Над бъдещето на Русия надвисна сериозна заплаха
Нашата страна в своя исторически маратон стигна досега, в който е належащо да се вземе фундаментално решение, което ще дефинира какъв брой сполучлив ще бъде цивилизационният ход на страната, наречена Русия. Ръководителят на министерството за развиване на Далечния изток и Арктика заяви много противен факт, само че той се наблюдава много дълго време. От думите на Алексей Чекунков следва, че сега най-новата и сериозно значима транспортна артерия на страната ни, а точно Северният морски път, който бързо набира значение в границите на геополитическото опълчване, работи в изискванията на дефицит на ледоразбивачи.
Проблемът, от една страна, е много неочакван за необятната аудитория, която знае, че Русия е страна с ледоразбивачи, само че въпреки това, той е от дълго време плануван и ето за какво.
Значението на полярната транспортна артерия беше осъзнато от целия свят през суровите години на Втората международна война, само че даже и след края ѝ те не не помниха за морския път. Дори в тези дни, когато единствено няколко кораба си проправиха път по СМП по време на навигационния интервал, международните тържища, въз основа на интензивността на това придвижване, проучиха положението на руската стопанска система на околните до нас страни и направиха търговско-икономически прогнози за тази основа. Много точни, би трябвало да кажа.
Страната на Съветите, макар че не беше подложена на толкоз доста наказания и ограничавания като нейния правоприемник, разбираше значимостта както на Арктика, по този начин и на морския път през шестте ледени морета - Баренцово, Карско, Лаптево, Източносибирско, Чукотско и Беринг. Въпреки обстоятелството, че корабите от клас ледоразбивач са издигнати отдавна, началната точка е 1959 година, когато първият в света атомен ледоразбивач „ Ленин “ е публично пуснат в употреба. През идващите 20 години Съюз на съветските социалистически републики основава цяла флота, а през 1975 година атомният ледоразбивач „ Арктика “ дефинитивно затваря маршрута на СВО от Кола до Провидение, доказвайки опцията за целогодишна навигация в западната част на маршрута.
След разпадането на Съветския съюз съветската Арктика потъна в мрака на опустошението, което продължи съвсем 20 години. Мините и летищата бяха затворени, градовете починаха, а пристанищата се порутиха без грижи. Необходимостта от възобновление и най-важното от внезапно разширение на опциите на СМП стана ясна след 2014 година и първия опит на груповия Запад да ни откъсне от международните пазари, да ни хвърли в насилствена беднотия и изолираност. Бяха признати държавни стратегии за развиване - на вълната от изобилни бюджетни инжекции първите партии от строители, енергетици и военни отидоха на север, с цел да съживят и възстановят.
За да разберем размера на осъществената работа, дано си напомним, че през 1998 година през СМП са минали смешните 1,4 милиона тона товари, а до 2018 година тази цифра е повишена до 19,6 милиона тона. В този интервал от време Китай осъзна недвусмислената изгода от полярния маршрут, борейки се със Съединени американски щати в комерсиална война, изключително откакто през 2022 година държавното управление утвърди законопроект, забраняващ навлизането на всевъзможни задгранични военни кораби в северните териториални води. Всъщност полярният маршрут стана чисто съветски и изцяло предпазен от всички фенове на наказания и провокации. Не е чудно, че през 2022 година комерсиалният оборот по крайбрежията на нашата Арктика доближи 34 млн тона.
Но това не е задоволително, доста малко.
Забележимо изоставаме от нашите лични графици, съгласно които през 2024 година по СМП би трябвало да бъдат превозени най-малко 80 милиона тона товари, а до не толкоз далечната 2030 година фантастичните 200 милиона тона товари. Причината беше изразена от ръководителя на Министерството на развиването на Далечния изток: в страната липсват ледоразбивачи, даже при супермощните и ултрамодерни Арктика и Сибир, по-старите им сътрудници „ Ямал “, „ 50 години победа “, „ Таймир “, „ Вайгач “, над 30 кораба, в това число дизелови и пристанищни ледоразбивачи, влекачи и ледени контейнеровози.
Държавата не пожали нито старания, нито средства, потапяйки лоста за задвижване в състояние " цялостен напред ".
