Кеворк Кеворкян: Няма кой да ги наеме
Нашите мазноци не знаят какво би трябвало да създадат. Затова от ден на ден ще ги отблъскват в периферията на Пазарлъка
Кеворк Кеворкян
Покрай надхитрянето за „ Лукойл “ още веднъж стана ясно, че нашите властници нямат нюх и сетива за деликатните нюанси в Голямата Търговия, в каквато се трансформира днешната международна политика. И това даже не се прикрива - Тръмп напряко си изиска и получи достъп до залежите с редкоземни детайли в Украйна, като частична отплата за тези милиарди, които счита, че украинците му дължат.
Ние пък продължаваме да разчитаме на подмазваческите си умения, само че те към този момент не правят работа – на Големите не им са нужни елементарни лакеи, а хора, които предусещат ползите им и даже могат да ги задоволят, без ненужно да се обявяват.
Нашите мазноци не схващат това, а даже и да го схващат, не знаят какво би трябвало да създадат. Затова от ден на ден ще ги отблъскват в периферията на Пазарлъка - да си висят там с изплезени езици и да се надяват, че някой ден ще ги включат в някоя дребна спекулация.
Наемници на повикване – гордостта на сакатия ни Преход.
Но по какъв начин да те наемат за някоя спекулация и даже единствено да ти имат вяра донейде, когато от заран до вечер врещиш, че Бойко и Пеевски щели да откраднат „ Лукойл “! И ще създадат това под носа на руснаците и американците!
На бъдещите притежатели на рафинерията въобще не им е нужна сходна олелия. Те избират тукашният „ Лукойл “ да си остане една тайнственост, каквато си е - заченат е по този начин от русофоба Костов, който напряко подари „ Нефтохим “ на руснаците. За това обаче кандидат-наемниците не врещят.
Няма да е мъчно да се планува развръзката към „ Лукойл “: избранникът на американците ще получи преференциално рафинерията; руснаците пък, от своя страна, ще ни осъдят, тъй като сме позволили това да се случи под действителната й цена – а в сходни случаи Арбитражният съд във Вашингтон постоянно отсъждал, както се твърди, в интерес на ищеца.
Ами, нашите с изплезените езици? Симеон Дянков се хвалеше, че „ ще
напляска по дупето във всеки съд руснаците “ – това са негови думи.
А тъкмо те го взеха на работа в съветска банка, откакто свиреп ни осъдиха, до момента в който се почесвахме какво да вършим с АЕЦ „ Белене “.
Сега не се вижда, кого, горките руснаци, да настанят да брои рублите им в някоя затворена банка: изплезените езици са си една разрушена тайфа, а и по начало се оказаха по-голяма мътилка, в сравнение с се очакваше.
В случая, единственият им келепир на кандидат-наемниците е, че непрестанно си тикат физиономиите в камерите, напряко са психясали в това отношение, неукротим е нагонът на водачите им да обсебят медийните трибуни - и въобще не си дават сметка, че единствено се злепоставят по този метод.
Телевизиите пък даже не се сещат, че би трябвало да наложат някаква хигиена в връзките си с политиците ни – и най-много да ги защищават от злоупотреби с телевизионните трибуни, които те употребяват като серийни изнасилвачи. Така ще се пречисти и самото политическо говорене. Сега партийните „ водачи “ се грижат само за себе си - не и за концепциите, които би трябвало да се свържат трайно с партиите им. Този нарцисизъм е напряко слисващ. Двама-трима души се надцакват и с това се изчерпва политическия разговор.
През последните седмици кандидат-наемниците се зазяпаха в датата
21 ноември, дъвчеха я и я ослюнчваха до премала – и най-после се оказа, че една седмица преди въпросната дата американците ни предоставиха сякаш невъзможната дерогация за „ Лукойл “. И това се оказа ненадейно основно за кандидат-наемниците. Тия хора нямат достъп до съществени източници – и то таман в „ храма “, в който се допуска, че се кръстят най-усърдно. Никой не ги взема на съществено.
И като цяло, като страна, на практика нямаме съществени контакти, всичко се изчерпва с неугледни ритуали, извършени небрежно и неискрено. И това не е от в този момент. Още в далечната 1990-а година американските наблюдаващи бяха смутени от фасона на зараждащата се съпротива. Държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър даже беше непристойно недодялан и неправдив: опозиционерите ни „ приличали на ваксаджии, които са не запомнили да лъснат личните си обувки “. Тия неща не трябва да се не помнят.
И до момента политиците ни не разсънват постоянно откровеното утвърждение на новите си сътрудници - и като че ли даже не чакат да се отнасят прекомерно съществено към тях. Станахме очевидци и на прояви на брутална неучтивост. Например, когато накиснаха военачалник Николай Колев, един заслужен български офицер, за „ собствен “ приближен човек - в един конфиденциален документ, изминал от кореспонденцията на посолството в София.
Въпреки всичко в никакъв случай не са липсвали претенденти за наемници. Вечеряхме – историята е от преди петнайсетина години – с един доста прочут по това време политик. По някое време той се умисли и сетне сподели, че желае да показа нещо, само че се колебае.
Поощрих го и чух следната история: при последното му посещаване в посолството индивидът, с който контактувал, го посрещнал с една декларация и изискал нашият човек, в случай че е склонен, да я подпише. Това било декларация за съдействие.
Предпочетох, в оня ден, въобще да не разясняваме случката.
