Нашето Слънце е огромно, поне в сравнение със Земята и

Нашето Слънце е голямо, най-малко в съпоставяне със Земята и другите планети в Слънчевата система. Но то е жълто джудже.

Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система. Диаметърът му е почти 1,4 милиона километра, което го прави почти 100 пъти по-голямо от нашата планета. Въпреки големите си размери, Слънцето се назовава жълто джудже. Има причина за това, съгласно Live Science.

Според астронома Тони Уонг от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн, Съединени американски щати, Слънцето — това е е главната поредност от вид G, или по-точно, жълто джудже от вид G2V.

Звездите джуджета са получили името си, когато датският астроном Ейнар Херцшпрунг забелязал, че най-червените звезди, които следил, са или доста по-ярки, или доста по-слаби от Слънцето. Той нарекъл по-ярките звезди „ колоси “, а по-слабите „ джуджета “. Слънцето е по-близко по мярка и бляскавост до по-малките и по-слаби звезди, наречени червени джуджета, тъй че нашата звезда също се смята за джудже.

Буквата G е астрономическият код за жълтия цвят, което значи жълти джуджета с температури сред 5125 и 5725 градуса по Целзий. Според Уонг, G2 значи, че Слънцето има малко по-висока температура от типичната звезда от вид G. Температурата на повърхността на Слънцето е почти 5500 градуса по Целзий.

И въпреки всичко, наричането на Слънцето жълто джудже е ненапълно подвеждащо, защото забележимата светлина на Слънцето е най-интензивна в зеления диапазон на дължината на вълната. Слънцето обаче излъчва всички забележими цветове, тъй че действителният цвят на слънчевата светлина е бял, споделя Уонг. На Земята Слънцето наподобява жълто заради метода, по който молекулите в атмосферата разсейват другите цветове, които съставляват бялата светлина на Слънцето.

Звездите от вид G варират по мярка от почти 90% от масата на Слънцето до към 110% от масата на Слънцето. Слънцето — това е, което астрономите назовават ​​звезда от основната поредност, и това е класът, към който принадлежат множеството звезди. В ядрото на тези звезди се случва термоядрен синтез на водород в хелий, освобождавайки големи количества сила. Цветът на звездите от основната поредност се дефинира от масата на звездата. Слънцето е жълто джудже, само че по-малко солидните звезди от основната поредност са оранжеви или червени джуджета, до момента в който по-масивните са сини.

Слънцето постепенно се трансформира с придвижване на възрастта. От основаването си преди повече от 4,5 милиарда години то се е разширило с към 10% и ще продължи да пораства. Но даже до момента в който пораства, Слънцето ще се смята за джудже до последните стадии от живота си, споделя Уонг.

След към 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода за нуклеарен синтез и ще стартира доста да се уголемява, като в последна сметка ще се трансформира в червен колос. Температурата на повърхността на Слънцето ще спадне и звездата ще стане алена.