта на Светителя Николай се отбелязва изключително постоянно. Два пъти в годината, обаче, това празнуване е изключително тържествено. Най-близкият празник ще бъде напълно скоро. В Русия този празник е именуван Никола Вешний (пролетни). Името на светителя Николай заслужено може да бъде обвързвано с успеха и тържеството на положителното над злото. От неговото житие са известни доста случаи, когато той избавя хора от непосредствена заплаха, когато идва на помощ на почтено наказани, когато самоуверено пази правдата и със своето геройство и непоколебима религия оказва помощ против злото и несправедливостта. Свети Николай покровителства освен православните войни. Той е и бърз покровител на всички, които с молитва се обръщат към него за помощ в сложни витални обстановки. В продължение на епохи вярващите свързват своите очаквания със светителя Николай и постоянно получават от него отговор на молитвите си. И в днешни дни този светец се уважава с особена обич от християните. В дните на отбелязване на паметта на светителя Николай храмовете са постоянно цялостни с богомолци. Едни благодарят на светията за помощта и отбраната, други му разкриват съкровените си скърби и паники с вяра да получат скоро освобождение от грозяща заплаха. С убеденост може да се каже, че всеки получава от свети Николай духовна разтуха и помощ.
Въпрос: На 9 май означаваме също и годишнина от освобождението от фашизма - Денят на успеха, а в Европа - този ден се отбелязва като Денят на Европа. Какво бихте споделили по този мотив?
Отговор: Мисля, че всяка паметна дата следва да бъде маркирана и осмислена в нейния исторически подтекст. Без Великата Победа ние не бихме имали Европа такава, каквато е тя в последните десетилетия, и, уповавам се, ще остане такава, без значение от всички опити за смяна и пренаписване на историята. Не би трябвало да минава нито едно десетилетие, нито даже век, без в паметта на народите да остава спомен за това каква ужасна заплаха се надига тогава над Европа и какъв героизъм правят европейските нации за своята независимост и самостоятелност, принасяйки на олтара на свободата голяма жертва. Що се отнася до Деня на Европа като празник, то той няма такава продължителна история и се отбелязва от 2008 година в чест на декларацията на Шуман, в действителност положила началото на европейската интеграция. Смятам, че не би трябвало да противопоставяме тези дати и празници. Но сигурно, без нашата обща победа над фашизма, през днешния ден не би имало Европейски съюз, сплотяващ 28 европейски страни, включително и България.
Въпрос: Какво бихте споделили за историческите връзки сред Българската и Руската Православни църкви? Какво е тяхното директно проявяване в историята на Подворието?
Отговор: Самото освещаване на съветската посолска черква от българско духовенство в съдействие с руснаците на 11/24 септември 1914 година се явява изключително значимо събитие: тогава в наличието на главата на съветската задача А. Савински и представители на редица дипломатически задачи се прави чинът на освещаването на храма от Доростолския и Червенски митрополит Василий (той замества тежко боледуващият глава на Българската черква - българския екзарх Йосиф Първи), в съслужение с протосингела на Екзарха - архимандрит Стефан (впоследствие митрополит Софийски, а в интервала от 1945 година до 1948 година - Екзарх български), настоятелят на храма архимандрит Николай, както и съветският йеромонах Ювеналий и българският йеромонах Харитон. Българският Екзарх Йосиф посочва това събитие начало на братското единство на две православни църкви, защото за първи път след провъзгласяването на Българската екзархия през 1872 година Светият Синод на Руската Църква се обръща към главата на българската черква с молба персонално да освети посолския храм в София, което свидетелства за блян към възобновяване на каноническото общение.
За историческите връзки на нашите Православни църкви може да се приказва доста, тяхната история наброява повече от хиляда години. Началото им се отнася към интервала на Кръщението на Русия, когато от България в Русия идват представители на българското православно духовенство, а с тях и богослужебни книги на разбираемия славянски език. През 14 век, в интервала на " второто южнославянско въздействие ", тези връзки укрепват с помощта на Светителя Киприян и неговите почитатели. Когато вследствие на османските завоевания България изгубва своята държавна и национална самостоятелност, укрепената Русия става цитадела и бранител на Православието и православните братя-славяни. Апотеоз на тази битка се явява Освобождението на България, 140-годишнината от което бе необятно маркирано предходната година. Да напомним, че православното духовенство - и на Руската, и на Българската Православни църкви - дадоха своя нравствен принос за тази победа. Да не забравяме също и ролята на представителите на съветската емиграция в развиването на духовното обучение в България през вековете.
Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец, прочут от Руската и Българската Православни църкви, с целия собствен живот и служение свидетелства за нашето несъкрушимо духовно единение. Светите му мощи се покоят в криптата на нашия храм и ние всекидневно виждаме потока от вярващи, които прииждат към него, с цел да търсят молитвената помощ и покровителство.
Въпрос: Как е вярно да честваме деня на светителя Николай Чудотворец? Какво да вършим в този ден? Как Подворието на Руската Православна черква в България ще означи своя престолен празник?
Отговор: Както всеки огромен църковен празник, този ден би трябвало да бъде отдаден на молитва и на първо място - на богослужението в храма. Сутринта на 9 май в нашия храм ще има празнично свещенодействие, на което каним всички искащи да почетат паметта на Свети Николай. Посещението на храма и присъединяване в богослужението е демонстрация на нашата обич към светията, това е жива връзка с Небесната Църква, тържествуваща на небесата. Това е изцяло изпълним принос за нашето присъединяване в църковния живот и, в случай че щете, в запазването на вековната традиция на удостояване на светия Божий ласкател. Но присъединяване в църковния живот не е единственото, което можем да създадем. Почитането на светителя би трябвало да бъде не на думи, а с каузи. Истинското уважение на светеца е удостояване на неговите добродетели, тези положителни качества на душата му, с които той угажда на Бога.
Светителят Николай Чудотворец се отличава с изключително състрадание и сърдечност към потребностите на хората. И в случай че в деня на почитанието на светеца окажем помощ на нашите близки, родственици, познати, в случай че станем жива част от ориста на човек, който се нуждае от нашата поддръжка, то коства ми се това ще бъде най-хубавото удостояване на светеца в деня на църковния празник. Когато молитвата и положителните каузи станат значима част от нашия живот, тогава, както споделя митрополит Антоний Сурожски: " Св. Николай със своя живот и молитва ще направи за нас допустимо това, което считаме за невероятно, тъй като Божията мощ в отпадналост се демонстрира, и всичко е налично за нас, всичко е допустимо за нас в Господа Иисуса Христа, който ни укрепва. "
Въпрос: През май българите означаваме също паметта на Свети Георги Победоносец, Деня на славянската книжовност и паметта на нейните основатели братята Кирил и Методий. Какво бихте желали да пожелаете на българите за тези светли празници?
Отговор: Наистина месец май е богат на празници. Георги Победоносец е популярен светия. Той се уважава тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да уважава по този начин светеца. В неговия облик ясно се демонстрират християнското геройство, верността към положителното и справедливостта, отзивчивостта към непознатата неволя. Ако такива качества се признават за блян, то това значи, че в глъбините на националния темперамент те заемат централно място. Уверен съм, че Свети Георги ще бъде постоянно бранител и настойник на българския народ. Впрочем, на съветския също, тъй като и в Русия той е изключително уважаван.
А, несъмнено, и нашите славянски учители, равноапостолните Кирил и Методий, които се явяват жив знак на нашето православно единение. Те поставят солидна основа за самобитния живот на славянските нации. Те свързват всички нас в обща религия, книжовност, с тази висока просвета и език, който е понятен за всеки, без значение от това, на кой от славянските нации принадлежи.
В навечерието на огромните църковни празници бих желал да пожелая на всички положителното и светлото начало на живота постоянно да намира своето олицетворение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава постоянно жива връзка с вековната православна традиция.
Оля Ал-Ахмед, БТА
Георги Победоносец е популярен светия. Той се уважава тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да уважава по този начин светеца. В неговия облик ясно се демонстрират християнското геройство, верността към положителното и справедливостта, отзивчивостта към непознатата неволя, означи архимандрит Вассиан. Ако такива качества се признават за блян, то това значи, че в глъбините на националния темперамент те заемат централно място, добави духовникът.