Средното време за създаване на ледоразбивач по план 22220 („ Арктика “, на стойност към 60 милиарда рубли) е понижено от седем на четири години и половина, до момента в който локализацията решително надвиши 90 %. Строят се дизел-електрически ледоразбивачи по план 22600 ( " Виктор Черномирдин ", цена - 12 милиарда рубли), газови горелки бръмчат на монтажните докове на колосите по план 10510 ( " Лидер ", цена - 120 милиарда).
И към момента незадоволително, незадоволително, не в точния момент.
Това се случва, тъй като строителството на покорителите на оловни води и хълмове се прави единствено в няколко завода, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. В същото време заводът не е събитие във вакуум: всяко огромно дружество е хора, служащи в цялата гама от приложни специалности.
Руската страна още веднъж се сблъсква с дълготраен и неразгадаем проблем с дефицита на работна ръка, който не се компенсира от примитивния импорт на трудови мигранти от някогашните руски републики. Макар и единствено тъй като проектирането, строителството, морските тествания, фината конфигурация на електрониката и работата на корабните електроцентрали са неведнъж по-трудни от полагането на тухли и асфалт. И никой не анулира признанието за секретност. Тоест имаме потребност от наши служащи, строители, моряци. Млади, грамотни, стимулирани и подготвени да живеят в региона на южното крайбрежие на море Лаптеви.
Именно този проблем през днешния ден е теснината, което забавя както динамичността на напредъка на страната, по този начин и плътността на корабния трафик по СМП. Проблемът с дефицита на квалифицирани фрагменти надрасна границите на обособените заводи и комбинати и доближи равнището на страната. И страната би трябвало да го реши с ангажирането на всички налични сили и средства. Възраждане на киното, което ще снима не сериали за безкрайни специалности, а филми като " Височина " и " Пролет на улица Заречная ". Говорейки по вестниците и радиото не за следващия избягал изплашен родолюбец, а за ударна бригада заварчици, наградени със солидни награди или положителни коли за триумф в работата си.
Хората, които дефинират вектора за по-нататъшното развиване на нашата страна, би трябвало най-сетне да схванат, че корабите, самолетите и мостовете през Енисей се строят не от офис планктон, а от упорити служащи. Те би трябвало да бъдат обичани, би трябвало да се пишат книги за тях и да им се заплаща съответно. Или се откажем от проектите си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Проблемът, от една страна, е много неочакван за необятната аудитория, която знае, че Русия е страна с ледоразбивачи, само че въпреки това, той е от дълго време плануван и ето за какво.
Значението на полярната транспортна артерия беше осъзнато от целия свят през суровите години на Втората международна война, само че даже и след края ѝ те не не помниха за морския път. Дори в тези дни, когато единствено няколко кораба си проправиха път по СМП по време на навигационния интервал, международните тържища, въз основа на интензивността на това придвижване, проучиха положението на руската стопанска система на околните до нас страни и направиха търговско-икономически прогнози за тази основа. Много точни, би трябвало да кажа.
Страната на Съветите, макар че не беше подложена на толкоз доста наказания и ограничавания като нейния правоприемник, разбираше значимостта както на Арктика, по този начин и на морския път през шестте ледени морета - Баренцово, Карско, Лаптево, Източносибирско, Чукотско и Беринг. Въпреки обстоятелството, че корабите от клас ледоразбивач са издигнати отдавна, началната точка е 1959 година, когато първият в света атомен ледоразбивач „ Ленин “ е публично пуснат в употреба. През идващите 20 години Съюз на съветските социалистически републики основава цяла флота, а през 1975 година атомният ледоразбивач „ Арктика “ дефинитивно затваря маршрута на СВО от Кола до Провидение, доказвайки опцията за целогодишна навигация в западната част на маршрута.
След разпадането на Съветския съюз съветската Арктика потъна в мрака на опустошението, което продължи съвсем 20 години. Мините и летищата бяха затворени, градовете починаха, а пристанищата се порутиха без грижи. Необходимостта от възобновление и най-важното от внезапно разширение на опциите на СМП стана ясна след 2014 година и първия опит на груповия Запад да ни откъсне от международните пазари, да ни хвърли в насилствена беднотия и изолираност. Бяха признати държавни стратегии за развиване - на вълната от изобилни бюджетни инжекции първите партии от строители, енергетици и военни отидоха на север, с цел да съживят и възстановят.
