Митко Иванов за първите историографски опити за систематизиране на бургаското минало
„ Нашата цел не е да ги иронизираме, че дълго време описват тези небивалици за Бургас като рибарско населено място. Напротив – по-скоро можем да опитаме да очертаем приносите на всеки един от тях, доброжелателността, с която са подхождали към историята на града “. С тези думи историографът, публицист и художник Митко Иванов разгласи тематиката в авторската си графа „ Старият Бургас “.
Кои са първите?
Митко Иванов споделя, че първият човек, който поставя съществени старания да систематизира сведенията за града, е бургаският възрожденец Стоян Шивачев.
И до ден сегашен бургаският музей пази ръкописът на Шивачев от далечната 1884 година. По думите на Митко Иванов един от сериозните приноси на този ръкопис е в етнографски аспект. „ Шивачев цитира говора на тогавашните бургасчани и техния опит да приказват на гръцки, въпреки това постоянно да е била комбинация от думи от български и турски “. Разбира се, има и други елементи от ръкописа, които са с висока стойност. Там за първи път е направено изложение на „ розата на ветровете “.
Следващатазнаменита персона еКонстантин Иречек. „ Той минава през града най-вероятно през втората половина на 1884 година. Описва своите наблюдения за всекидневието на бургазлии, дава точни статистики и предава всеобщото мнение, че България и Румелия би трябвало да бъдат едно, цитирайки самите бургаски българи “. Константин Иречек прави опити за историография на мястото, само че точно негово е изказванието, че Бургас е като село, освен това съпоставено с Анхиало.
Атанас Христов е другата персона, записала името си със златни букви в историографията на Бургас. Издава три алманаха за Бургас - през 1927, 1928 и през 1939 година. Последният съдържа освен доста огромен брой статистики, само че и персони. „ За жал, и той повтаря някои неточности, свързани с теорията за рибарското населено място, което не е имало по-стара история “, споделя водещият на рубриката „ Старият Бургас “.
Учителят Христо Димитров от Градец, написващ историята на бургаския храм „ Св. св. Кирил и Методий “. „ Покрай тази история той загатва доста сведения за града “, споделя Митко Иванов.
Георги Попстойчев Аянов, етнограф, който се е подвизавал като бележит преподавател и основател на алманаха от 1958 година, в който са прегледани разнообразни аспекти от историята на града. Дял в тази брошура имат чистата история на Бургас, статистики за популацията, икономическото и културното развиване, както и революционното придвижване. „ Можем да кажем, че това е първият опит за едно редовно и модерно издание “, споделя Митко Иванов, с ангажимента, че въпросът за успешността му е спорен.
„ През 2005 година, когато започнахме да образуваме екипа, обърнахме метода към проучванията. Първо, с проф. Карайотов започнахме да трупаме огромна база от сведения. Привлякохме последователно подобаващите консултанти и съветници и чак тогава пристъпихме към написването на съответния епистоларен труд през 2009 и 2010 година. беше издадена при започване на 2011 година “, напомня съавторът Митко Иванов. И добавя, че основополагащо е било да има единомишленици, които да са подготвени за екипна работа. Според него не е било значимо да бъдат подредени няколко професорски трофеи за придаване на тежест на труда, тъй като това не постоянно е резултатно.
Още по-темата, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл:
Кои са първите?
Митко Иванов споделя, че първият човек, който поставя съществени старания да систематизира сведенията за града, е бургаският възрожденец Стоян Шивачев.
И до ден сегашен бургаският музей пази ръкописът на Шивачев от далечната 1884 година. По думите на Митко Иванов един от сериозните приноси на този ръкопис е в етнографски аспект. „ Шивачев цитира говора на тогавашните бургасчани и техния опит да приказват на гръцки, въпреки това постоянно да е била комбинация от думи от български и турски “. Разбира се, има и други елементи от ръкописа, които са с висока стойност. Там за първи път е направено изложение на „ розата на ветровете “.
Следващатазнаменита персона еКонстантин Иречек. „ Той минава през града най-вероятно през втората половина на 1884 година. Описва своите наблюдения за всекидневието на бургазлии, дава точни статистики и предава всеобщото мнение, че България и Румелия би трябвало да бъдат едно, цитирайки самите бургаски българи “. Константин Иречек прави опити за историография на мястото, само че точно негово е изказванието, че Бургас е като село, освен това съпоставено с Анхиало.
Атанас Христов е другата персона, записала името си със златни букви в историографията на Бургас. Издава три алманаха за Бургас - през 1927, 1928 и през 1939 година. Последният съдържа освен доста огромен брой статистики, само че и персони. „ За жал, и той повтаря някои неточности, свързани с теорията за рибарското населено място, което не е имало по-стара история “, споделя водещият на рубриката „ Старият Бургас “.
Учителят Христо Димитров от Градец, написващ историята на бургаския храм „ Св. св. Кирил и Методий “. „ Покрай тази история той загатва доста сведения за града “, споделя Митко Иванов.
Георги Попстойчев Аянов, етнограф, който се е подвизавал като бележит преподавател и основател на алманаха от 1958 година, в който са прегледани разнообразни аспекти от историята на града. Дял в тази брошура имат чистата история на Бургас, статистики за популацията, икономическото и културното развиване, както и революционното придвижване. „ Можем да кажем, че това е първият опит за едно редовно и модерно издание “, споделя Митко Иванов, с ангажимента, че въпросът за успешността му е спорен.
„ През 2005 година, когато започнахме да образуваме екипа, обърнахме метода към проучванията. Първо, с проф. Карайотов започнахме да трупаме огромна база от сведения. Привлякохме последователно подобаващите консултанти и съветници и чак тогава пристъпихме към написването на съответния епистоларен труд през 2009 и 2010 година. беше издадена при започване на 2011 година “, напомня съавторът Митко Иванов. И добавя, че основополагащо е било да има единомишленици, които да са подготвени за екипна работа. Според него не е било значимо да бъдат подредени няколко професорски трофеи за придаване на тежест на труда, тъй като това не постоянно е резултатно.
Още по-темата, чуйте от Митко Иванов в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ




