Макемаке е планета-джудже, но няма нищо общо с Македония
Нашата слънчева система е известна с сбирка от по-малки звезди и планети, които оказват помощ за оформянето ѝ. Имаме познати планети и луни, само че към тях кражат и други тела, на които можем да обърнем внимание. Сред тях е и един новобранец на име Макемаке (правилното произнасяне е Mah-keh-Mah-keh).
Това е планета джудже, която живее малко по-далече от нашата слънчева система. Планетата е открита публично на 31 март 2005 година от екипа на Майкъл Браун и Д.Л. Брановиц от обсерваторията в Калифорния. Откритието е направено с проучването на транс-Нептунските обекти – известни са с това, че живеят към Нептун. Наричат я „ великденско зайче “, тъй като е толкоз дребна и се приближава до самия празник през 2005 година
През 2008 година Макемаке ще бъде прегледана още по-детайлно и ще получи статуса на планета-джудже. Кръстена е на бога на плодородието и на култа към човека-птица. В митологията Рапа Нуй има подобен персонаж, който се уважава особено на Великденските острови. Това е четвъртата планета-дждже, която е локализирана и третата от клас „ плутоид “. Плутоидите са планети, които са открити по-далече от слънцето, в сравнение с самият Нептун. Единствената планета-джудже, която не е част от този клас е Церез, която е локализирана в астероидния колан.
Макемаке се намира в колана на Куйпер, район оттатък орбитата на Нептун, където се откриват дребни ледени тела. Макемаке следва различен път към слънцето и ѝ трябват към 310 земни години, с цел да обиколи слънчевата система. Това е обикновено за всички планети и обекти в този колан.
Диаметърът ѝ е към 888 благи или 1430 километра. Макемаке е по-малка от Плутон, само че остава една от най-големите планети-джуджета, които са откривани до този миг. Нейната повърхнозт е от заледен метан, което я прави и малко по-червена за хората, които са я изследвали. Изградена е от скали и лед, няма безусловно никакъв живот и температурата ѝ е към -243 градуса по Целзий.
Тънката ѝ атмосфера включва азот и най-вероятно метан. Интересен факт е, че до момента в който минава около една от най-далечните звезди, учените не съумяват да виждат някаква атмосфера, която да подсказва, че има форма на живот. Другият проблем е, че в резултат на нейните качества, приближаването до слънцето може да я унищожи.
Телескопът Хъбъл съумява да забележи и луна на Макемаке, която е открита през 2016 година Малката луна се намира на към 175 километра в диаметър от орбитите на планетата и е на към 21 хиляди километра. Логично е, че тя е в пъти по-тъмна от Макемаке и най-вероятно има още по-слаба атмосфера. Допуска се, че луната се е формирала след отчупване от самата планета, само че това се е случило преди хиляди години. Допуска се, че повода може да е конфликт с други детайли в галактиката.
След откриването на тази планета, както и редица други джуджета като Ерис и Хаумеа, най-вероятно ще изискват и преразглеждане и по-точно изложение на самата концепция за планети-джуджета. Обектите са с размерите на Плутон и постоянно се намират точно в колана на Куипер, което автоматизирано прави разликата сред дребни обекти и планети.
През 2006 година има конвенция, че ще се вкара нова категория – планети-джуджета. Един от критериите е, че това би трябвало да е планета с чиста орбита, следи в слънчевата система и други спомагателни детайли. За страдание Плутон няма тъкмо това.
