Нашата планета е пълна с природни чудеса, но малко от

Нашата планета е цялостна с естествени чудеса, само че малко от тях са толкоз хипнотизиращи и необясними на пръв взор, колкото Езерото Хилиър в Австралия. Сред милионите водоеми по света, това езеро изпъква с интензивно розовия си цвят, който наподобява съвсем недействителен даже на най-висококачествените фотографии. Какво прави това място толкоз особено? Защо водата му е розова — и за какво малко на брой туристи имат опцията да го видят онлайн?

Езерото Хилиър се намира на остров Мидъл — част от архипелага Решерш, наоколо до южното крайбрежие на Австралия. Открито е през 1802 година от бритaнеца Матю Флиндърс, който след нанагорнище на най-високата точка на острова остава замаян от розовото водно огледало и разказва гледката в своя дневник.

Езерото е обхванато от гъсти евкалиптови гори, чиито наситено зелени тонове основават впечатляващ контрастност с розовата вода. Цветът му се вижда най-ясно от въздуха, заради което фотосите от птичи взор са най-популярните изображения на това естествено знамение. За разлика от други оцветени езера по света, Хилиър резервира интензивно розовия си колорит през цялата година.

Езерото е относително малко — дълго към 600 метра и необятно към 250 метра. Макар и плитко, концентрацията на сол във водата му е доста по-висока от тази в океаните, което разрешава на човек да се задържи на повърхността без изпитание, сходно на мъртвото море.

В началото на XX век са направени опити за рандеман на сол от езерото, само че логистичната компликация на региона бързо приключва начинанието. Цветът на водата може леко да варира според от атмосферните условия – от яркорозов до лилавеещ, само че остава устойчиво кондензиран. Въпреки ексцентричния си външен тип, водата е изцяло безвредна за плуване и не съдържа токсични субстанции.

Много езера по света трансформират цвета си вследствие на наличието на водорасли или минерали. Например, индийското езеро Лонар става розово по време на горещите сезони поради интензивността на червени водорасли.

При Езерото Хилиър обаче тайната на цвета остава мистерия десетилетия наред. Първоначалните проучвания не съумяват да потвърдят ролята на водораслите. Едва през 2016 година в границите на научния план Extreme Microbiome Project се открива, че розовото оцветяване се дължи на микроводораслите Dunaliella salina. Тези организми създават каротеноиди — пигменти, които придават на водата присъщия цвят. Интересното е, че същите съединения се употребяват и като източник на витамин A в хранителни добавки.

Въпреки внушителната си хубост, езерото Хилиър е съвсем недостъпно за всеобщия туризъм. Намира се в далечен район без пътища или маркирани пътеки, а гъстата растителност затруднява достигането му по суша. Единственият реален метод да го видите е от въздуха — с хеликоптер или със специфичен туристически аероплан.

Тази изолираност прави визитата скъпо и трудноосъществимо, налично единствено за малко на брой запалянковци. Ето за какво езерото съвсем не участва в обществените мрежи, макар че провокира сериозен интерес измежду пътешествениците. Остава един от най-загадъчните и недооценени естествени бисери на Австралия.