Нашата основна цел е да поддържаме публичната дискусия по темата

Нашата съществена цел е да поддържаме обществената полемика по тематиката господство на закона, тъй като тя е значима за бизнеса и за обществото. В настоящо време върховенството на закона, правовата страна, правоприлагането са доста по-ключови за привличането на вложители.

Това съобщи Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф, АТК по време на представянето на отчета на Американската комерсиална камара в България за върховенството на правото и бизнес средата нас, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Михайлов уточни, че за Американската камара тематиката за върховенството на закона е надълбоко залегнала в тяхната ценностна система и цели.

Адвокат Омуртаг Петков, ръководител на Комитет „ Върховенство на закона и законодателни промени “ на АТК разяснява, че имат поддръжка за напъните им от разнообразни организации. “За нашите членове и за бизнеса в България, административната и правна тежест, която всеки бизнес понася има своята цена, която се мери в разходвани средства, време, старания, пропуснати благоприятни условия. Всяка стъпка в посока възстановяване на правната система и правната среда ще докара до възстановяване на бизнес средата и на публичната среда “, уточни той. Петков добави, че си слагат и още една цел, а точно правно издържана отбрана на частната благосъстоятелност.

Докладът на Американската камара включва четири разбора от изтъкнати адвокати в България, които изследват четири групи от проблемите, касаещи бизнес средата и върховенството на правото у нас.

Разработката „ Изисквания на върховенството на закона и проблемите на административното правораздаване в България “ показа доцент доктор Христо Христев, СУ „ Св. Климент Охридски “. Според него уредбата на Закона за правосъдната власт и методът, по който се ползва крие опасности от това процедурите свързани с назначение и атестиране на магистрати, административни производства, да произтичат по метод, който слага под въпрос независимостта на съда. “Особен проблем съставлява уредбата на командироването на съдии в частност в административните съдилища. Инструментът на командироването на съдии се употребява, с цел да бъде в някаква степен упражнявано, противоречащо на правната уредба, въздействие над съответни производства, които стигат до Висш съдебен съвет. На второ място мисля, че различен проблем, на който би трябвало да се обърне внимание е какви са дефицитите на уредбата във връзка с образуването на отделения и сформира във връзка с разпределянето на каузи към отделенията и съставите в частност във Висш съдебен съвет ”, разясни той. Христев сподели, че в границите на неговия разбор са показани образци, с които се илюстрира, че съществуват дефицити в правната ни уредба и те не са просто нереални опасности пред пълноценното използване на правната уредба в България, а разкриват аномалии в съответни производства с изключително значение за обществото. “Илюстрирал съм по какъв начин тези аномалии засягат успеваемостта на използването на правото на Европейски Съюз в България ”, разясни той.

Разработката „ Анализ на проблемите с държавните такси по цивилен каузи “ показа гл. ас. доктор Анастас Пунев. Той разяснява, че държавните такси върху материалния интерес са в размер на 4%, само че няма никакви други критерии. “Трябва да има някакви критерии, доколкото обвързването на достъпа до правораздаване с материални ползи е един случаен, безреден и необективен критерии.Това се слага от ден на ден и на от ден на ден разнообразни ъгли. Имаме все по-ясните стандарти, които идват от Конституционен съд, само че и от Европейския съд за правата на индивида ”, сподели той и добави, че към този момент имаме и ясния проблем в границите на Граждански процесуален кодекс, тъй като и достъпа до правораздаване и равенството на страните е доста мощно накърнено точно поради тези 4 %. Пунев съобщи, че има и съществено неравноправие и поради другите типове проблеми. “И все още има хипотези, по които няма държавна такса по някои производства, където неналичието на такси пък води до злоупотреби. Ние сме доста неповторими в областта на държавните такси, доколкото тези 4% са един пилотен план на европейско и международно равнище, доколкото сходен вид такси няма на никое място другаде ”, счита той. По думите му ние нямаме диференцирани типове цивилен развой. “Трябва да има диференция на държавните такси. Уредбата на държавните такси трансформира съда в единственото и най-добре печелещо държавно дружество ”, безапелационен е той.

Темата „ Защитата на правото на частна благосъстоятелност в светлината на законодателството за конфискация в Република България “ показа адв. Георги Атанасов. Той разяснява, че по тематиката за конфискацията и нейната незаконосъобразност има известна динамичност от момента, в който е почнало основаването на отчета и в настоящия миг в няколко направления. “Първо както всички казвахме, че понятието нелегално добито имущество е едно несигурно разбиране, което разрешава безспорен административен и отчасти правосъден произвол при установяване на наличието му, се оказа че сме били прави - законодателят в продължение на 12 години се прави, че това не се отнася за него и че той не може да схване какво желае публиката от този закон. Преди 3 месеца Европейския съд за правата на индивида сподели на България, че държавно управление се е провалило в опита да се провали да изясни какво е нелегално добито имущество и по какъв начин отнемането на нелегално добито имущество може да бъде законна цел на закона ”, сподели той. Атанасов разяснява, че нито едно дело от 2012г. няма формирано пред Комисията по административните наказателни постановления. “Второ - откакто редуцира по този метод законната цел Европейския съд за правата на индивида, на практика зачерта половината от практиката на Комисията ”, посочи той.

Темата „ Какво е належащо да се промени в наказателното правораздаване “ показа Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд. Янкулов уточни, че е наблюдавал няколко аспекта, измежду които е по какъв начин да бъде организиран Висш съдебен съвет, само че акцентира, че съгласно него би трябвало да се разясняват и пълномощията на органите в системата и нужният баланс, който би трябвало да се търси сред тях. Според него всяка една промяна на каквото и да е би трябвало да бъде предшествана от културна смяна. “Дори и да имаме най-перфектно написаните правила това единствено по-себе си няма по какъв начин да докара до тяхното съответно използване ”, счита той. Той уточни, че безспорна полезност, която е била прокарана с конституционните промени е обвързвана с по-голяма независимостта на съда. По думите му разделянето на Висш съдебен съвет е изиграло основна роля на това. Янкулов разяснява, че посредством реализиране на болшинство от съдиите в този ръководещ съда орган (Съдийска колегия) се реализира европейския стандарт за самостоятелност, само че по думите му би трябвало да имаме поради, че тази самостоятелност прокламирана на книга може да се обърне и да се изроди в безконтролност на този ръководещ съда орган. По отношение на прокуратурата, съгласно него измененията в Конституцията са дали по-голямо значение при ръководството на политическата или публичната квота в Прокурорския съвет. “Това крие опасности от политическо въздействие. То би могло да бъде редуцирано по метода, по който биват номинирани и избирани членовете ”, счита той. /БГНЕС