Нашата Конституция от 1991 г. поставя ясна цел, записана в

„ Нашата Конституция от 1991 година слага ясна цел, записана в нейния увод – превръщането на България в демократична, правова и обществена страна. Тези три понятия са взаимно свързани и би трябвало да се преглеждат като едно цяло. “. Това съобщи ръководителят на Народно събрание на Българска социалистическа партия Крум Зарков по време на проведената от левицата полемика „ Конституция и народовластие “, отдадена на 35-ата годишнина от тържественото приемане на 12.07.1991 година на Конституцията на Република България от Седмото Велико национално заседание. По думите му тази цел към момента не е реализирана и в случай че вършим конституционни промени, те ще бъдат сполучливи единствено в случай че водят към нея. „ Не би трябвало да се позволява Конституцията да се впряга за решаването на краткосрочни политически цели, което нормално приключва с недобри резултати “, безапелационен бе той.
Според него българската демократична Конституция не съдържа в себе си единствено процедура за либералност, а и детайли за същността на народовластието, което се осъществя на разнообразни равнища под разнообразни форми.
Зарков акцентира, че би трябвало да си напомним смисъла на Конституцията за българската държавност.
Конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов съобщи: „ Често времето е най-хубавият съдник. 35 години са задоволителни, с цел да оценим по какъв начин и до каква степен работи Конституцията, а също и резултатите от нейното деяние. Времето опроверга критиците ѝ, тъй като тя се оказа трайна и значително действителна. “.
Той разяснява, че главният ни закон реализира баланс сред абстрактност и яснота на нормативната уредба. „ На основата на Конституцията бяха построени редица институции, които са детайл на демократичната страна. Тя се оказа подобаваща за интеграцията на България в европейските институции и планува механизъм за личната си отбрана “, сподели още проф. Стоилов. Според него признаването и зачитането на правилото за националния суверенитет е наложително изискване за модерната народна власт – това е сакралният, легитимиращ светската страна принцип. Той цитира Конституцията, в която е записано, че народът реализира властта директно и посредством органите, планувани в нея – жителите вземат участие в държавната власт директно и непряко. „ От тази позиция е подозрително, че България е пълноценна народна власт, тъй като през последните десетилетия българските жители не бяха позволени да решат директно нито един въпрос, отнасящ се до външнополитически избор. “, добави конституционният арбитър.
Президентът на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов съобщи: „ Конституцията отразява устрема на основателите ѝ за демократична, правова и обществена страна. рудовите права са в основата на достойното битие на една нация и в този главен закон се основава обвързване страната да вкара правила, които да се съблюдават от тези, които експлоатират работещите, и да подсигурява правата на хората, включително правото на труд. “. По думите му в главния закон са заложени и изискванията за свободен избор на специалност, отбрана на уязвимите групи, безвредни условия на труд, минимално трудово заплащане, което да подсигурява оцеляването на хората на труда, минимална пенсия, обществено подкрепяне, майчинство, здравни грижи.
Той благодари на Българска социалистическа партия за въвеждането в Наказателен кодекс на норма за наказателно гонене на възпрепятстването на синдикално сдружаване, обезпечено от главния закон на страната. По думите му има непосредственост сред синдикатите и левите партии, което е показателно и от общите възгледи за частните пенсионни фондове.
Директорът на Института за стопанска система и интернационалните връзки Любомир Кючуков акцентира, че ролята и духът на Конституцията се отразяват непроменяемо и в духа на интернационалните връзки. По думите му в обобщение подтекстът на актуалните интернационалните действителности за жалост е – обезценяване на полезностите и обезправяване на правото. „ Ценностите са превърнати в обслужващ политиката инструмент. Не става въпрос за пукнатини по фасадата, а за подриване на фундамента на постройката. Ценностите, преведени в законовите правила, са носещата структура на една система на публични връзки, без която тя не може да съществува. “, сподели още той. Според него за жалост понятието за мир и визията за споделената сигурност също са изчезнали от интернационалната лексика. Той загатна, че сме очевидци и на дехуманизация на човечеството – освен заместването на индивида от изкуствения разсъдък, а и от идейна позиция. Според него става въпрос за замяна на задачата на напредъка – центърът на развиването не е индивидът, а облагата.
По думите му в тези години на глобализация Конституцията от 1991 година е изиграла своята роля и е предпазила страната ни от „ разтрошаване в скалите “. Сред формалните посетители бяха президентът на Република България (2002–2012 г.) Георги Първанов, ръководителят на Конституционния съд Павлина Панова, съдията в Конституционния съд Сашо Пенов и изпълняващият функционалностите ръководител на Върховния административен съд Любомир Гайдов.
В събитието участваха още депутати от Седмото Велико национално заседание – Георги Пирински (председател на 40-ото Народно събрание), Александър Томов, Петър Берон, Нина Геринска и Огнян Пищиков.
Сред присъстващите бяха още проф. Емилия Друмева, проф. Снежана Начева, доцент Наталия Киселова (председател на 51-вото Народно събрание), Росица Матева, Румяна Сидерова, евродепутатите от левицата Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, както и представители на леви партии и придвижвания – Татяна Дончева, Александър Паунов, Цветан Миньовски, Тома Томов, Ваня Григорова и други, както и шефът на Фондацията „ Фридрих Ебрет “ – България Жак Папаро.