Нов метод за изпаряване на пластмаси ги рециклира до газове, които са много ценни
Нашата планета е затрупана от пластмаса, като някои от най-упоритите ѝ разновидности, като полипропиленът и полиетиленът, лишават десетилетия, с цел да се разградят в депата. Полипропиленът, който се употребява в неща като опаковки за храни и автомобилни брони, и полиетиленът, който участва в найлонови торбички, бутилки и играчки, могат да бъдат рециклирани.
Процесът обаче постоянно е сложен и води до обилни излъчвания на парниковия газ метан.
И двата материала са полиолефини – артикули на полимеризацията на етилен и пропилен. Суровини, които главно се извличат от изкопаеми горива.
Връзките на полиолефините са известни с това, че мъчно се раздират.
Но откриватели от Калифорнийския университет в Бъркли са създали нов способ за преработване на тези полимери, употребявайки катализатори, които дейно унищожават връзките им. Процесът ги трансформира в пропилен и изобутилен – газове при стайна температура, които могат да бъдат рециклирани назад в нови пластмаси. И освен.
Методът, наименуван изомеризираща етенолиза, употребява катализатори, с цел да разгради олефиновите полимерни вериги на дребни молекули. Докато този развой е бил пробван и преди, предходните катализатори са били скъпи и незадоволително ефикасни. Новият способ обаче употребява натрий върху двуалуминиев оксид и волфрамов оксид върху силициев диоксид.
Ход, който се оказва доста по-икономичен и ефикасен.
Въпреки че реакцията изисква високи температури, което леко усилва цената, икономическата успеваемост на процеса е доста усъвършенствана. При двата типа пластмаси, полиетилен и полипропилен, катализаторите раздират полимерните вериги на по-къси сегменти, създавайки чупливи въглерод-въглеродни връзки, които не престават да се раздират.
Вторият стадий на процеса, прочут като олефинова метатеза, употребява етиленов газ в реакционната камера, което унищожава новосъздадените въглерод-въглеродни връзки в полиетилена и полипропилена. В резултат на това полиетиленът се трансформира изцяло в пропилен, а полипропиленът – в примес от пропилен и изобутилен.
Този способ има висока селективност, което значи, че генерира огромно количество от мечтаните артикули.
И двата химикала са от огромно значение за химическата промишленост.
Пропиленът е съществена суровина, до момента в който изобутиленът се употребява в неща като синтетичния каучук и като добавка към горива.
Изследователите също по този начин изследвали по какъв начин методът ще работи при разбъркване на пластмаси в центровете за преработване.
Смесването на полиетилен и полипропилен довело до сполучлива реакция, при която се получава малко повече пропилен в сравнение с изобутилен. Въпреки това, замърсявания от други пластмаси като PET и PVC понижават добива на артикули. Това значи, че за по-ефективно преработване е належащо тези замърсители да бъдат отстранени.
Проучена е и опцията за мащабиране на процеса.
Прилагането на процеса към по-голямо количество пластмаси демонстрира същия сполучлив рандеман. Обещаващ знак за бъдещото приложение на метода. Все отново ще е належащо създаване на забележителна инфраструктура, с цел да се оправим дейно с възходящите количества пластмасови боклуци.
