Огненият ад край Стара Загора изпепели райското кътче на семейство СНИМКИ
„ Нашето райско кътче, място, купено с доста предпочитание и гледано с доста обич, през днешния ден беше изпепелено радикално... “ – с тези думи Антоанета Димитрова от вилна зона „ Седми километър “ край Стара Загора споделя ужаса, през който минава през вчерашния ден дружно със фамилията си.
Огнената буря, която избухна в региона, погълна за часове години труд, фантазиите и спомените на десетки фамилии. Там, където през вчерашния ден е имало уют, градини и смях на деца, през днешния ден зее единствено пепел и мъртва тишина.
„ Не знам дали повода е човешка немарливост или съзнателно деяние, знам единствено, че благодаря на Бог, че сме живи и имаме къде да се приберем. Но за доста от хората тук, това, което изгоря, е всичко, което имат... “, споделя Антоанета.
Този пожар е повече от покруса. Това е уличителен зов против безотговорността, която в жегите на лятото може да коства целия живот на едно семейство. Една хвърлена цигара, едно забравено стъкло или предумисъл – и всичко рухва.
Сред руините обаче остава едно – благодарността. Благодарността към пожарникарите и доброволците, които, без да мислят за личния си живот, се борят с огъня, с цел да спасят непознатия дом.
И остава вярата, че на следващия ден тези хора ще имат сили да стартират изначало. Но и апелът към всички нас: преди да създадем каквото и да било – волно или несъзнателно – да помислим за следствията. Защото за секунди можем да унищожим нечий живот.
Това, което остана след пожара в семейната вила на " Седми километър "
А преди изглеждаше по този начин...
Огнената буря, която избухна в региона, погълна за часове години труд, фантазиите и спомените на десетки фамилии. Там, където през вчерашния ден е имало уют, градини и смях на деца, през днешния ден зее единствено пепел и мъртва тишина.
„ Не знам дали повода е човешка немарливост или съзнателно деяние, знам единствено, че благодаря на Бог, че сме живи и имаме къде да се приберем. Но за доста от хората тук, това, което изгоря, е всичко, което имат... “, споделя Антоанета.
Този пожар е повече от покруса. Това е уличителен зов против безотговорността, която в жегите на лятото може да коства целия живот на едно семейство. Една хвърлена цигара, едно забравено стъкло или предумисъл – и всичко рухва.
Сред руините обаче остава едно – благодарността. Благодарността към пожарникарите и доброволците, които, без да мислят за личния си живот, се борят с огъня, с цел да спасят непознатия дом.
И остава вярата, че на следващия ден тези хора ще имат сили да стартират изначало. Но и апелът към всички нас: преди да създадем каквото и да било – волно или несъзнателно – да помислим за следствията. Защото за секунди можем да унищожим нечий живот.
Това, което остана след пожара в семейната вила на " Седми километър "
А преди изглеждаше по този начин...
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