В навечерието на огромните църковни празници бих желал да пожелая на всички положителното и светлото начало на живота постоянно да намира своето олицетворение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава постоянно жива връзка с вековната православна традиция, сподели архимандрит Вассиан във връзка майските празници в българския календар. В православната религия българският и съветският нации намират и постоянно ще намират тези духовни сили, които са нужни за развиване на положителното начало, за основаването на същинско почитание и обич сред народите ни, уточни той.
Архимандрит Вассиан е духовник в Руската православна черква и представител на Московския и на цяла Русия Патриарх при Българския патриарх. В продължение на доста години е проректор на Московската духовна академия, след което е назначен за представител на Московската патриаршия в Беларус. Преди една година е назначен за настоятел в съветската черква, отдадена на светителя Николай Мирликийски Чудотворец в София.
Следва цялото изявление:
Въпрос: Архимандрит Вассиан, през тази година се означават 140 години от установяването на дипломатически връзки сред Русия и България. Как историята на храма-подворие е обвързвана с тези събития?
Отговор: По най-прекия метод. Първоначално нашият храм е издигнат като посолски. Храмът е обединен архитектурен комплекс с историческата постройка на Посолството на Русия в България (днес - Домът на Москва). Главният вход е бил северният и е обвързван с Посолството през портата. Само по време на празници е бил употребен южният вход, който се явява през днешния ден основен и който излиза на бул. " Цар Освободител ". През 1907-1914 година построяването на Църквата на посолството се управлява от особено основана строителна и стопанска комисия под персоналното председателство на посланика, в която вземат участие членове на съветското посолство и вицеконсулство в София: посланикът А.В. Неклюдов, княз Л.В.Урусов, военният аташе подполковник Ю.Д. Романовски, вицеконсулът К.И. Джакели и други съветски дипломати.
До ден сегашен Подворието извършва функционалностите на църковно посолство. Неговият настоятел се явява формален представител на Московския и на цяла Русия патриарх при Българския патриарх. В другите интервали от нашата обща история на Православната черква е непоколебима духовна опора на братските славянски нации. Именно Църквата и християнската религия ни дават дълбокото схващане за смисъла на нашата история и нашия настоящ живот. Без значение какъв брой разнообразни сили са се опитвали да заменят духовната основа на нашето единение, гласът на Църквата постоянно ще ни припомня за непреходните духовни полезности и ще ни сочи истинните цели на православната религия, а не на краткотрайните изгоди и ползи. Руският храм в чест на светителя Николай е място за срещи и взаимоотношение на българската и съветската православни култури - изконното начало на нашето братско единение и духовно роднинство. Именно в православната религия двата наши народа намират и постоянно ще намират тези духовни сили, които са нужни за развиване на положителното начало, за основаването на същинско почитание и обич сред народите ни.
Въпрос: Ваше Високопреподобие, на 9 май ще бъде маркиран престолния празник на храма-подворие. Разкажете за какво този празник се отбелязва два пъти в годината?
Отговор: Нашият храм е отдаден на най-почитания освен в Русия, само че и в целия свят светия - Николай Мирликийски Чудотворец. Неговата памет се отбелязва на 6 (19) декември - денят на представянето на Свети Николай и 9 (22) май - денят на преместването на мощите на светията от град Мир Ликийски в град Бари, което събитие датира от 1087 година. Следва да се означи, че в богослужебния календар на Православната черква е избран даже обособен ден от седмицата за молитвено уважение на свети Николай. Всеки четвъртък във всички храмове се принася молитва към този светец. Например, в нашия храм, всеки четвъртък се чете акатист на светителя Николай. В храма може да се поклоним на изключително почитаната икона на светителя Николай, именуема " Никола Устричний ". Това е копие на известна мозаечна атонска средновековна икона, находяща се в манастира Ставроникита от средата на 16 век. Преди няколко години копие на иконата е направено от атонски монаси и е предадена като подарък на нашия храм от Балканското атонско съдружие.
