В бъдеще един ден на Земята ще продължава 25 часа и ето защо
Нашата система за отчитане на времето се състои от 24 часа в денонощието, като всеки час е разграничен на 60 минути и по-късно на 60 секунди. Това комплицирано и забавно пресмятане води началото си от античните цивилизации, по-специално от египтяните, които са разделили лятното часово време на 10 часа и са добавили още един час първоначално и в края на деня. Нощното време е било разграничено на 12 часа въз основа на наблюденията на звездите. Интересно е, че продължителността на деня и нощта в тази система не е била идентична и се е променяла според от сезоните.
Така, макар че актуалните способи за премерване на времето са по-точни и комфортни, традицията на 24-часовото денонощие е оживяла с помощта на своите исторически и културни корени. Но това не е толкоз просто, тъй като броят на измерваните часове директно зависи от скоростта на въртене на Земята, която, както е известно, се забавя. Както демонстрират резултатите от неотдавна оповестено проучване, след 200 милиона години денят на нашата планета ще продължава 25 часа. Но за какво и по какъв начин учените са стигнали до това умозаключение? Нека се спрем малко по-подробно.
Едно денонощие има 24 часа. Но за какво тъкмо толкоз доста и може ли това да се промени в бъдещето? Въртенето на Земята
Нашата планета се върти към оста си – мислена линия, която минава от Северния до Южния полюс, и по този начин следим повтарящия се цикъл на деня и нощта. Въртенето е назад на часовниковата стрелка, когато се гледа от Северния полюс, и лишава почти 24 часа, с цел да се извърши едно цялостно завъртане.
Причината за въртенето на Земята се дължи на нейната история – преди към 4,6 милиарда години облаци от газ и прахуляк са се събрали под въздействието на гравитацията и са почнали да се въртят. Физическият закон за опазване на импулса указва, че Земята продължава да се върти, в случай че върху нея не работи външна мощ.
Фундаментален аспект от съществуването на нашата планета, който съчетава детайли от астрономията, физиката и геологията, е въртенето Разделянето на Земята на 24 часови зони също е обвързвано с нейното въртене. Всяка зона съставлява регион, в който се пада избран час от денонощието, който подхожда на ситуацията на Слънцето в небето. Вярно е, че не постоянно е било по този начин. По времето на динозаврите да вземем за пример денят е продължавал не 24, а 23 часа. Всъщност в продължение на повече от 1 милиард години продължителността на деня на Земята е била, в случай че би трябвало да сме точни, към 19,5 часа. Това е по този начин, тъй като в предишното планетата се е въртяла по-бързо и гравитационната мощ, упражнявана върху нея от Луната, е била по-слаба. Вследствие на това дните са били по-кратки.
Как се учи това?
За проучване на въртенето на Земята учените употребяват разнообразни астрономически принадлежности, с цел да наблюдават позициите на звездите и другите небесни тела и да мерят с огромна акуратност скоростта и измененията във въртенето на планетата. Друг значим инструмент са спътниците, оборудвани с усъвършенствани датчици – тези принадлежности могат да откриват и най-малките промени в скоростта на въртене и ориентацията на земната ос. Геоложките данни, като да вземем за пример седиментните скални пластове, също дават визия за историческите промени във въртенето на Земята, като оказват помощ на учените да схванат по какъв начин се е променяло въртенето в продължение на милиони години.
Въртенето на планетата оказва въздействие и върху климата и метеорологичните условия Следователно въртенето на Земята е динамичен развой, който оказва голямо въздействие върху планетата. То образува ежедневното ни усещане за време, въздейства върху метеорологичните и климатичните условия и играе основна роля за действието на света.
Планетата се върти по-бързо
Наскоро учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че продължителността на деня на Земята може да се усили до 25 часа. Това проучване бележи забележителен прогрес в разбирането на динамичността на въртене на планетата. Да, да, обратно на общоприетото разбиране, въртенето на Земята не се подчинява на прецизен 24-часов цикъл. Това противоречие се дължи на хетерогенния състав на Земята – примес от разнообразни твърди и течни субстанции, всяко от които въздейства върху скоростта на въртене на планетата.
„ Колебанията на въртенето са значими освен за астрономията, само че и за основаването на точни климатични модели и по-доброто схващане на метеорологични феномени като Ел Ниньо. А колкото по-точни са данните, толкоз по-точни са и прогнозите “, изяснява Улрих Шрайбер, началник на плана в обсерваторията на TUM.
