Сергей Антонов мечтаел да се прибере в София и да слуша Лили Иванова
Нашата пролет беше през зимата, само че беше тя пролет с цветя. Малко по-тъжна, само че отново така красива като другите беше тя. Поетът, написал тези стихове, не е сред живите. Отиде си от този свят на 1 август преди единадесет години, по този начин и не схванал, за какво в не толкоз продължителния си живот е трябвало да преживее такава голяма неправда. Онова, което се случи тогава, разруши всичко: бъдещето, здравето, фамилията му. Всичко. Един малък, елементарен, човек бе схрускан от стоманените челюсти на огромната политика, без персонално да има нещо общо с нея. Тихо, както изобщо си живееше, той се надяваше на правдивост, само че не я дочака. В последните години, през известни интервали от време се намираха мотиви да се спомене името му. В публичното пространство се търкаляше концепцията на него да бъде кръстен площад или улица, само че гласовете, които я подкрепяха, бързо заглъхваха. Защо ли? Ами тъй като той не е воин. А можеше да бъде. На изгубилите никой не кръщава улици.
Всъщност той беше страдалец, жертва. Огромната покруса го сполетя поради България. Имаше неприятния шанс да живее в горещото време на „ Студената война”. Великите сили, боричкайки се между тях, взеха решение, че тъкмо тази дребна страна, мъти водата им. България? Какво става там? Там няма маджарски събития, Пражка пролет, военното състояние на полския военачалник Ярузелски. Там народът, въпреки че не тъне в благосъстояние, си кротува, недоволства от властта, само че тихичко и на маса, и в това време стотиците нейни тирове кръстосват Европа и света и конкурират най-големите западни транспортни колоси.
Най-общо това бяха аргументите да се роди българската диря и почтен жител да бъде замесен в едно от най-големите закононарушения на века -атентатът против папа Йоан-Павел Втори. През последните тридесет години за него бяха написани книги, хиляди публикации, радиопиеса. Като че ли всичко към този момент е казано. Връщаме се към този случай, с цел да напомним за индивида, който най-вече изстрада и даже заплати и с живота си клеветата. На 11 юли 1948 година в София е роден Сергей Антонов. Точно преди седемдесет години.
На 13 май 1981 година в 17,17 часа на площад „ Свети Петър” в Рим е прострелян в гърдите папа Йоан-Павел Втори. Францисканската монахиня Лучия Джудиче се хвърля против убиеца, увисва на ръката му и с помощта на тази й всеотдайност, убиецът е хванат. Казва се Али Агджа на 23 години, член на дясната терористична организация „ Сивите вълци”. Лежал зад решетките в Турция за убийството на основния редактор на вестник „ Миллиет” Абди Ипекчи. Избягал от пандиза. След четирите изстрела лекарите вършат нужното. Операцията е сполучлива и Светият отец е избавен.
На 25 ноември 1982 година в Рим е задържан Сергей Антонов, чиновник в самолетна компания „ Балкан”. Обинението е, че е съизвършител на атентатора, индивидът, който трябвало да се погрижи за неговото извеждане от мястото на атентата. Полицията търси още двама българи, чиновниците на посолството ни: Желю Василев и Тодор Айвазов.
Така стартира сагата на Антонов. Тя ще продължи две години и шест месеца. Масло в огъня на шумния правосъден скандал ще налива и американската журналистка Клеър Стърлинг, разгласила книгата си „ Времето на убийците”. В нея тя за първи път написа за българска диря в покушението против главата на Римокатолическата черква.
Сергей Антонов е избран за основен воин в тази жестока пиеса не инцидентно. Ето по какъв начин обясняваше избора му индивидът, който знаеше всяка дума на правосъдната сага: преводачът на посолството ни в Рим, към този момент починалия Асен Марчевски: „ Той беше най-кротък и най-беззащитен. Жена му се беше прибрала в България. Бе останал самичък в непозната страна. Фин, образован, мирен, трудолюбив, почтен, прецизен, по тази причина го държаха близо три мандата. Иначе в самолетната компания ги сменяха през три години. А клеветите, че е бил човек на службите, са изцяло несъстоятелни. Сергей беше минимум кадърен на такова нещо.”