С съображение може да се каже, че паметта на Светителя Николай се отбелязва изключително постоянно. Два пъти в годината, обаче, това празнуване е изключително тържествено. Най-близкият празник ще бъде напълно скоро. В Русия този празник е именуван Никола Вешний (пролетни). Името на светителя Николай заслужено може да бъде обвързвано с успеха и тържеството на положителното над злото. От неговото житие са известни доста случаи, когато той избавя хора от непосредствена заплаха, когато идва на помощ на почтено наказани, когато самоуверено пази правдата и със своето геройство и непоколебима религия оказва помощ против злото и несправедливостта. Свети Николай покровителства освен православните войни. Той е и бърз покровител на всички, които с молитва се обръщат към него за помощ в сложни витални обстановки. В продължение на епохи вярващите свързват своите очаквания със светителя Николай и постоянно получават от него отговор на молитвите си. И в днешни дни този светец се уважава с особена обич от християните. В дните на отбелязване на паметта на светителя Николай храмовете са постоянно цялостни с богомолци. Едни благодарят на светията за помощта и отбраната, други му разкриват съкровените си скърби и паники с вяра да получат скоро освобождение от грозяща заплаха. С убеденост може да се каже, че всеки получава от свети Николай духовна разтуха и помощ.
Въпрос: На 9 май означаваме също и годишнина от освобождението от фашизма - Денят на успеха, а в Европа - този ден се отбелязва като Денят на Европа. Какво бихте споделили по този мотив?
Отговор: Мисля, че всяка паметна дата следва да бъде маркирана и осмислена в нейния исторически подтекст. Без Великата Победа ние не бихме имали Европа такава, каквато е тя в последните десетилетия, и, уповавам се, ще остане такава, без значение от всички опити за смяна и пренаписване на историята. Не би трябвало да минава нито едно десетилетие, нито даже век, без в паметта на народите да остава спомен за това каква ужасна заплаха се надига тогава над Европа и какъв героизъм правят европейските нации за своята независимост и самостоятелност, принасяйки на олтара на свободата голяма жертва. Що се отнася до Деня на Европа като празник, то той няма такава продължителна история и се отбелязва от 2008 година в чест на декларацията на Шуман, в действителност положила началото на европейската интеграция. Смятам, че не би трябвало да противопоставяме тези дати и празници. Но сигурно, без нашата обща победа над фашизма, през днешния ден не би имало Европейски съюз, сплотяващ 28 европейски страни, включително и България.
Въпрос: Какво бихте споделили за историческите връзки сред Българската и Руската Православни църкви? Какво е тяхното директно проявяване в историята на Подворието?
Отговор: Самото освещаване на съветската посолска черква от българско духовенство в съдействие с руснаците на 11/24 септември 1914 година се явява изключително значимо събитие: тогава в наличието на главата на съветската задача А. Савински и представители на редица дипломатически задачи се прави чинът на освещаването на храма от Доростолския и Червенски митрополит Василий (той замества тежко боледуващият глава на Българската черква - българския екзарх Йосиф Първи), в съслужение с протосингела на Екзарха - архимандрит Стефан (впоследствие митрополит Софийски, а в интервала от 1945 година до 1948 година - Екзарх български), настоятелят на храма архимандрит Николай, както и съветският йеромонах Ювеналий и българският йеромонах Харитон. Българският Екзарх Йосиф посочва това събитие начало на братското единство на две православни църкви, защото за първи път след провъзгласяването на Българската екзархия през 1872 година Светият Синод на Руската Църква се обръща към главата на българската черква с молба персонално да освети посолския храм в София, което свидетелства за блян към възобновяване на каноническото общение.
За историческите връзки на нашите Православни църкви може да се приказва доста, тяхната история наброява повече от хиляда години. Началото им се отнася към интервала на Кръщението на Русия, когато от България в Русия идват представители на българското православно духовенство, а с тях и богослужебни книги на разбираемия славянски език. През 14 век, в интервала на " второто южнославянско въздействие ", тези връзки укрепват с помощта на Светителя Киприян и неговите почитатели. Когато вследствие на османските завоевания България изгубва своята държавна и национална самостоятелност, укрепената Русия става цитадела и бранител на Православието и православните братя-славяни. Апотеоз на тази битка се явява Освобождението на България, 140-годишнината от което бе необятно маркирано предходната година. Да напомним, че православното духовенство - и на Руската, и на Българската Православни църкви - дадоха своя нравствен принос за тази победа. Да не забравяме също и ролята на представителите на съветската емиграция в развиването на духовното обучение в България през вековете.
Свети Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец, прочут от Руската и Българската Православни църкви, с целия собствен живот и служение свидетелства за нашето несъкрушимо духовно единение. Светите му мощи се покоят в криптата на нашия храм и ние всекидневно виждаме потока от вярващи, които прииждат към него, с цел да търсят молитвената помощ и покровителство.
Въпрос: Как е вярно да честваме деня на светителя Николай Чудотворец? Какво да вършим в този ден? Как Подворието на Руската Православна черква в България ще означи своя престолен празник?
Отговор: Както всеки огромен църковен празник, този ден би трябвало да бъде отдаден на молитва и на първо място - на богослужението в храма. Сутринта на 9 май в нашия храм ще има празнично свещенодействие, на което каним всички искащи да почетат паметта на Свети Николай. Посещението на храма и присъединяване в богослужението е демонстрация на нашата обич към светията, това е жива връзка с Небесната Църква, тържествуваща на небесата. Това е изцяло изпълним принос за нашето присъединяване в църковния живот и, в случай че щете, в запазването на вековната традиция на удостояване на светия Божий ласкател. Но присъединяване в църковния живот не е единственото, което можем да създадем. Почитането на светителя би трябвало да бъде не на думи, а с каузи. Истинското уважение на светеца е удостояване на неговите добродетели, тези положителни качества на душата му, с които той угажда на Бога.
Светителят Николай Чудотворец се отличава с изключително състрадание и сърдечност към потребностите на хората. И в случай че в деня на почитанието на светеца окажем помощ на нашите близки, родственици, познати, в случай че станем жива част от ориста на човек, който се нуждае от нашата поддръжка, то коства ми се това ще бъде най-хубавото удостояване на светеца в деня на църковния празник. Когато молитвата и положителните каузи станат значима част от нашия живот, тогава, както споделя митрополит Антоний Сурожски: " Св. Николай със своя живот и молитва ще направи за нас допустимо това, което считаме за невероятно, тъй като Божията мощ в отпадналост се демонстрира, и всичко е налично за нас, всичко е допустимо за нас в Господа Иисуса Христа, който ни укрепва. "
Въпрос: През май българите означаваме също паметта на Свети Георги Победоносец, Деня на славянската книжовност и паметта на нейните основатели братята Кирил и Методий. Какво бихте желали да пожелаете на българите за тези светли празници?
Отговор: Наистина месец май е богат на празници. Георги Победоносец е популярен светия. Той се уважава тържествено и общонародно. Добра и хубава традиция е българският народ да уважава по този начин светеца. В неговия облик ясно се демонстрират християнското геройство, верността към положителното и справедливостта, отзивчивостта към непознатата неволя. Ако такива качества се признават за блян, то това значи, че в глъбините на националния темперамент те заемат централно място. Уверен съм, че Свети Георги ще бъде постоянно бранител и настойник на българския народ. Впрочем, на съветския също, тъй като и в Русия той е изключително уважаван.
А, несъмнено, и нашите славянски учители, равноапостолните Кирил и Методий, които се явяват жив знак на нашето православно единение. Те поставят солидна основа за самобитния живот на славянските нации. Те свързват всички нас в обща религия, книжовност, с тази висока просвета и език, който е понятен за всеки, без значение от това, на кой от славянските нации принадлежи.
В навечерието на огромните църковни празници бих желал да пожелая на всички положителното и светлото начало на живота постоянно да намира своето олицетворение в нашия живот и паметта на светите Божии угодници да остава постоянно жива връзка с вековната православна традиция.
Оля Ал-Ахмед, БТА
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