Пробивът на откривателите от TUM се основава на усъвършенстването на пръстеновидния лазер – комплицирано устройство, което може да мери въртенето на Земята с изумителна акуратност. Този лазер, ситуиран в Геодезическата обсерватория във Вецел, работи в особено проектирана херметична камера на 6 метра подземен и се състои от лазерен пръстеновиден жироскоп и „ бягаща пътека “, които са точно калибрирани, тъй че външните фактори да оказват минимално въздействие върху показанията.
Пръстеновиден лазер може да мери въртенето на Земята с невиждана акуратност „ Двата лазерни лъча в устройството се популяризират в противоположни направления по затворен силует – в случай че контурът се върти, лъчите ще имат разнообразни честоти “, изясняват откривателите.
Благодарение на тази разлика е допустимо да се дефинират точните разлики в скоростта на въртене на Земята – колкото по-големи са те, толкоз по-голяма е скоростта на въртене. В допълнение към устройството учените са създали научен модел, който да регистрира асиметрията на лъчите и да поправя грешката.
Едно денонощие на Земята ще бъде с дълготрайност 25 часа
Така че продължителността на земния ден последователно се усилва. В епохата на динозаврите, както споменахме нагоре, денят е продължавал 23 часа, само че преди 1,4 милиарда години е бил единствено 18 часа и 41 минути. Сега учените оповестиха, че съгласно прогнозите след 200 милиона години продължителността на деня ще се усили до 25 часа. Но заради каква причина ще се случи това?
Отговорът, както постоянно се случва, се крие в спътника на нашата планета, който непрекъснато се отдалечава от Земята, като по този метод забавя гравитационното си въздействие върху планетата (и прави дните по-дълги). Резултатите са оповестени в списанието National Geographic и съставляват забележителна стъпка напред в разбирането на въртенето на нашата планета.
В далечното бъдеще един ден на нашата планета ще продължава 25 часа Да напомним, че точното време, за което Земята прави един оборот, може да варира с дребни елементи от милисекундата всяка година заради разнообразни фактори, като да вземем за пример придвижването на тектоничните плочи, измененията във въртенето на вътрешното ядро или гравитационното привличане на Луната. А първичната им скорост зависи от силата, с която праховете, скалите и газовете, обикалящи към Слънцето, са се сблъскали, с цел да образуват нашата планета.
Какви обаче ще бъдат последствията от това събитие за Земята и живите същества? Невъзможно е да се каже тъкмо, защото плануваните промени ще настъпят в геологически важен интервал от време. Единственото, което знаем сигурно, е, че всички живи организми на Земята са тясно свързани с 24-часовия цикъл. Следователно съществуването на 25-часови дни теоретично би могло да повлияе на биологичните процеси. Същото се отнася и за метеорологичните модели. Главното е, че и след 200 милиона години да има кой да мери и пресмята протичането на времето.
Историята на отчитането на времето
За установяване на времето египтяните са употребявали безоблачен часовник – особено устройство за установяване на времето посредством смяната в дължината на сянката от гномона (най-старият астрономически инструмент) и придвижването му по циферблата. Дневното и нощното време било разграничено на 12 елементи въз основа на наблюденията и възлизало на 24 часа. Числото 12 е обвързвано и с етапите на Луната и придвижването на звездите, което го правело комфортно за астрономически наблюдения. По-късно античните римляни възприемат тази система.
Но разделянето на часовете и минутите на 60 идва от античните вавилонци, които предпочитали да употребяват цифри с основа 60. Така да вземем за пример III II (използвайки малко по-различни щрихи) означавало три пъти по 60 плюс две или 182.
Историята на времето води началото си от античните цивилизации и наблюденията на небесните обекти От тях сме наследили и разделянето на кръга на 360 елементи или градуса. Астрономът Ник Ломб от обсерваторията в Сидни счита, че вавилонците са се интересували от цифрата 360, тъй като по този начин са определяли броя на дните в годината.
Интересно е, че в античен Китай се е употребила система за двойно време, при която денят е бил разграничен на 12 по този начин наречени „ двойни часове “, като в началото средата на първия двоен час се е падала в среднощ. Те са имали и обособена система, при която денят е бил разграничен на 100 равни елементи, наречени „ ке “. Тази система обаче била много комплицирана, заради което през 1628 година броят на „ ке “ дневно бил понижен на 96.
Египтяните са изобретили календара, като са следили придвижването на небесните тела Въпреки че доста култури са имали свои лични календари, наподобява, че няма доказателства за еквивалентни способи за премерване на времето. Така да вземем за пример в календара на маите няма информация за това по какъв начин са разделяли деня и са изчислявали времето. Същото обаче се отнася и за австралийските туземци, които са имали сезонни календари за отбелязване на сезоните, само че не и на времето.