И по този начин Централно разузнавателно управление на САЩ, италианските служби, Ватикана или кой знае кой вземат решение да намесят България в международното закононарушение. Атаката може да стартира, откакто намерят подобаващия човек. Добре е той да не е посланик, тъй като ще има имунитет. По-уязвими са хората от техническите служби. Те нямат никаква отбрана и могат да бъдат задържани постоянно, даже и по малък мотив. Така, може би, се е стигнало до Антонов - най-подходящият обект.
Битката стартира. Един почтен, почтен и непретенциозен човек, против безсъвестен палач. Двамата се радикално разнообразни по всичко: характери, морал, образование.
Идвах у вас да пием чай. Поднесе го жена ти Росица - твърди турчинът на следствието. Разбира се, това е неистина, по това време брачната половинка е в България. Може да се потвърди с паспорта й.
На цялата тази мерска неистина Антонов дава отговор в своя характерен образован жанр:
Какъв необикновен
измамник, господин
арбитър -
и гледа в земята.
За разлика от българина в килията си убиецът има тв приемник, радио, получава всички вестници и гради измислиците въз основата на това, което чете от тях. В тима на Агджа е и цялото италианско правораздаване и даже страна.
По време на разпитите българинът е спестовен на думи. Повтаря непрекъснато: Аз съм почтен. Истината ще спечелва. С времето приказките му стават много странни, твърдеше Марчевски: Говорел: София е прекрасен град. Ще си отида в София и ще чувам Лили Иванова.
Той мощно се е вълнувал от концепцията самолетната компания да вкара бизнес класа в самолетите и по този метод разко да усили пасажерите. По време на делото това го е занимавало повече от самия развой. Когато в съда са го питали по какъв начин се споделя жена му, той дал отговор: Не знам. Това станало причина да бъде изтеглен от съвещанията на трибунала. Може би тези обстоятелства са най-хубавото удостоверение на съмненията, че до момента в който е бил в ареста, Сергей е бил нападнат с психотропни субстанции. Че зад решетките интензивно са съсипвали здравето му.
Че Антонов е почтен приказва най-много фактът, че е задържан близо година и половина след покушението. Ако е бил забъркан в атентата, най-логичното е, да бъде спретнат в България незабавно. А той е останал да си работи, да посреща и изпраща самолетите и пасажерите, нещо коетоеи правил с огромна обич.
Следствието също не се тормози да стартира измислици: Дори много години след процеса следователят Фернандо Импозимато продължаваше да повтаря лъжата, че Сергей е превозил трима турски терористи до площад „ Свети Петър”. Според очевидците обаче на същия ден, 13 май, от 10,30 до 17,15, той е работил в бюрото, приказвал е по телефона, продавал е билети и там чиновниците са чули новината за покушението против папата.
Въпросът кой стои зад атентата остава неразгадан и до през днешния ден. В разнообразни версии се показват много поръчители, като се почне от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Централно разузнавателно управление на САЩ, Италианските служби, „ Сивите вълци”, та се стигне чак до Ватикана, където имало недоволни от шефа си поляк.
В последна сметка след близо хиляда дни правосъдната сага завършва. Сергей Антонов е освободен заради липса на доказателста. И това решение освен не е правно обосновано, само че е даже цинично. Справедливостта изискваше той да бъде разгласен за почтен. Какъвто в действителност е. Но тогава какъв брой ще коства 38-часовата обвинителна тирада на прокурора. И по какъв начин ще се оправдаят трите милиарда $, които данъкоплатците от Ботуша заплатиха за целия този вулгарен театър: За охраните, съвещанията, пропагандата. Или в последна сметка за... нищото. Това би било същинско харакири, което правосъдната система и страната не може да понесе!
