Нашата столицата – София, е град, който се радва на

Идеята градът да бъде столица, идва след Берлинския контракт от проф. Марин Дринов. На съвещание на Учредителното заседание в Търново през април 1879 година, София е препоръчана и призната единомислещо за столица на Княжество България. Градът носи името на църквата „ Света София “, а от 1992 година с решение на Столичния общински съвет, чества своя празник на 17 септември – Мчци София, Вяра, Надежда и Любов.

За страдание преди време столицата ни попада в класацията на английското списание Economist измежду 10-те града, в които качеството на живот през последните 5 години най-бързо се е влошило. А ние, всички, които сме решили да живеем тук или нямаме различен избор, се надяваме в идната ранглиста да бъдем измежду страните, в които качеството на живот се е повишило.

Ето 10 емблематични места, градски пространства в столицата на Република България, не тъй като не ги знаем, а тъй като най-вероятно не ги познаваме.

1. Църквата „ Св. София “

Църквата „ Света София “ е една от дребното непокътнати късно християнски базилики по българските земи. Тя е строена през VI в. на мястото на по-рани църкви от IV и V в. В края на XIV е била преустроена в джамия с минаре. Претърпяла е земетресенията през 1818 и 1858 година Наред с църквата „ Свети Георги “ тя е една от най-старите и скъпи исторически обекти на София от римския й интервал. Под цялата черква се намира нейното археологическо равнище, състоящо се от антични гробници, които са експонирани в музей-некропол – една от новите културни атракции в града.

2. Боянската черква

Боянската черква и прилежащата й територия, като монумент на културата се явява третия архитектурно-исторически резерват в София. Самата черква е единственият монумент на културата за Столична община, който от 1979 година е вписан в Световната листа на културното завещание. Църквата е датирана към XI-XII в. и има три строителни интервала през вековете, като е била пристроявана и разширявана. Висока й значителност се дължи на непокътнатите и реставрирани неповторими фрески от XI, XII, XIII, XV и XIX век. Счита се, че най-ранните фрески в църквата предхождат по датиране и художествени качества достиженията на ранния италиански подем.

3. Катедрален храм „ Св. Александър Невски “

Храм-паметникът „ Свети Александър Невски “ е строен в интервала 1904-1912 година по план на съветския проектант Ал. Померанцев. Решение за неговото създаване е взето от Народното събрание във Велико Търново през 1879 година като знак на благодарност към съветските освободители. Храмът е осветлен чак през 1924 година По неговото създаване вземат участие изтъкнати български и съветски архитекти. В криптата се намира една от най-ценните в България експозиция от икони.

4. Археологически музей

Буюк (Голямата) джамия e най-старата непокътната сграда в София от средновековния интервал на града. По време на руско-турската война изоставената джамия е била превърната в болница. В края на 1879 година Министерството на Народното просвещение я дава на образуваната месеци преди този момент библиотека, към която „ се допуска да се уреди музей за старини “. Официалното разкриване на библиотеката в джамията е на 2 март 1880 година През 1938-1940 година, след завършването на новите крила, е осъществен първият след 1900 година главен ремонт на джамията и разпределението на пространствата добива сегашния си тип. Музейната постройка е мощно разрушена по време на бомбардировките над София през 1943 година Едва през 1948 година Музеят още веднъж отваря вратите си.

5. Централна минерална баня

Сградата на Централна минерална баня е издигната през интервала 1905-1910 година по план на архитектите П. Момчилов и Фр. Грюнангер. Тя се явява едно от върховите достижения на българската архитектура като фасадните решения и интериора са в духа на „ националния жанр “, или също по този начин именуван „ неовизантиката “. Банята действа до 1988 година, след което дълго време е безстопанствена и през 1998 година с решение на Столичен общински съвет и й отредена нова функционалност – Музей за история на София. Северното крило остава с обичайните си функционалности и дейното потребление на минералната вода. През интервала 1998 – 2008 година са осъществени голям брой архитектурно-строителни и консервационно-реставрационни работи по акомодацията на банята за музей, само че към момента постройката не е отворена с новата си функционалност.

6. Софийски университет „ Св. Климент Охридски “

Сграда на Софийския университет е строена на три стадия в продължение на съвсем половин век. Първоначалната постройка, така наречен „ ректорат “ е по план на архитектите Бреасон, Н. Лазаров и Г. Ненов, Й. Миланов и обгръща интервала 1907-1920 година Разширението на южното крило се осъществя през 1940-1952 година по план на арх. Л. Константинов. Сегашният тип на университетския комплекс се образува след завършването на северното му крило през интервала 1972-1985 година В интериора и по фасади, постройката е богата на архитектурно-художествен синтез. Тук са работили изтъкнати български статуи и художници като Парашчук, Шиваров, Ив Пенков.

7. Църква (Ротонда) „ Св. Георги “

Църквата е най-стария непокътнат и експониран монумент на културата в София. Сградата неведнъж е сменяла своята функционалност. Първоначално е била издигната за пантеон (мартириум), през III-IV в. Била е също и социална постройка и част от археологическия комплекс, експониран навън в двора на хотел „ Шератон “. По време на Възраждането служи за православен храм и има мощно изменен външен тип. Интериорът на църквата е извънредно богат на архитектурно-художествен синтез. Интерес съставляват реставрираните фрески от XVI, XVII и XIX в.

8. Сградата на Народното събрание

Сградата на Народното събрание е строена на три стадия. Първоначалният план от 1884 година принадлежи на проектант К. Йованович. Сградата е тържествено осветена на 25 ноември 1884 година По-късно през 1896-1899 година арх. Й. Миланов построява двуетажното северно крило, а през 1925 година арх. П. Койчев стартира построяването на триетажното крило, което оформя дефинитивно постройката към площад „ Александър Невски “. В интериора постройката на Народното събрание е доста богата на архитектурно-художествен синтез. Тя има значимо значение в композицията на площад „ Народно заседание “.

9. Централни хали

Сградата на централните хали е издигната в интервала 1902-1905 по план на проектант Наум Торбов. Тя има значима композиционна роля в построяването на архитектурния отбор „ площад Бански “ – улица „ Пиротска “ – бул. „ Мария Луиза “. Явява се един от емблематичните мостри на българския жанр “неовизантика ” в архитектурата от началото на XX в. Фасадите са доста богати на каменна пластика и други детайли на архитектурно-художествен синтез. Халите бяха главно реконструирани и отвориха наново порти за жителите на София през 2001 година В сутерена са непокътнати и експонирани археологически остатъци от римския интервал на София.

10. Народна библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “

Строителството на национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методи “ стартира през 1942 по план на архитектите Д. Васильов и Ив. Цолов. Сградата е приключена след войната през 1954 година Монументалната постройка е построена в духа на неокласиката и е дело на едни от най-талантливите български архитекти, оставили трайни следи в историята на архитектурата. Библиотеката е архитектурен и живописен монумент на културата от национално значение.