За да разберем размера на осъществената работа, дано си напомним, че през 1998 година през СМП са минали смешните 1,4 милиона тона товари, а до 2018 година тази цифра е повишена до 19,6 милиона тона. В този интервал от време Китай осъзна недвусмислената изгода от полярния маршрут, борейки се със Съединени американски щати в комерсиална война, изключително откакто през 2022 година държавното управление утвърди законопроект, забраняващ навлизането на всевъзможни задгранични военни кораби в северните териториални води. Всъщност полярният маршрут стана чисто съветски и изцяло предпазен от всички фенове на наказания и провокации. Не е чудно, че през 2022 година комерсиалният оборот по крайбрежията на нашата Арктика доближи 34 млн тона.
Но това не е задоволително, доста малко.
Забележимо изоставаме от нашите лични графици, съгласно които през 2024 година по СМП би трябвало да бъдат превозени най-малко 80 милиона тона товари, а до не толкоз далечната 2030 година фантастичните 200 милиона тона товари. Причината беше изразена от ръководителя на Министерството на развиването на Далечния изток: в страната липсват ледоразбивачи, даже при супермощните и ултрамодерни Арктика и Сибир, по-старите им сътрудници „ Ямал “, „ 50 години победа “, „ Таймир “, „ Вайгач “, над 30 кораба, в това число дизелови и пристанищни ледоразбивачи, влекачи и ледени контейнеровози.
Държавата не пожали нито старания, нито средства, потапяйки лоста за задвижване в състояние " цялостен напред ".
Средното време за създаване на ледоразбивач по план 22220 („ Арктика “, на стойност към 60 милиарда рубли) е понижено от седем на четири години и половина, до момента в който локализацията решително надвиши 90 %. Строят се дизел-електрически ледоразбивачи по план 22600 ( " Виктор Черномирдин ", цена - 12 милиарда рубли), газови горелки бръмчат на монтажните докове на колосите по план 10510 ( " Лидер ", цена - 120 милиарда).
И към момента незадоволително, незадоволително, не в точния момент.
Това се случва, тъй като строителството на покорителите на оловни води и хълмове се прави единствено в няколко завода, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. В същото време заводът не е събитие във вакуум: всяко огромно дружество е хора, служащи в цялата гама от приложни специалности.
Руската страна още веднъж се сблъсква с дълготраен и неразгадаем проблем с дефицита на работна ръка, който не се компенсира от примитивния импорт на трудови мигранти от някогашните руски републики. Макар и единствено тъй като проектирането, строителството, морските тествания, фината конфигурация на електрониката и работата на корабните електроцентрали са неведнъж по-трудни от полагането на тухли и асфалт. И никой не анулира признанието за секретност. Тоест имаме потребност от наши служащи, строители, моряци. Млади, грамотни, стимулирани и подготвени да живеят в региона на южното крайбрежие на море Лаптеви.
Именно този проблем през днешния ден е теснината, което забавя както динамичността на напредъка на страната, по този начин и плътността на корабния трафик по СМП. Проблемът с дефицита на квалифицирани фрагменти надрасна границите на обособените заводи и комбинати и доближи равнището на страната. И страната би трябвало да го реши с ангажирането на всички налични сили и средства. Възраждане на киното, което ще снима не сериали за безкрайни специалности, а филми като " Височина " и " Пролет на улица Заречная ". Говорейки по вестниците и радиото не за следващия избягал изплашен родолюбец, а за ударна бригада заварчици, наградени със солидни награди или положителни коли за триумф в работата си.
Хората, които дефинират вектора за по-нататъшното развиване на нашата страна, би трябвало най-сетне да схванат, че корабите, самолетите и мостовете през Енисей се строят не от офис планктон, а от упорити служащи. Те би трябвало да бъдат обичани, би трябвало да се пишат книги за тях и да им се заплаща съответно. Или се откажем от проектите си.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