Днес когато Сергей Антонов го няма, че е бил почтен настояват високопоставени италиански държавници, неотдавна посетилият България негов юрист, даже самият папа Йоан-Павел Втори. Преводачът Марчевски персонално е чул и превел на президента Първанов думите му: Аз в никакъв случай не съм вярвал в българската диря.
Странно за какво обаче в първите години на демокрацията, не един и двама от новоизлюпените държавници, доста биха се радвали, това да не е по този начин. Един министър председател високо тръбеше: че
ще направи
всичко допустимо
истината за
присъединяване
на България в
атентата да се
потвърди
А след това той освен не посипа главата си с пепел, само че даже не се извини.
Защо на Сергей Антонов, макар че не е воин, макар че не стана Георги Димитров, спечелилият в Лайпциг, а си остана един елементарен, непретенциозен човек би трябвало да се кръсти улица и даже да има монумент? Защото той пропиля живота си и почтено отбрани България. Той не упрекна родината си, не се продаде за доста пари, каквито разновидности несъмнено са му предлагани. Той въпреки всичко устоя. На всичко. И на това, което ние не знаем. В дома си се прибира руина. Жена му към този момент го е напуснала, приютява го майка му. Държавата се регистрира с едно тържествено посрещане на летище София и го не помни. Авиокомпанията му подмята дребна заплата и официална службица. После му отреждат и мизерна пенсия. А той искаше да се отбрани достолепието му. Да се възобнови делото и се произнесе присъда: Невинен. Какъвто в действителност бе. Искаше среща с Тодор Живков, само че Първият не откри време за него.
Даваме си сметка, че доста от написаното в този текст повтаря известни обстоятелства и истини. Правим го умишлено. Защото бързо забравяме. За да не се питат младите, които може би в миналото ще живеят на улица „ Сергей Антонов”: Абе кой е този човек? И да знаят, че той в никакъв случай не сподели нищо неприятно за родината си, не излезе на улицата без чист костюм и вратовръзка и постоянно се е изправял от продъненото си легло и е заставал спокойно, когато в среднощ, държавната ни телевизия, пусне химна на Република България.
Йоан-Павел Втори не има вяра в клеветите Акробатите от натрупа „ Балкански” са от дребното български актьори, които са взели участие в театър пред папата. Поканата идва от кардинал Мондуц, началник на протокола и личен охранител на Йоан-Павел Втори, до момента в който те са в програмата на цирк „ Медрано” в Рим. Датата е 6 януари 1986 година, когато е първата визита на Светия отец за годината. Събитието ще се състои в „ Нерви”, най-голямата зала във Ватикана, пред към четири хиляди избраници от католическите общности по света.
Александър Балкански, самият той католик, приел без съмнение. Така общителни се разделили с духовника. Веднага по-късно обаче си дал сметка, че тази недомислена постъпка може да му коства много скъпо. Заради сходна дързост негов сътрудник изписал в България килограми хартия с пояснение.
Малко обезпокоен и с цел да се застрахова Александър незабавно тръгнал с колата си към посолството на София в Рим. Искал да уведоми персонално посланика и от него да получи позволение да взе участие в програмата.
Негово Превъзходителство, в тази ситуация другарят Райко Николов, умерено изслушал всичко, което Балкански сметнал за нужно да му каже и незабавно отсякъл:
- Разбира се, че ще отидеш. Поканата идва тъкмо в точния момент. На 7 януари сутринта, ден след спектакъла е идващото съвещание по „ Делото Антонов “. Направи всичко допустимо да се добереш до папата и да му кажеш, че нашият съотечественик е почтен. Да го помилва.
- Ще направя каквото мога - споделил Балкански, само че за прощален път си спомнил тъгите, през които минал сътрудника му и помолил.
- Притеснен съм, не може ли да получим позволение и от София. Нека и там знаят.
Благословията и от две министерства - външното и културното, пристигнала след минути. На разлъка посланикът отново напомнил: И не забравяйте, да кажате за Сергей Антонов.
