Нашите предци са виждали във света около нас. Ако ние

„ Нашите предшественици са виждали във света към нас. Ако ние виждаме едно огромно остаряло дърво и за нас това е едно огромно остаряло дърво, те виждат в него доста повече неща. То може да е дом на змея, може да е дърво, под което самодивите танцуват. Именно това многопластово разбиране на света към нас може би стартира да ни липсва “. Това разяснява в новия епизод на „ bTV Разказва “ – „ Змейова участ “, Георги Мишев, лекар в региона на културно-историческото завещание.

„ Поверия, митове, легенди, места, свързани с нашата фулклорна и митологична памет... Чрез тях ние съхраняваме своята еднаквост. Защото идентичността на един народ, на един етнос, е една форма, едно формирование, което не се гради нито за ден, нито за година, нито за век. Идентичността е нещо, което се построява със епохи. Надгражда се, към нея непрестанно се прибавят нови детайли, само че в случай че това върху, което надграждаме се срути, цялата структура ще пропадне. Така че в действителност ние не можем да продължаваме напред и да съхраняваме своята еднаквост като български народ, забравяйки легендите, поверията,фоклорната митология, нещата, които са ни основали, такива каквито сме и които ни отличават от останалите “, разяснява Диана Радойнова, професор по антропология в университет " Проф. Асен Златаров " в Бургас.

„ Змеят си е човек с крилата. Той бил доста мощен, де. Змеят е мощен. Сега да ти кажа, от кое място идва - не мога да ти кажа от кое място. Богът го праща. Признават го бабите от потомство на потомство. Казват, че тук змеят е бил в нашето село. Тук има едни скали. Много огромни. Змеят ги е търкалял. Той ги е оправял “, разяснява Вангелия Влахова, гражданин на село Пирин.

Образът на змея участва при всички балкански нации и е извънредно непосредствен. Имаме го и при гърците, по този начин наречения дракос. Имаме го и при румънците, имаме го и при сърбите. Когато приказваме за земите, където сме ние българите в днешни дни, то неизбежно това са божества от тракийската просвета, от гръко-римската просвета, където това са божества свързани с слънцето. И с небесата, и с гръмотевиците. Неслучайно в един от орфическите легенди за зачеването на господ Дионис, той е заченат от Персефона, от подземната богиня, която зачева от небесния господ, от господ Зевс, само че той е приел облика на дракон. Нашият народ в избрани региони го свързва с облика на духа на мястото или духа страж. В тази връзка дракон... Змеят е този genius loci, който познаваме в древността, духът на мястото “, показва Георги Мишев.

„ Като стартира да гърми. Казва го чуеш да гърми оттук - това е гинчовият дракон. Другият гърмеш, той е там - това е различен дракон.  Една жена пристигнала да търси змеят. Да пита къде е и да се увери, че съществува. Тя споделила. Змеят не е човек, змеят е демон. Дявол е. Нашето село тогава го удари градушка. До коренче. От единия завършек на селото - до другия край. Само в нашето село падна град. Баш където е змеят “, споделя Вангелия Влахова.

„ Най-яркият спомен ми е от моето детство е, когато с баба ми отивахме на работа доста високо в планината. И когато започваше някаква стихия, баба вземеше да се кръсти и да вика: „ Гинчоооооооооооооооооооооо! Ела, Гинчо! Ела да помагаш! Да ни спасиш! Житото да не ни отнеме! “ И най-вече се интересувах аз като дете, и дядо разказваше доста. Баба повече разказваше за Гинчова Каля, за змея. Айде, мълчи, мълчи! Ще ти кажа всичко за една приказка, ще ти опиша “, добавя още тя.

Легенда споделя, че Калина - една от най-хубавите девойки в село Пирин, се спуснала до реката, с цел да налее вода. Извила се мощна стихия. Бурните води на реката сграбчили един бор. Калина се хванала за него, само че речните талази ги понесли. Никой повече не видял момичето.

В подножието на вр. Ореляк се намира огромна пещера известна като Змейова дупка или домът на Пиринския дракон. Според легендата Калина била избавена от змея. Той я отнесъл в своята дупка и я направил своя брачна половинка.

Калина към този момент чакала дете, когато един път змеят легнал на пролетното слънце в скута на невястата си, с цел да подремне. Заръчал ѝ, в случай че види в небето облаче, да го разсъни. Змейовата невяста видяла облачето, само че ѝ дожаляло да разсъни змея. Скоро облакът станал огромен и буреносен. От облака излязъл Беласишкият дракон. Той пробил пещерата и умъртвил брачна половинка ѝ. Змейовата невяста останала вдовица. Едно овчарче я разкрило и разказало в селото. Калина била свалена от пещерата и прибрана вкъщи. Не след дълго се родило и детето.

„ Момчето се ражда, само че на никое място не е записано. Аз вървях особено да търся тази работа. Да видя дали е записано в църквата, кръстено ли е. Нито е кръстено, нито е записано, че е родено, тъй като е змейско дете. И тогава бащата изгонва Калина от къщата, защото той не може да я приема. А дребното дете остава при дядото и при бабата. Те го отглежда и по този начин, когато момчето пораства, желае да отмъсти. Отишъл и толкоз мощен бил, толкоз мощен, че с една ръка събарял боровете, местил скалите “, споделя Любимка Бисерова, национална певица и гражданин на село Пирин.

„ Тези места, където има толкоз остарял живот, който е видял толкоз доста, наложително са населявани от някаква божествена или свърхестествена мощ. И не инцидентно змеят прави своя дом, както в някои пещери, по този начин и в короната на такива вековни дървета. Светно, те са неразрешени да се секат, неразрешени са каквото и да се наврежда на тях “, споделя Георги Мишев, лекар в региона на културно-историческото завещание.

Цялата първа част от епизода " Змейова участ " - вижте във видеото.