Трябва да започнем планове за перманентна пандемия
Нашето мислене за пандемията през последната година бе определяно от допускането – от време на време очевидно, постоянно неявно – че в някакъв миг всичко ще завърши и още веднъж ще се " върнем към естественото ". Това съмнение е значително неправилно. Променливият и неосезаем SARS-CoV-2 може да стане наш непрекъснат зложелател – като грипа, само че по-лош от него. И даже най-после да се изпари, нашият живот и нормални привички към този момент ще са се трансформирали необратимо. Връщането обратно няма да е опция; единственият метод е напред. Но по какъв начин тъкмо?
Повечето епидемии изчезват тогава, когато популацията придобие групов имунитет и патогенът разполага с прекомерно малко уязвими тела, способни да са гостоприемници за неговото саморазпространение. Тази стадна отбрана се реализира посредством композиция от натурален имунитет при хората, които са се възстановили от инфекцията и имунизация за останалата част от популацията.
В случая със SARS-CoV-2 обаче, последните развития демонстрират, че може в никакъв случай да не реализираме групов имунитет. Дори Съединените щати, които водят по имунизация измежду множеството други страни и където към този момент имаше доста инфектирани, няма да стигнат до там. Такива са резултатите от на Кристофър Мурей от Вашингтонския университет и Питър Пайот от Лондонското учебно заведение за хигиена и тропическа медицина.
Основната причина е непрекъснатата поява на нови разновидности, които се държат съвсем като нови вируси. Клинично изпитване на ваксини в Южна Африка сподели, хората в плацебо групата, които преди са били инфектирани с един вариант, нямат никакъв имунитет против неговия мутирал потомък и са се заразили още веднъж. Подобни резултати идват от някои места в Бразилия, които изкараха солидна болест и след това епидемиите се възобновиха.
Така имунизациите остават единственият метод за придобиване на резистентен групов имунитет. И би трябвало да се признае, че някои от наличните през днешния ден ваксини са в известна степен ефикасни против някои от новите разновидности. Но с времето те ще станат безсилни против идващите разновидности.
Повечето епидемии изчезват тогава, когато популацията придобие групов имунитет и патогенът разполага с прекомерно малко уязвими тела, способни да са гостоприемници за неговото саморазпространение. Тази стадна отбрана се реализира посредством композиция от натурален имунитет при хората, които са се възстановили от инфекцията и имунизация за останалата част от популацията.
В случая със SARS-CoV-2 обаче, последните развития демонстрират, че може в никакъв случай да не реализираме групов имунитет. Дори Съединените щати, които водят по имунизация измежду множеството други страни и където към този момент имаше доста инфектирани, няма да стигнат до там. Такива са резултатите от на Кристофър Мурей от Вашингтонския университет и Питър Пайот от Лондонското учебно заведение за хигиена и тропическа медицина.
Основната причина е непрекъснатата поява на нови разновидности, които се държат съвсем като нови вируси. Клинично изпитване на ваксини в Южна Африка сподели, хората в плацебо групата, които преди са били инфектирани с един вариант, нямат никакъв имунитет против неговия мутирал потомък и са се заразили още веднъж. Подобни резултати идват от някои места в Бразилия, които изкараха солидна болест и след това епидемиите се възобновиха.
Така имунизациите остават единственият метод за придобиване на резистентен групов имунитет. И би трябвало да се признае, че някои от наличните през днешния ден ваксини са в известна степен ефикасни против някои от новите разновидности. Но с времето те ще станат безсилни против идващите разновидности.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