В караваната Балкански още един път обмислил проекта. На красива фотография на трупата подписите си поставили всички актьори. Поставили я в рамка. - Милена, в този момент всичко е в твои ръце, споделил си на разум.
На дванадесет години Милена говорела доста добре италиански. Александър я видял в някакво учебно заведение. Взел я още дете. В цирка е отгледана. Тя била връхчето на трупата и най-малкото и чаровно творение. Истински амулет.
Рано сутринта от площада пред цирк „ Медрано “ тръгнал величествен конвой. Предвождала го полицейска кола, а след нея мотоциклет със синя лампа. В рейса с герба на „ Ватикана “ се возели дванадесет души: „ Трупа Балкански “.
Пред залата мъже с черни костюми дълго проверявали всеки поотделно, а с шишове пробождали матрака им. После се захванали с трамплина и кокилите, като развили всяко болче. Стрелките на часовниците към този момент застрашително се приближавали към часа, избран за начало на спектакъла, само че с държанието си мрачните мъже показвали, че никой няма да влезе в залата, преди да завърши щателната им инспекция. Накрая като се убедили, че всичко е наред, им дали път: - Успех.
В залата, до момента в който някакъв духовник с величествен растеж и звучен глас, четял божественото си слово, акробатите бързо подредили реквизита си. С един взор Сашо обходил цялостната зала: трона на папата, на 10 метра от сцената, внушителните по растеж гвардейци от защитата.
Още при първите трикове публиката се оживила. Чу ли се ръкопляскания, само че не и нормалното тракане и кряскане. Явно и феновете били инструктирани по какъв начин да се държат. Един фотограф снимал номера им през всичкото време.
Номерът приключил, артистите поздравявали публиката, когато папата станал, слязъл по стълбите и спрял пред елегантната стара дама, седнала на първия ред. Лола Орлондо Малеволти, майката на Балкански.
- Благословена да сте - споделил и тръгнал назад към трона си. Тогава Милена, под погледа на охранителите от швейцарската армия, застанала на пътя му. Той спрял. Дошли и другите. Малката акробатка му подала фотографията и споделила на италиански:
- Ние сме от България, родината на Сергей Антонов. Той е почтен. Моля ви, помилвайте го.
Думите й чули всички слушатели на радио „ Ватикана “, което непосредствено предавало аудиенцията.
Йоан-Павел Втори я погалил по главата и до момента в който тя му целувала ръка, отвърнал:
- Знам. Знам.
Исак ГОЗЕС
Всъщност той беше страдалец, жертва. Огромната покруса го сполетя поради България. Имаше неприятния шанс да живее в горещото време на „ Студената война”. Великите сили, боричкайки се между тях, взеха решение, че тъкмо тази дребна страна, мъти водата им. България? Какво става там? Там няма маджарски събития, Пражка пролет, военното състояние на полския военачалник Ярузелски. Там народът, въпреки че не тъне в благосъстояние, си кротува, недоволства от властта, само че тихичко и на маса, и в това време стотиците нейни тирове кръстосват Европа и света и конкурират най-големите западни транспортни колоси.
Най-общо това бяха аргументите да се роди българската диря и почтен жител да бъде замесен в едно от най-големите закононарушения на века -атентатът против папа Йоан-Павел Втори. През последните тридесет години за него бяха написани книги, хиляди публикации, радиопиеса. Като че ли всичко към този момент е казано. Връщаме се към този случай, с цел да напомним за индивида, който най-вече изстрада и даже заплати и с живота си клеветата. На 11 юли 1948 година в София е роден Сергей Антонов. Точно преди седемдесет години.
