За първи път е открита вода на повърхността на астероиди
Нашата Слънчева система е цялост от обекти - от планети и луни до комети и метеорити. Смята се, че към Слънцето обикалят над 1 милион метеорита и че водата, която се намира на тях, от дълго време се е изпарила.
Скорошно изследване, употребяващо данни от инфрачервения телескоп SOFIA, открива вода на метеоритите Ирис и Масалия.
Ирис е с диаметър 199 км, което го прави по-голям от към 99 % от неговите събратя. Той обикаля към Слънцето в астероидния пояс сред Марс и Юпитер на приблизително разстояние от 2,39 астрономически единици, като една обиколка лишава 3,7 години.
Масалия е сравнима по мярка с Ирис, като диаметърът ѝ е 135 км, а орбитата ѝ е сходна на тази на Ирис.
Астероидите в Слънчевата система се разграничават малко по състав и конструкция. По-близо до Слънцето доминират силикатните метеорити, лишени от лед, а по-далеч от него по-често се срещат ледени.
Изследването на разпределението на метеоритите оказва помощ да се разбере съставът и преносът на детайли в слънчевата мъгливост преди образуването на планетите и метеоритите.
Ако успеем да разберем разпределението на водата в нашата система, това ще ни помогне да научим повече за разпространяването ѝ в екзопланетните системи и вероятността за извънземен живот.
Данните, снимани от SOFIA - Стратосферната обсерватория за инфрачервена астрономия, която спря работа през 2022 година - разкриват вода на метеоритите Ирис и Масалия. Това не е първият път, в който SOFIA прави сходно изобретение. Още през октомври 2020 година обсерваторията разпознава вода на Луната.
С помощта на своята инфрачервена камера за слаби обекти (FORCAST) тя открива на повърхността следи от водни молекули, еквивалентни на към 350 мл вода в пространствен метър почва.
Водещият създател на публикацията доктор Анисия Арредондо от Югозападния проучвателен институт удостоверява, че въз основа на силата на спектралните линии размерът и разпространяването на водата на метеоритите подхождат на тези, открити на Луната. И тук тя е била затворена, обвързвана с минерали, както и всмукана от силикати.
Анализирани са и данните от два по-слаби метеорита - Партенопе и Мелпомена, само че в техния случай не може да се получи финален резултат поради изключително огромния фонов звук. Оказва се, че инструментът FORCAST няма нужната сензитивност, с цел да разпознава спектралната характерност на водата на тези метеорити, в случай че в действителност е имало такава.
Необходим е спомагателен разбор, с цел да се разбере изцяло разпределението на водата в Слънчевата система, само че след изследването екипът ще употребява галактическия телескоп " Джеймс Уеб ", който има по-качествена оптика и доста по-добро съответствие сигнал/шум, с цел да научи повече.
Източник: Universe Today