Предпочитам да не я разясня и в този момент.
Но съм уверен в истинността й.
Кеворк Кеворкян
Покрай надхитрянето за „ Лукойл “ още веднъж стана ясно, че нашите властници нямат нюх и сетива за деликатните нюанси в Голямата Търговия, в каквато се трансформира днешната международна политика. И това даже не се прикрива - Тръмп напряко си изиска и получи достъп до залежите с редкоземни детайли в Украйна, като частична отплата за тези милиарди, които счита, че украинците му дължат.
Ние пък продължаваме да разчитаме на подмазваческите си умения, само че те към този момент не правят работа – на Големите не им са нужни елементарни лакеи, а хора, които предусещат ползите им и даже могат да ги задоволят, без ненужно да се обявяват.
Нашите мазноци не схващат това, а даже и да го схващат, не знаят какво би трябвало да създадат. Затова от ден на ден ще ги отблъскват в периферията на Пазарлъка - да си висят там с изплезени езици и да се надяват, че някой ден ще ги включат в някоя дребна спекулация.
Наемници на повикване – гордостта на сакатия ни Преход.
Но по какъв начин да те наемат за някоя спекулация и даже единствено да ти имат вяра донейде, когато от заран до вечер врещиш, че Бойко и Пеевски щели да откраднат „ Лукойл “! И ще създадат това под носа на руснаците и американците!
На бъдещите притежатели на рафинерията въобще не им е нужна сходна олелия. Те избират тукашният „ Лукойл “ да си остане една тайнственост, каквато си е - заченат е по този начин от русофоба Костов, който напряко подари „ Нефтохим “ на руснаците. За това обаче кандидат-наемниците не врещят.
Няма да е мъчно да се планува развръзката към „ Лукойл “: избранникът на американците ще получи преференциално рафинерията; руснаците пък, от своя страна, ще ни осъдят, тъй като сме позволили това да се случи под действителната й цена – а в сходни случаи Арбитражният съд във Вашингтон постоянно отсъждал, както се твърди, в интерес на ищеца.
Ами, нашите с изплезените езици? Симеон Дянков се хвалеше, че „ ще
напляска по дупето във всеки съд руснаците “ – това са негови думи.
А тъкмо те го взеха на работа в съветска банка, откакто свиреп ни осъдиха, до момента в който се почесвахме какво да вършим с АЕЦ „ Белене “.
Сега не се вижда, кого, горките руснаци, да настанят да брои рублите им в някоя затворена банка: изплезените езици са си една разрушена тайфа, а и по начало се оказаха по-голяма мътилка, в сравнение с се очакваше.
В случая, единственият им келепир на кандидат-наемниците е, че непрестанно си тикат физиономиите в камерите, напряко са психясали в това отношение, неукротим е нагонът на водачите им да обсебят медийните трибуни - и въобще не си дават сметка, че единствено се злепоставят по този метод.
Телевизиите пък даже не се сещат, че би трябвало да наложат някаква хигиена в връзките си с политиците ни – и най-много да ги защищават от злоупотреби с телевизионните трибуни, които те употребяват като серийни изнасилвачи. Така ще се пречисти и самото политическо говорене. Сега партийните „ водачи “ се грижат само за себе си - не и за концепциите, които би трябвало да се свържат трайно с партиите им. Този нарцисизъм е напряко слисващ. Двама-трима души се надцакват и с това се изчерпва политическия разговор.
През последните седмици кандидат-наемниците се зазяпаха в датата
21 ноември, дъвчеха я и я ослюнчваха до премала – и най-после се оказа, че една седмица преди въпросната дата американците ни предоставиха сякаш невъзможната дерогация за „ Лукойл “. И това се оказа ненадейно основно за кандидат-наемниците. Тия хора нямат достъп до съществени източници – и то таман в „ храма “, в който се допуска, че се кръстят най-усърдно. Никой не ги взема на съществено.
И като цяло, като страна, на практика нямаме съществени контакти, всичко се изчерпва с неугледни ритуали, извършени небрежно и неискрено. И това не е от в този момент. Още в далечната 1990-а година американските наблюдаващи бяха смутени от фасона на зараждащата се съпротива. Държавният секретар на Съединени американски щати Джеймс Бейкър даже беше непристойно недодялан и неправдив: опозиционерите ни „ приличали на ваксаджии, които са не запомнили да лъснат личните си обувки “. Тия неща не трябва да се не помнят.
И до момента политиците ни не разсънват постоянно откровеното утвърждение на новите си сътрудници - и като че ли даже не чакат да се отнасят прекомерно съществено към тях. Станахме очевидци и на прояви на брутална неучтивост. Например, когато накиснаха военачалник Николай Колев, един заслужен български офицер, за „ собствен “ приближен човек - в един конфиденциален документ, изминал от кореспонденцията на посолството в София.
Въпреки всичко в никакъв случай не са липсвали претенденти за наемници. Вечеряхме – историята е от преди петнайсетина години – с един доста прочут по това време политик. По някое време той се умисли и сетне сподели, че желае да показа нещо, само че се колебае.
Поощрих го и чух следната история: при последното му посещаване в посолството индивидът, с който контактувал, го посрещнал с една декларация и изискал нашият човек, в случай че е склонен, да я подпише. Това било декларация за съдействие.
Предпочетох, в оня ден, въобще да не разясняваме случката.
Предпочитам да не я разясня и в този момент.
Но съм уверен в истинността й.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