На 13 май 1981 година в 17,17 часа на площад „ Свети Петър” в Рим е прострелян в гърдите папа Йоан-Павел Втори. Францисканската монахиня Лучия Джудиче се хвърля против убиеца, увисва на ръката му и с помощта на тази й всеотдайност, убиецът е хванат. Казва се Али Агджа на 23 години, член на дясната терористична организация „ Сивите вълци”. Лежал зад решетките в Турция за убийството на основния редактор на вестник „ Миллиет” Абди Ипекчи. Избягал от пандиза. След четирите изстрела лекарите вършат нужното. Операцията е сполучлива и Светият отец е избавен.
На 25 ноември 1982 година в Рим е задържан Сергей Антонов, чиновник в самолетна компания „ Балкан”. Обинението е, че е съизвършител на атентатора, индивидът, който трябвало да се погрижи за неговото извеждане от мястото на атентата. Полицията търси още двама българи, чиновниците на посолството ни: Желю Василев и Тодор Айвазов.
Така стартира сагата на Антонов. Тя ще продължи две години и шест месеца. Масло в огъня на шумния правосъден скандал ще налива и американската журналистка Клеър Стърлинг, разгласила книгата си „ Времето на убийците”. В нея тя за първи път написа за българска диря в покушението против главата на Римокатолическата черква.
Сергей Антонов е избран за основен воин в тази жестока пиеса не инцидентно. Ето по какъв начин обясняваше избора му индивидът, който знаеше всяка дума на правосъдната сага: преводачът на посолството ни в Рим, към този момент починалия Асен Марчевски: „ Той беше най-кротък и най-беззащитен. Жена му се беше прибрала в България. Бе останал самичък в непозната страна. Фин, образован, мирен, трудолюбив, почтен, прецизен, по тази причина го държаха близо три мандата. Иначе в самолетната компания ги сменяха през три години. А клеветите, че е бил човек на службите, са изцяло несъстоятелни. Сергей беше минимум кадърен на такова нещо.”
И по този начин Централно разузнавателно управление на САЩ, италианските служби, Ватикана или кой знае кой вземат решение да намесят България в международното закононарушение. Атаката може да стартира, откакто намерят подобаващия човек. Добре е той да не е посланик, тъй като ще има имунитет. По-уязвими са хората от техническите служби. Те нямат никаква отбрана и могат да бъдат задържани постоянно, даже и по малък мотив. Така, може би, се е стигнало до Антонов - най-подходящият обект.
Битката стартира. Един почтен, почтен и непретенциозен човек, против безсъвестен палач. Двамата се радикално разнообразни по всичко: характери, морал, образование.
Идвах у вас да пием чай. Поднесе го жена ти Росица - твърди турчинът на следствието. Разбира се, това е неистина, по това време брачната половинка е в България. Може да се потвърди с паспорта й.
На цялата тази мерска неистина Антонов дава отговор в своя характерен образован жанр:
Какъв необикновен
измамник, господин
арбитър -
и гледа в земята.
За разлика от българина в килията си убиецът има тв приемник, радио, получава всички вестници и гради измислиците въз основата на това, което чете от тях. В тима на Агджа е и цялото италианско правораздаване и даже страна.
По време на разпитите българинът е спестовен на думи. Повтаря непрекъснато: Аз съм почтен. Истината ще спечелва. С времето приказките му стават много странни, твърдеше Марчевски: Говорел: София е прекрасен град. Ще си отида в София и ще чувам Лили Иванова.
Той мощно се е вълнувал от концепцията самолетната компания да вкара бизнес класа в самолетите и по този метод разко да усили пасажерите. По време на делото това го е занимавало повече от самия развой. Когато в съда са го питали по какъв начин се споделя жена му, той дал отговор: Не знам. Това станало причина да бъде изтеглен от съвещанията на трибунала. Може би тези обстоятелства са най-хубавото удостоверение на съмненията, че до момента в който е бил в ареста, Сергей е бил нападнат с психотропни субстанции. Че зад решетките интензивно са съсипвали здравето му.
Че Антонов е почтен приказва най-много фактът, че е задържан близо година и половина след покушението. Ако е бил забъркан в атентата, най-логичното е, да бъде спретнат в България незабавно. А той е останал да си работи, да посреща и изпраща самолетите и пасажерите, нещо коетоеи правил с огромна обич.
