Земята вече има две луни
Нашата планета към този момент има втори сателит. Астрономите от НАСА потвърдиха, че дребен метеорит, обозначен като 2025 PN7, е влезнал в постоянна орбита към Земята и ще остане покрай нея до към 2083 година.
Какво съставлява 2025 PN7
2025 PN7 е относително дребен метеорит с диаметър сред 18 и 36 метра – колкото десететажна постройка. Той не е същинска луна, тъй като не е гравитационно уловен от Земята. Вместо това обикаля към Слънцето, само че по орбита, съвсем идентична с тази на нашата планета.
Това го класифицира като квазиспътник – обект, който се движи синхронно със Земята, без да ѝ принадлежи изцяло гравитационно.
Орбитата на 2025 PN7 е в по този начин наименуван " 1:1 орбитален резонанс " със Земята – т.е., двата обекта правят една цялостна обиколка към Слънцето за почти една и съща дълготрайност.
Астероидът е открит на 29 август 2025 година от наблюдателната система Pan-STARRS на остров Мауи, Хаваи – една от най-модерните в света стратегии за следене на близки до Земята обекти.
След откритието му, екипите на НАСА и Международния астрономически съюз проучиха траекторията му и потвърдиха, че 2025 PN7 ще остане наоколо до Земята най-малко през идващите шест десетилетия. Изчисленията демонстрират, че след 2083 година гравитационните сили на други планети евентуално ще изтеглят обекта от сегашната му позиция и той ще поеме по нова орбита към Слънцето.
Как се движи новият сателит
Средното разстояние на 2025 PN7 до Земята е към 4 милиона километра при най-близкия метод – почти 10 пъти по-далеч от нашата Луна. В най-отдалечената си точка метеоритът се намира на към 17 милиона километра. Орбитата му е леко елиптична, с надолнище към 2 градуса по отношение на земната. Тази траектория кара метеорита да се движи като " сателит в синхрон " – на моменти изпреварва Земята, по-късно изостава, само че в никакъв случай не се отдалечава прекомерно.
Ще можем ли да го забележим
Не. Обектът е извънредно дребен и отразява прекомерно малко светлина. Дори с мощен телескоп той наподобява като едвам забележима точка. Според НАСА яркостта му е към 24-та звездна големина, което го прави незабележим за човешкото око и даже за множеството аматьорски телескопи.
Откритието на 2025 PN7 има съществено научно значение. То дава на астрономите опция да изследват държанието на дребни обекти в близка орбита със Земята, които се движат в резонанс с нашата планета. Подобни тела оказват помощ да се разбере по-добре по какъв начин гравитационните сили взаимодействат и по какъв начин се образуват постоянни орбити към Слънцето.
Освен това, 2025 PN7 е евентуална цел за бъдещи галактически задачи, защото е леснодостъпен и постоянен обект – съвършен за проучвания на повърхността на метеорити, състав и придвижване.
Други квазиспътници на Земята
Това не е първият сходен случай. Земята е имала и други " краткотрайни луни " през последните години:
2003 YN107 – обикаляше в синхрон със Земята сред 1996 и 2006 година 2016 HO3 – към момента е в орбита покрай Земята и постоянно е именуван " непрекъснатият втори сателит ". 2020 CD3 – дребен обект, уловен за малко от гравитацията на Земята, преди да бъде изхвърлен назад в космоса през 2022 година
Новият метеорит 2025 PN7 обаче се отличава с по-стабилна орбита и дълготрайно наличие, което го прави най-постоянния втори сателит, откриван до момента.
Опасен ли е за Земята
Не. Нито НАСА, нито Европейската галактическа организация класифицират 2025 PN7 като евентуално рисков обект. Той се намира прекомерно надалеч, с цел да съставлява риск от конфликт, а орбитата му е добре проследена. През идващите десетилетия няма никакви данни, че метеоритът може да навлезе в земната атмосфера или да се приближи на сериозно разстояние, написа Meteo Balkans.
Какво съставлява 2025 PN7
2025 PN7 е относително дребен метеорит с диаметър сред 18 и 36 метра – колкото десететажна постройка. Той не е същинска луна, тъй като не е гравитационно уловен от Земята. Вместо това обикаля към Слънцето, само че по орбита, съвсем идентична с тази на нашата планета.
Това го класифицира като квазиспътник – обект, който се движи синхронно със Земята, без да ѝ принадлежи изцяло гравитационно.
Орбитата на 2025 PN7 е в по този начин наименуван " 1:1 орбитален резонанс " със Земята – т.е., двата обекта правят една цялостна обиколка към Слънцето за почти една и съща дълготрайност.
Астероидът е открит на 29 август 2025 година от наблюдателната система Pan-STARRS на остров Мауи, Хаваи – една от най-модерните в света стратегии за следене на близки до Земята обекти.
След откритието му, екипите на НАСА и Международния астрономически съюз проучиха траекторията му и потвърдиха, че 2025 PN7 ще остане наоколо до Земята най-малко през идващите шест десетилетия. Изчисленията демонстрират, че след 2083 година гравитационните сили на други планети евентуално ще изтеглят обекта от сегашната му позиция и той ще поеме по нова орбита към Слънцето.
Как се движи новият сателит
Средното разстояние на 2025 PN7 до Земята е към 4 милиона километра при най-близкия метод – почти 10 пъти по-далеч от нашата Луна. В най-отдалечената си точка метеоритът се намира на към 17 милиона километра. Орбитата му е леко елиптична, с надолнище към 2 градуса по отношение на земната. Тази траектория кара метеорита да се движи като " сателит в синхрон " – на моменти изпреварва Земята, по-късно изостава, само че в никакъв случай не се отдалечава прекомерно.
Ще можем ли да го забележим
Не. Обектът е извънредно дребен и отразява прекомерно малко светлина. Дори с мощен телескоп той наподобява като едвам забележима точка. Според НАСА яркостта му е към 24-та звездна големина, което го прави незабележим за човешкото око и даже за множеството аматьорски телескопи.
Откритието на 2025 PN7 има съществено научно значение. То дава на астрономите опция да изследват държанието на дребни обекти в близка орбита със Земята, които се движат в резонанс с нашата планета. Подобни тела оказват помощ да се разбере по-добре по какъв начин гравитационните сили взаимодействат и по какъв начин се образуват постоянни орбити към Слънцето.
Освен това, 2025 PN7 е евентуална цел за бъдещи галактически задачи, защото е леснодостъпен и постоянен обект – съвършен за проучвания на повърхността на метеорити, състав и придвижване.
Други квазиспътници на Земята
Това не е първият сходен случай. Земята е имала и други " краткотрайни луни " през последните години:
2003 YN107 – обикаляше в синхрон със Земята сред 1996 и 2006 година 2016 HO3 – към момента е в орбита покрай Земята и постоянно е именуван " непрекъснатият втори сателит ". 2020 CD3 – дребен обект, уловен за малко от гравитацията на Земята, преди да бъде изхвърлен назад в космоса през 2022 година
Новият метеорит 2025 PN7 обаче се отличава с по-стабилна орбита и дълготрайно наличие, което го прави най-постоянния втори сателит, откриван до момента.
Опасен ли е за Земята
Не. Нито НАСА, нито Европейската галактическа организация класифицират 2025 PN7 като евентуално рисков обект. Той се намира прекомерно надалеч, с цел да съставлява риск от конфликт, а орбитата му е добре проследена. През идващите десетилетия няма никакви данни, че метеоритът може да навлезе в земната атмосфера или да се приближи на сериозно разстояние, написа Meteo Balkans.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