Следствието също не се тормози да стартира измислици: Дори много години след процеса следователят Фернандо Импозимато продължаваше да повтаря лъжата, че Сергей е превозил трима турски терористи до площад „ Свети Петър”. Според очевидците обаче на същия ден, 13 май, от 10,30 до 17,15, той е работил в бюрото, приказвал е по телефона, продавал е билети и там чиновниците са чули новината за покушението против папата.
Въпросът кой стои зад атентата остава неразгадан и до през днешния ден. В разнообразни версии се показват много поръчители, като се почне от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Централно разузнавателно управление на САЩ, Италианските служби, „ Сивите вълци”, та се стигне чак до Ватикана, където имало недоволни от шефа си поляк.
В последна сметка след близо хиляда дни правосъдната сага завършва. Сергей Антонов е освободен заради липса на доказателста. И това решение освен не е правно обосновано, само че е даже цинично. Справедливостта изискваше той да бъде разгласен за почтен. Какъвто в действителност е. Но тогава какъв брой ще коства 38-часовата обвинителна тирада на прокурора. И по какъв начин ще се оправдаят трите милиарда $, които данъкоплатците от Ботуша заплатиха за целия този вулгарен театър: За охраните, съвещанията, пропагандата. Или в последна сметка за... нищото. Това би било същинско харакири, което правосъдната система и страната не може да понесе!
Днес когато Сергей Антонов го няма, че е бил почтен настояват високопоставени италиански държавници, неотдавна посетилият България негов юрист, даже самият папа Йоан-Павел Втори. Преводачът Марчевски персонално е чул и превел на президента Първанов думите му: Аз в никакъв случай не съм вярвал в българската диря.
Странно за какво обаче в първите години на демокрацията, не един и двама от новоизлюпените държавници, доста биха се радвали, това да не е по този начин. Един министър председател високо тръбеше: че
ще направи
всичко допустимо
истината за
присъединяване
на България в
атентата да се
потвърди
А след това той освен не посипа главата си с пепел, само че даже не се извини.
Защо на Сергей Антонов, макар че не е воин, макар че не стана Георги Димитров, спечелилият в Лайпциг, а си остана един елементарен, непретенциозен човек би трябвало да се кръсти улица и даже да има монумент? Защото той пропиля живота си и почтено отбрани България. Той не упрекна родината си, не се продаде за доста пари, каквито разновидности несъмнено са му предлагани. Той въпреки всичко устоя. На всичко. И на това, което ние не знаем. В дома си се прибира руина. Жена му към този момент го е напуснала, приютява го майка му. Държавата се регистрира с едно тържествено посрещане на летище София и го не помни. Авиокомпанията му подмята дребна заплата и официална службица. После му отреждат и мизерна пенсия. А той искаше да се отбрани достолепието му. Да се възобнови делото и се произнесе присъда: Невинен. Какъвто в действителност бе. Искаше среща с Тодор Живков, само че Първият не откри време за него.
Даваме си сметка, че доста от написаното в този текст повтаря известни обстоятелства и истини. Правим го умишлено. Защото бързо забравяме. За да не се питат младите, които може би в миналото ще живеят на улица „ Сергей Антонов”: Абе кой е този човек? И да знаят, че той в никакъв случай не сподели нищо неприятно за родината си, не излезе на улицата без чист костюм и вратовръзка и постоянно се е изправял от продъненото си легло и е заставал спокойно, когато в среднощ, държавната ни телевизия, пусне химна на Република България.
Йоан-Павел Втори не има вяра в клеветите Акробатите от натрупа „ Балкански” са от дребното български актьори, които са взели участие в театър пред папата. Поканата идва от кардинал Мондуц, началник на протокола и личен охранител на Йоан-Павел Втори, до момента в който те са в програмата на цирк „ Медрано” в Рим. Датата е 6 януари 1986 година, когато е първата визита на Светия отец за годината. Събитието ще се състои в „ Нерви”, най-голямата зала във Ватикана, пред към четири хиляди избраници от католическите общности по света. Александър Балкански, самият той католик, приел без съмнение. Така общителни се разделили с духовника. Веднага по-късно обаче си дал сметка, че тази недомислена постъпка може да му коства много скъпо. Заради сходна дързост негов сътрудник изписал в България килограми хартия с пояснение.
Малко обезпокоен и с цел да се застрахова Александър незабавно тръгнал с колата си към посолството на София в Рим. Искал да уведоми персонално посланика и от него да получи позволение да взе участие в програмата.
Негово Превъзходителство, в тази ситуация другарят Райко Николов, умерено изслушал всичко, което Балкански сметнал за нужно да му каже и незабавно отсякъл:
- Разбира се, че ще отидеш. Поканата идва тъкмо в точния момент. На 7 януари сутринта, ден след спектакъла е идващото съвещание по „ Делото Антонов “. Направи всичко допустимо да се добереш до папата и да му кажеш, че нашият съотечественик е почтен. Да го помилва.
- Ще направя каквото мога - споделил Балкански, само че за прощален път си спомнил тъгите, през които минал сътрудника му и помолил.
- Притеснен съм, не може ли да получим позволение и от София. Нека и там знаят.
Благословията и от две министерства - външното и културното, пристигнала след минути. На разлъка посланикът отново напомнил: И не забравяйте, да кажате за Сергей Антонов.
В караваната Балкански още един път обмислил проекта. На красива фотография на трупата подписите си поставили всички актьори. Поставили я в рамка. - Милена, в този момент всичко е в твои ръце, споделил си на разум.
На дванадесет години Милена говорела доста добре италиански. Александър я видял в някакво учебно заведение. Взел я още дете. В цирка е отгледана. Тя била връхчето на трупата и най-малкото и чаровно творение. Истински амулет.
Рано сутринта от площада пред цирк „ Медрано “ тръгнал величествен конвой. Предвождала го полицейска кола, а след нея мотоциклет със синя лампа. В рейса с герба на „ Ватикана “ се возели дванадесет души: „ Трупа Балкански “.
Пред залата мъже с черни костюми дълго проверявали всеки поотделно, а с шишове пробождали матрака им. После се захванали с трамплина и кокилите, като развили всяко болче. Стрелките на часовниците към този момент застрашително се приближавали към часа, избран за начало на спектакъла, само че с държанието си мрачните мъже показвали, че никой няма да влезе в залата, преди да завърши щателната им инспекция. Накрая като се убедили, че всичко е наред, им дали път: - Успех.
В залата, до момента в който някакъв духовник с величествен растеж и звучен глас, четял божественото си слово, акробатите бързо подредили реквизита си. С един взор Сашо обходил цялостната зала: трона на папата, на 10 метра от сцената, внушителните по растеж гвардейци от защитата.
Още при първите трикове публиката се оживила. Чу ли се ръкопляскания, само че не и нормалното тракане и кряскане. Явно и феновете били инструктирани по какъв начин да се държат. Един фотограф снимал номера им през всичкото време.
Номерът приключил, артистите поздравявали публиката, когато папата станал, слязъл по стълбите и спрял пред елегантната стара дама, седнала на първия ред. Лола Орлондо Малеволти, майката на Балкански.
- Благословена да сте - споделил и тръгнал назад към трона си. Тогава Милена, под погледа на охранителите от швейцарската армия, застанала на пътя му. Той спрял. Дошли и другите. Малката акробатка му подала фотографията и споделила на италиански:
- Ние сме от България, родината на Сергей Антонов. Той е почтен. Моля ви, помилвайте го.
Думите й чули всички слушатели на радио „ Ватикана “, което непосредствено предавало аудиенцията.
Йоан-Павел Втори я погалил по главата и до момента в който тя му целувала ръка, отвърнал:
- Знам. Знам.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